Британските консерватори са изправени пред разгром на изборите по собствена вина

Колко ниско могат да паднат торите? Наричаната някога „естествена партия на властта“ във Великобритания претърпя най-слабия си парламентарен резултат в историята миналата година, а спадът ѝ не е спрял. На 1 май се очаква Консервативната партия да понесе тежки загуби на местните избори — доказателство, че избирателите още не са ѝ простили за 14-те години хаос и икономическа стагнация.

Че консерваторите ще се представят слабо беше ясно отдавна; когато тези избори се проведоха за последно— през 2021-а — Борис Джонсън още беше популярен, а Киър Стармър водеше битка с крайната левица за контрола над Лейбъристката партия. Но оставете броя на загубените места — наблюдавайте как консервативният дял от гласовете се срива. В обобщение на социологическите проучвания на Politico тази седмица популистката партия „Да реформираме Обединеното кралство“ получава средно 25%, лейбъристите — 24%, а торите изостават с 21%.

Скорошните лидери на торите изгубиха традиционния си политически нюх. На неотдавнашните, трагично зле насрочени парламентарни избори партията прояви за първи път слабост, която днес изглежда екзистенциална — тромава нерешителност как да се справи с „Да реформираме Обединеното кралство“ и нейния харизматичен водач Найджъл Фараж. Макар партията на Фараж да спечели само пет места в парламента при система, безмилостна към малките партии, делът ѝ от гласовете лиши торите от десетки мандати.

Да се изправиш начело на партия след изборна сеч е тежка борба, особено в първите години. Дори с тази уговорка Кеми Баденок стартира бавно. Лидерката на торите умее да нанася ефектни удари, когато бушуват „културните войни“— както тази седмица, когато Лейбъристката партия беше смутена от решение на Върховния съд за трансджендър правата. Според мен обаче тя не успява от самото начало да съсредоточи огъня си върху най-уязвимия фланг на лейбъристите — икономическите им резултати и оскъдните им планове за възстановяване.

Министърът на финансите Рейчъл Рийвс се представи прилично пред Международния валутен фонд и даде знак, че Великобритания е отворена за търговски сделки. Но вътрешнополитическата част от портфолиото ѝ не блести с нищо. Есенният ѝ бюджет обърна (скромния) растеж от предишните две тримесечия на торите и потисна бизнес доверието с нови данъци. По тази тема чухме учудващо малко от лидерката на опозицията. Водещият принцип на Баденок е първо да свърши работа вътре в партията, преди да предложи алтернативи на лейбъристите. Но днешната политика е и спринт, и маратон; тя няма лукса да чака, докато рискува собственото си лидерство.

Политиката, подобно на природата, не търпи празно пространство. Победеният ѝ съперник за лидерския пост, „министър“ в сянка на правосъдието Робърт Дженрик, нанася удари по правителството и не спира да се появява медиите.

Тези обвинения се материализираха тази седмица, след като Sky News разпространи запис, в който Дженрик казва, че иска „битката“ с лейбъристите да бъде „обединена“ и обещава да създаде „коалиция“ за целта. Макар поддръжниците му да твърдяха, че говори за избиратели, а не за партии, думите му бяха приети като код за пакт с „Да реформираме Обединеното кралство“. Баденок и Фараж вече флиртуваха с идеята техни местни представители да си сътрудничат, но изключиха по-широка предизборна сделка.

Двайсет и четири часа по-късно се разбра, че Дженрик е изпратил писмо до кандидатите на торите на местните избори с личната си подкрепа— без задължителните хвалебствия към лидерката. Макар Баденок да блестеше в Камарата на общините тази седмица, мълвата гласи, че има по-малко от година да спаси поста си.

Много социолози твърдят, че дългосрочните тенденции така или иначе се обръщат срещу двуполюсния модел Тори/Лейбъристи: някогашни заклети избиратели се разпръскват наляво, надясно и към центъра. Никоя партия вече не се радва дори на близо мнозинство. Макар че политическата фрагментация сякаш остава, голяма част от страната бавно се движи към социален консерватизъм, който по принцип би трябвало да облагодетелства торите. Обратът е, че в бурен свят избирателите търсят държавата да ги защити от разрушителните промени.

Не е случаен фактът, че хитрият Фараж наглася политиките си спрямо новия ландшафт. Той пръв предложи национализация на закъсалия китайски стоманодобивен комбинат в Сканторп, за да спаси работните места и „защити националната сигурност“— много преди лейбъристкото правителство да бъде принудено да се намеси, за да поддържа пещите горещи. Пушещият цигари и пиещ бира Фараж едва ли скоро ще яхне моралния кон, но чуйте как едновременно алармира за кризата на психичното здраве, съдбата на бялата (обикновено мъжка) работническа класа и едновременно подсвирква по стари теми като миграцията.

В писмото си до местните кандидати на торите прозрачно амбициозният Дженрик пише: „Твърдо вярвам, че най-добрият начин да победим опонентите си е да защитаваме консервативните ценности. Ние не само трябва да стоим зад принципите си, но и да ги прилагаме.“ Кои точно са тези принципи— и кой ще ги приложи— е бойното поле, което си струва да наблюдаваме.

Още по темата

Защо Великобритания не може отново да направи стоманодобива печеливш

Великобритания сключва сделка за рестартиране на отношенията с ЕС през май

Великобритания се готви да отговори на митата на Тръмп, като стане по-силна

Великобритания и ЕС ще работят за свързване на пазарите на въглеродни емисии