Могат ли САЩ и Израел да унищожат ядрената програма на Иран? Да, ето как

Комбинацията от крилати ракети и атаки с дронове ще бъде мястото, където ще влезе в действие бойната мощ на САЩ.

10:30 | 7 юни 2025

Автор: Джеймс Ставридис

Снимка: Bloomberg.com

Въпреки обнадеждаващите сигнали от администрацията на президента Доналд Тръмп за потенциално ядрено споразумение с Иран, основните фактори не изглеждат добре. Тръмп заяви тази седмица, с право, че САЩ няма да позволят на Техеран да придобие каквато и да е способност за обогатяване на уран (въпреки че висши съветници са изпратили смесени сигнали). Иран, от друга страна, прави неубедителното твърдение, че ще използва капацитета си за обогатяване не за да произвежда атомно оръжие, а за да захранва атомни електроцентрали.

Междувременно Израел изпраща явни сигнали, че е готов и ентусиазиран да нанесе удари по ядрените съоръжения на Техеран вече, докато иранската противовъздушна отбрана все още е отслабена след две години на спорадични конфликти. Тръмп казва на израелците да успокоят самолетите си (буквално), докато той се опитва да постигне мирно споразумение. Но той е също толкова ясен, че ако преговорите се провалят, следващата стъпка може да бъде съвместни удари на САЩ и Израел.

Можете да сте сигурни, че в Пентагона, Централното командване на САЩ в Тампа, Флорида, и щаба на израелските сили за отбрана се подготвят сериозни планове за удари. Общите планове за такава атака, разбира се, съществуват от десетилетия и се актуализират често – най-наскоро след значителните израелски въздушни удари преди няколко месеца.

Как биха изглеждали съвместните израелско-американски удари срещу ядрените съоръжения на Иран? Колко ефективни биха били те? С други думи, какъв е рискът и ползата от такава дързостна и агресивна стъпка?

Най-очевидният и необходим елемент от такава операция би дошъл от въздуха: комбинация от крилати ракети, дронове и пилотирани самолети. Но преди да бъдат хвърлени бомби върху иранските ядрени обекти в Натанз и Фордоу, ще има значителни военни подготовки.

Първо ще бъде проведена всеобхватна офанзивна кибервойна, вероятно съвпадаща с атака с крилати ракети и безпилотни летателни апарати срещу останалите руски противовъздушни бази S-300 и S-200 в Техеран и иранските системи земя-въздух като Bavar 373 или Khordad 15. Киберофанзивата най-добре би била задействана отвътре, в военната електроенергийна мрежа на Техеран: Израелците вероятно разполагат с такава възможност – по същество кибервойници на място.

Израелците вероятно ще използват и специални сили в някаква степен. Ударът, който нанесоха върху ирански ракетни производствени съоръжения в Сирия през 2024 г., Операция „Много пътища“, е поучителен в това, че използваха командоси от единица „Шалдаг“, които бяха хвърлени от хеликоптери. За да разполагат с реална сила на земята, IDF и Мосад (израелската разузнавателна агенция) ще трябва да транспортират командоси на значителни разстояния. Една възможност е да се използва израелска военноморска флотилия, за да се доближат специалните сили достатъчно, за да могат да бъдат прехвърлени с хеликоптери.

Комбинацията от крилати ракети и атаки с дронове ще бъде мястото, където ще влезе в действие бойната мощ на САЩ – особено с дългообхватни крилати ракети „Томахоук“ за наземни атаки, изстреляни от разрушители от клас „Арли Бърк“ и крайцери от клас „Тикондерога“. Американските подводници също биха могли да допринесат, въпреки че запасите им от ракети са далеч по-малки от тези на надводните кораби. Крилатите ракети биха били насочени към унищожаване на иранските противовъздушни батареи, електропреносната мрежа, радарните системи за ранно предупреждение и стратегическите комуникационни възли.

