Хаосът с митата и фискалната немарливост са лоша икономическа рецепта

Тръмп отправя заплахи за мита вече четири месеца и все още няма гаранция, че политиката в крайна сметка ще се приземи на разумно място

25 May 2025 | 19:30

Автор: Джонатан Левин
Редактор: Галина Маринова

Снимка: Bloomberg LP

Макар че на мнозина от нас им се искаше да вярват в обратното, изглежда, че все още живеем в епохата на неприятно високи митнически заплахи към приятелите на Америка, търговските ѝ партньори и - това е сравнително ново - към родните корпоративни суперзвезди. В петък президентът Доналд Тръмп предупреди, че стоките от Европейския съюз ще бъдат обложени с 50% мито от следващия месец, а Apple Inc. може да бъде засегната от специални налози в размер на „поне“ 25%, ако не произвежда iPhone в САЩ. Този епизод се случва в уникално лош момент за икономиката: разходите по заемите са дори още по-високи, отколкото бяха преди, потреблението е слабо и пазарът на труда е в застой.

Нека започнем с разходите по заемите. Доходността на 30-годишните съкровищни облигации навлезе в този пристъп на волатилност с около половин процентен пункт по-високо, отколкото беше преди търговския шок от 2 април, отразяващ тревогата на пазарите от постоянно високите фискални дефицити. Сега републиканците от Сената за първи път се опитват да се справят с мащабния план за данъци и разходи на Камарата на представителите, който - поне в сегашния си вид - ще влоши и без това неустойчивата фискална траектория. Към признаците на тревога се прибавя и фактът, че миналата седмица Moody's Ratings понижи рейтинга на САЩ с една степен - последната от трите големи кредитни агенции, която направи това. Негативните нагласи на пазара се отразиха в проведения тази седмица аукцион на 20-годишни облигации с по-нисък рейтинг. Нищо от това не означава, че доходността не може да се понижи от сегашните си нива, но по-ниските разходи по заемите може да не са чак такъв освобождаващ клапан за икономиката, какъвто са били в миналото.

Друг фактор тук е Федералният резерв. Тръмп води активна кампания за по-ниски лихвени проценти в социалните медии, а в четвъртък управителят Кристофър Уолър очерта пътя, по който президентът може да изпълни желанието си. „Ако успеем да намалим митата по-близо до 10% и след това всичко това бъде запечатано, направено и доставено някъде до юли, тогава ще сме в добра форма за втората половина на годината“, заяви Уолър пред Fox Business във връзка с намаляването на лихвите. За съжаление Тръмп изглежда възнамерява да провежда политика, която да попречи на това.

Последният залп на президента засилва несигурността. Ако администрацията смята, че кампанията за оказване на натиск ще ускори сключването на сделка, съществува и немалък шанс тя да я осуети, принуждавайки Фед да остане по-дълго време в режим на задържане. Остан Гулсби, президент на Банката на Федералния резерв в Чикаго, заяви пред CNBC в петък след новината за митата, че постоянно променящата се среда може да му попречи да се застъпи за съкращения. „В краткосрочен план трябва просто да изчакаме прахта да се разнесе из въздуха“, каза той и добави: „Имам чувството, че летвата за мен е малко по-висока за действия в каквато и да е посока, докато чакаме да получим някаква яснота.“

Комбинацията от по-високи разходи по заеми и несигурност по отношение на митата, разбира се, вероятно ще окаже влияние върху икономиката, но колко силно ще се влоши тя, зависи до голяма степен от нашето тълкуване на основния икономически импулс. Приемливият растеж на потреблението през първото тримесечие беше донякъде омекотен от изпреварващото нарастване на митата, което започна да се охлажда през април. Доклад на Института на Bank of America показа, че разходите за кредитни и дебитни карти през първата половина на май по същество не са се променили спрямо година по-рано. Доколкото потребителите са отложили покупките на стоки с голяма стойност, като например автомобили, докладът показва, че този тласък е отслабнал. Пазарът на труда също е със смесена картина. Макар че данните за съкращенията и безработицата като цяло изглеждат благоприятни, наемането на служители е изключително бавно, а продължаващите молби за помощи при безработица отново се повишиха до почти най-високата си стойност от 2021 г. насам.

От друга страна, министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Bloomberg в петък, че очаква „няколко големи сделки“ с търговски партньори през следващите няколко седмици и потенциално повече лични срещи с Китай. По-рано, точно при отварянето на паричния пазар на акции, той беше и в ефира на Fox News с подобна успокояваща реторика, която помогна да се парират по-ранните спадове на фючърсите на американските акции.

Що се отнася конкретно до ЕС, пазарът е прав да бъде скептичен, че значително по-високите мита са неизбежни: в крайна сметка Тръмп вече оттегли или отложи митата за по-голямата част от света, включително мащабното (но крехко и временно) разведряване с Китай. Тълкуването на „наполовина празна чаша“ е, че ако преговорите с ЕС са протекли толкова зле, те вероятно отново ще загрубеят с Китай - търговски партньор и глобален противник, с когото Америка има много по-дълбоки проблеми.

В крайна сметка администрацията залага на това колко несигурност може да издържи тази икономика - и за колко дълго. В коментар пред Салеха Мохсин от Bloomberg председателят на Съвета на икономическите съветници към Белия дом Стивън Миран призна, че нерешените търговски и данъчни въпроси могат да накарат компаниите да забавят инвестициите и наемането на служители. „Но изчакването на решението, справянето с несигурността, това не води до рецесия“, каза Миран. „Това просто измества активността от един период в друг.“ Това е правдоподобно, но то предполага, че несигурността в крайна сметка ще намалее, а не просто ще бъде заменена от нови видове икономическа несигурност. Президентът Тръмп отправя заплахи за мита вече четири месеца и все още няма гаранция, че политиката в крайна сметка ще се приземи на разумно място.