Тръмп и Мъск - вандалите, които разрушават света

„Те бяха безгрижни хора, Доналд и Илон - разбиваха неща и същества, а след това се оттегляха обратно в парите си или в огромното си безгрижие, или в каквото и да е друго, което ги държеше заедно, и оставяха други хора да почистят бъркотията, която бяха направили.“

Ф. Скот Фицджералд описва Том и Дейзи Бюканън във „Великият Гетсби“, но този цитат също толкова точно описва Доналд Тръмп и Елон Мъск, които сега обикалят, разполагайки с мъглява власт, за да разрушават институциите на американското управление в името на това да изчистят „дълбоката държава“. Само един пример: Агенцията на Съединените щати за международно развитие.

„USAID е престъпна организация. Време е тя да умре“, написа Мъск в X през уикенда. Неговият оруелски звучащ Департамент за правителствена ефективност вече е пуснал в отпуск голяма част от ръководството на агенцията, свалил е уебсайта ѝ и е нахлул в помещенията, за да превземе компютърните системи. А от своя страна Тръмп вече беше наредил на организацията да спре повечето плащания на чуждестранна помощ, защото Съединените щати „повече няма да раздават сляпо пари без никаква възвръщаемост за американския народ“.

И така, изглежда, че USAID е обречена да бъде демонтирана, като може би няколко остатъка ще бъдат прехвърлени към Държавния департамент. Няма значение, че агенцията е създадена и се финансира от Конгреса; няма значение, че унищожаването ѝ без съгласието на Конгреса е незаконно; няма значение, че законодателите застанаха пред вратите в знак на протест.

Тръмп и Мъск я закриват, за да покажат, че могат. За Мъск това бързо разрушаване се смята за доказателство за концепция, която трябва да бъде възпроизведена в цялото федерално правителство. Вместо да ходим на партита, „прекарахме уикенда в това да натоварим USAID в дробилката за дърва“, злорадства той.

Може би тези правителствени бюрокрации наистина се нуждаят от добро разчистване. Може би USAID наистина е по-добре да бъде в Държавния департамент (който вече издава насоки). Но дали Тръмп и Мъск разбират последствията от своето безчинство?

Агенцията изразходва по-малко от 1% от федералния бюджет; нейното разтрогване няма да плати за намаляване на данъците или нещо друго. Със своите пари обаче тя е помогнала на хората в бедните страни да се справят с наводненията и ураганите. Или пък е доставяла лекарства на хора с ХИВ-СПИН, като по този начин е предпазвала техните бебета. Или пък финансира неправителствени организации за ваксиниране на местното население или за повишаване на добивите в земеделските стопанства, като по този начин обучава хората, които един ден ще измъкнат страните си от бедността и мизерията.

Много от тези вериги сега ще бъдат прекъснати, особено в места като Африка, и резултатът ще бъде страдание. И още: В продължение на десетилетия USAID излъчваше добронамереност към чужденците, които виждаха нейните пакети с грижи, украсени със звезди и райета, две стиснати ръце и посланието „От американския народ“. Тази добра воля беше „възвръщаемостта“, която Тръмп никога не видя от своя пентхаус или Мар-а-Лаго. Сега капката ще пресъхне. Както и възвръщаемостта, колкото и да е количествено неизмерима, точно когато Китай с всеки изминал ден става все по-нетърпелив да замени САЩ като надежден шампион на Глобалния юг.

Това, което е вярно за помощта във външната политика, важи в още по-голяма степен за търговията. Икономическите ползи от търговията отдавна са ясни. Но политическите ползи са също толкова убедителни. Търговията сближава хората и народите. Особено целесъобразно е да се търгува повече с приятели и понякога по-малко с врагове.

Тръмп никога не е разбирал това. По време на първия си мандат той се оттегли от Транстихоокеанското партньорство - предложено споразумение за свободна търговия, което включваше много от приятелите на Америка в Тихоокеанския регион, но умишлено изключваше Китай. Вместо това подведените държави създадоха друг търговски пакт и Китай подаде молба да се присъедини към него.

Сега Тръмп е свалил всички ограничения. Той обяви „мито“ за най-красивата дума в речника и или заплашва със, или налага мита върху вноса на страните партньори като пиян моряк. Най-притеснителното е, че той не прави разлика между съюзници и противници. Той вече унижи Колумбия с митническите си заплахи, а сега и съседите и най-големите търговски партньори на Америка - Мексико и Канада. Европейският съюз е в полезрението му. Никой съюзник, приятел или партньор на САЩ не може да бъде сигурен, че това няма да стане.

Едва ли е от значение, че някои от тези търговски войни, особено тази с Китай, вече са започнали, докато други са отново на ход, пак са в сила и засега е по-добре да бъдат описани като „фалшиви войни“. Ефектът върху съзнанието на хората е един и същ. Канадците освиркват химна на САЩ по време на хокейните и баскетболните мачове - зрелище, което доскоро изглеждаше немислимо. Инвеститорите, както американски, така и чуждестранни, преосмислят дългосрочните си планове, несигурни как да се справят с един толкова непостоянен характер като този на Тръмп.

Последиците от този икономически джингоизъм, както и тези от изчезналата американска помощ, ще станат ясни едва след време. Търговските партньори на Америка вече се застраховат и създават нови търговски мрежи, които изключват САЩ. ЕС сключва търговски споразумения с Латинска Америка и Малайзия. Индонезия току-що стана десетата страна, която се присъедини към БРИКС - клуб, който вижда себе си като алтернатива на ръководената от САЩ Група на седемте; осем други страни са на опашката. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия се свързва със Съвета за сътрудничество в Персийския залив в Близкия изток. И навсякъде Китай желае да се присъедини към забавлението.

Тези реакции са в ритъм с така наречената теория за „баланс на заплахите“ в международните отношения. Когато една нация стане едновременно силна, заплашителна и непредсказуема, останалите обединяват сили, за да се защитят. В дългосрочен план това никога не вещае нищо добро за страната насилник.

Ние, представителите на медиите, академичните среди и интелигенцията, често се стремим да опаковаме смесицата от капризи и инстинкти на Тръмп в нещо, което прилича на последователност, като налагаме модели и ги назоваваме с -изми.

Наричаме Тръмп националист и той донякъде е такъв; от друга страна, той прави много неща, които ще навредят на нацията му. Обявявали сме го за империалист, но това често означава, че той е просто хулиган. Нарекохме го изолационист. Но както казва Джон Куинси Адамс, един от предшествениците на Тръмп, това би означавало само, че Америка „не отива в чужбина да търси чудовища, които да унищожи“, а не че ненужно отчуждава приятели. Нарекохме Тръмп транзакционист; но това предполага само, че той мисли краткосрочно, а не дългосрочно, че е обратното на стратега.

Друг жанр етикети излиза от DSM (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства) и включва „егоизъм“ и „нарцисизъм“. Правдоподобно, но кой съм аз, че да поставям такива диагнози?

Не, мисля, че има по-очевиден -изъм, който да опише Тръмп и Мъск, както и целия този епизод от американската и световната история. Те наистина се държат така, както Фицджералд описва Том и Дейзи, които безгрижно разбиват неща и хора, а след това оставят другите да почистят бъркотията. По свой начин Тръмп и Мъск просто въплъщават вандализма.

Още по темата

Търговският шантаж ще се стовари обратно върху САЩ

Тръмп иска да затвори Министерството на образованието

САЩ не могат да бъдат донор за развитието на света за сметка на гражданите си