Обещанието на 69-годишния Фридрих Мерц, който ще положи клетва като канцлер във вторник, да насърчава благосъстоянието на всички германци, се сблъсква с основателно скептичните настроения на младите хора.
На националните избори през февруари младежкият вот се насочи в голяма степен към радикалните партии, включително крайнодясната „Алтернатива за Германия“ и „Левите“, докато християндемократите на Мерц и техните коалиционни партньори, социалдемократите, бяха предпочитани повече от по-възрастните избиратели, които значително надхвърлят броя на младите (по-малко от 15% от избирателите са на възраст под 30 години, докато близо 60% са над 50 години).
Това разделение е от значение, защото най-голямата европейска икономика е на път да се изправи срещу демографската си съдба. Германия е зле подготвена за милионите пенсиониращи се от поколението на "бейби буумърите", а икономическото производство е на път да стагнира за трета година.
„Нека не се самозалъгваме: Значителна част от несигурността на нашето население се дължи на факта, че днес моето поколение вече не може да обещае на нашите деца увеличение на благосъстоянието, което моите родители обещаха на моето поколение“, заяви Мерц пред членовете на партията миналата седмица, като обеща да поднови следвоенното обещание за благосъстояние за всички.
Младите гласуваха много различно от възрастните в Германия
Бъдещият канцлер бързо направи голям фурор в рамките на няколко дни след изборната си победа, като обяви отдавна отлагано увеличение на разходите за отбрана и инфраструктура - през март конституционната спирачка за дълга на Германия беше пренаписана така, че да позволи заемането на около 1 трилион евро.
Но в други отношения той не е толкова амбициозен. Като експортна страна Германия е силно уязвима от търговските войни на Доналд Тръмп и нарастващата индустриална конкурентоспособност на Китай, но Мерц изглежда иска само да коригира производствения бизнес модел на страната, а не да го преработи из основи.
Още по-голям пропуск е как да се овладее нарастващият натиск върху социалноосигурителната система, свързан със застаряването на населението: Пенсиите се плащат от настоящите работници, а възрастните хора потребяват повече здравни услуги.
Не е лесно да се съгласуват коренно различните позиции на коалиционните партньори по отношение на данъчното облагане и социалното осигуряване, а и никой от тях не желае да огорчи предимно по-възрастните си избиратели.
Бейби бумърите като Мерц извлякоха три десетилетия дивидент от мира, но с намаляването на гаранциите за сигурност от страна на САЩ, Германия сега трябва да плаща повече за защитата на Европа срещу подновената руска агресия.
По-младите германци не само ще платят сметката за възстановяване на пътищата, железниците и въоръжените сили, но и един ден може да бъдат призовани да защитават страната си.
Коалицията засега предпочита да не възстановява задължителната военна служба, от която Германия глупаво се отказа през 2011 г. Въпреки това плановете на новото правителство за набиране на повече млади войници на доброволни начала изглежда са обречени на провал.
С оглед на тези бъдещи тежести поколението Z заслужава по-справедливо отношение и Мерц го знае. Миналата седмица лидерът на Христиандемократите призна, че коалиционното споразумение е твърде неясно по отношение на начина на реформиране на социалното осигуряване.
Като процент от брутния доход вноските за пенсионно осигуряване, здравеопазване, дългосрочни грижи и осигуряване за безработица вече са най-високите от 2003 г. насам. Ако не се предприеме нищо, през следващото десетилетие процентът на вноските може да нарасне от 42% на 49%, което ще остави служителите с по-малко разполагаем доход и ще завиши разходите за труд на работодателите.
Тежестта върху социалното осигуряване е на 20 годишен пик и пада върху работещите
Мерц води кампания за ограничаване на вноските за социално осигуряване до максимум 40% от брутния доход. Вместо това неговата коалиция обеща да запази пенсиите на ниво 48% от средната заплата до 2031 г., да разшири пенсионните права за времето, прекарано в отглеждане на деца, и да разреши ранно пенсиониране при определени обстоятелства (официалната пенсионна възраст ще нарасне до 67 години до 2031 г.).
Въпреки че предлага и финансови стимули за по-възрастните работници да отложат пенсионирането си, пенсионната му политика гарантира, че още по-голяма част от бюджета ще бъде погълната от разходите за социално осигуряване. (Вече почти една четвърт от федералния бюджет отива за пенсии.)
Вместо да се заеме с този проблем (например чрез обвързване на пенсионната възраст с увеличаването на продължителността на живота), новото правителство го възложи на комисия, която ще има нужда от няколко години, за да анализира ситуацията.
Миналата седмица обаче Мерц призна, че Германия ще трябва да намери „нов баланс между възрастните хора, които с право разчитат на тази система, и младите хора, които с право поставят въпроса как в бъдеще да плащат за всичко това“.
Той отговори на критиките на младежкото крило на христиандемократите, което през март нарече демографията „основният проблем в Германия“ и предупреди срещу „коалиция на бумърите“, която да стовари финансовото бреме върху младите.
За щастие, новото правителство не пренебрегна напълно опасенията на Gen-Z. Например, то обещава да удвои финансирането за строителство на студентски жилища и да предостави повече финансова помощ на студентите, които се борят да намерят достъпно място за живеене; то също така иска да направи обучението за шофиране по-евтино.
Приветствам Мерц за това, че се ангажира да внася по 10 евро на месец в инвестиционна сметка за деца в училище, за да им помогне да натрупат богатство за пенсиониране. (Това обаче няма да е от полза за тези, които тепърва започват кариерата си, а в Германия все още липсват данъчно ефективни начини за инвестиране.)
Освен това извънбюджетният инфраструктурен фонд в размер на 500 млрд. евро е отлична възможност да се направят инвестиции в полза на младите хора, като например в училищата и декарбонизацията.
При условие че тези разходи са добре насочени, те би трябвало да помогнат за повишаване на потенциалния растеж и да неутрализират конфликтите между поколенията относно начина, по който трябва да се разпредели икономическият пай.
Но тъй като AfD е на път да се утвърди като най-популярната партия в Германия, това може би е последният шанс за центристко правителство да постигне резултати.
Младите хора са разочаровани и податливи на популистки призиви от крайната левица и десница. Мерц не може да си позволи да ги разочарова.
Крис Брайън е колумнист на Bloomberg, който се занимава с индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер във Financial Times.