Едновременно с това би била изпратена вълна от безпилотни летателни апарати, за да унищожи иранските въздушни сили, преди те да успеят да се издигнат във въздуха. Самолетите на Техеран са предимно стари по съвременните бойни стандарти, включително древните изтребители F4 и F14, произведени в САЩ (спомнете си Том Круз в „Топ Гън“ от 80-те години), и имат значителни проблеми с поддръжката.

Те биха били лесна плячка във въздуха, но унищожаването им, докато са все още на земята – подобно на това, което украинците направиха с руските стратегически бомбардировачи миналата седмица – би намалило риска на бойното поле.

В тази фаза ще се използва комбинация от израелски и американски самолети. Най-модерните самолети, с които разполагат двете въздушни сили, са изтребителите от пето поколение F-35 Joint Strike Fighters, които могат да оперират от наземни бази в Обединените арабски емирства и Катар и да бъдат презареждани във въздуха от супертанкери KC-135 и KC-46. Американските самолети биха могли да дойдат и от морето – най-добре би било да има поне два самолетоносача с по 80 бойни самолета всеки. (В момента в региона има само една самолетоносна ударна група, но друга може да пристигне там за по-малко от две седмици). По-старите израелски F-18 и F-16, заедно с базирани на самолетоносачи американски F/A-18 Hornets, биха могли да бъдат използвани за унищожаване на останалите ирански самолети след като противовъздушната отбрана бъде напълно унищожена.

След това ще дойде основното събитие: тежки въздушни удари, вероятно водени от американски стратегически бомбардировачи B-2 Spirit, носещи 30 000-килограмови Massive Ordnance Penetrators, известни още като „бункер бустери”. САЩ наскоро разположиха до осем от стелт бомбардировачите на ударни позиции на остров Диего Гарсия, югоизточно от Иран в Индийския океан. Миналия месец те бяха заменени от флотилия от ветерани B-52, но могат да се върнат в рамките на няколко часа.

Най-добрата защита на Иран обаче не са ракетите или самолетите, а фактът, че голяма част от програмата за обогатяване на уран е заровена дълбоко под земята и укрепена срещу бомбардировки. Все пак не бих искал да се намирам в централните центрофужни зали, когато пристигнат B-2. Консервативни оценки на щетите от битката сочат, че програмата ще бъде забавена с поне една година.

За съжаление, иранците вероятно имат важни обекти, за които не знаем – „известните неизвестни”, за които говореше бившият ми шеф, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд. Иран е огромна страна, почти два пъти и половина по-голяма от Тексас, голяма част от която е планинска и трудна за наблюдение от космоса. Това би била наистина трудна мисия.

Иран ще отговори енергично на масивен удар. Контраатаките ще бъдат както директни, така и асиметрични и почти сигурно ще включват нова серия балистични ракети срещу Израел (много по-големи от неефективната атака от миналата година), наред с удари от остатъците от арсенала на „Хизбула” в Сирия. Вероятни са бомбени атентати срещу американски и израелски посолства и търговски обекти по целия свят, а кибератаките са сигурно.

Техеран може да затвори пролива Хормуз с мини, малки плавателни съдове и ракети земя-земя с малък обсег. Това би блокирало 35% от световните доставки на петрол и газ и би отнело може би месеци на САЩ и съюзниците им да го отворят отново. Техеран може също да нанесе удари по саудитски или емирски нефтени и газови съоръжения в открито море или дори да атакува основните енергийни съоръжения на Саудитска Арабия на сушата.

Ако Техеран стигне дотам, войната ще се разшири и вероятно ще включи удари по ирански военноморски съоръжения в Индийския океан, големи военни бази във вътрешността на страната или други командни и контролни центрове. Отварянето на Ормузкия проток вероятно ще привлече европейските и персийски съюзници на САЩ.

Но след като загуби контрол над своите унищожени прокси сили – Хамас, Хизбула, хутите – Иран има малко ходове на шахматната дъска. Казват, че предшественикът на Иран, Персийската империя, е едно от първите общества, които са играли шах. Ако Техеран провали тази възможност за преговори със САЩ, го очаква наистина много мрачен край.