Търговският шантаж ще се стовари обратно върху САЩ

С митата администацията на Тръмп си нанесе трайни репутационни и дипломатически щети. Остава да се види да вредата е обратима или е нещо много по-лошо

14:30 | 5 февруари 2025
Автор: Екип на Bloomberg News
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Най-доброто, което може да се каже за новата търговска политика на Белия дом, е, че тя е блъф. След няколко дни на паника САЩ се съгласиха да отложат налагането на нови огромни мита на Канада и Мексико в замяна на някои символични мерки за гарантиране на сигурността по границите.

Въпреки това сериозните щети вече са нанесени. Тези разходи ще бъдат нищо в сравнение с вредите, които новата администрация може да нанесе, ако започне пълномащабна глобална търговска война. В такъв случай всички ще загубят - и не само американците. Тази нова икономическа стратегия, ако можем да я наречем с този термин, се нарежда сред най-лошите инициативи, които Белият дом някога е предприемал.

Логиката на търговската програма на администрацията е в пряко противоречие със самата себе си. Започнете с указа, който заплашва да наложи мита от 25% на Канада и Мексико - между другото, в нарушение на споразумението за свободна търговия, за което САЩ се бориха през 2020 г. Предполага се, че идеята е да бъдат принудени съседните на Америка държави да спрат потока от мигранти и незаконни наркотици през границите си.

Ако двете страни се съобразят с това (каквото и да означава това) и митата останат временно преустановени, те няма да съберат никакви приходи и няма да издигнат стена, зад която да се съживи американският производствен сектор, което отхвърля заявената от администрацията обосновка за митата.

Ако реалната тревога се отнася до сигурността по границите, е необходимо задълбочаване на сътрудничеството със съседите. Да се налага изпълнение на задълженията чрез унижаване на страните, които желаят да бъдат партньори, е изключително неразумно и недалновидно. Коя е по-добрата основа за насърчаване на сътрудничеството под ръководството на САЩ по този или друг въпрос - приятелството или надигащото се недоволство?

От друга страна, ако целта е да се плати за държавните разходи и да се защитят американските производители, като се изолират стоките от Китай, Европа и всеки друг, над когото администрацията реши да упражнява тормоз, стратегията с митата е обречена на неуспех. Колкото по-ефективни са пречките за намаляване на вноса, толкова по-малко приходи ще донесат (защото ще свият основата, към която се прилагат митата). Колкото по-ефективни са те в увеличаването на приходите, толкова по-малко ще се възползват местните производители (защото потокът от внос няма да бъде значително намален).

Нека приемем оптимистично, че тази политика доведе до компромис, който цели комбинация от малко повече приходи от мита, съчетани с определена търговска закрила за американските производители. Дори и тогава идеята е безсмислена. Първо, ответните мерки са сигурни. Правителствата на други държави няма да позволят на Белия дом да ги превърне в безпомощни подопечни. Резултатът ще бъде по-малък износ от САЩ, а оттам и малка или никаква полза за търговския баланс.

Второ, митата ще повишат цените и ще намалят реалните доходи. А предпазването на американските производители от конкуренция ще ги направи по-малко ефективни, което ще намали растежа и стандарта на живот, като същевременно ще увеличи нуждата от по-нататъшни субсидии.

Тъй като познатият цикъл на нарастващ протекционизъм и намаляваща конкурентоспособност се засилва, търговската война ще доведе до това, което става обикновено: взаимно гарантирана стагнация.

Възможно е заплахите за мита в крайна сметка да не доведат до нищо. Рано или късно може би ще бъдат сключени сделки и новите мерки ще бъдат отменени. (САЩ биха могли да помогнат на собствената си цел, като направят повече за пресичане на потока от висококалибрени огнестрелни оръжия през границата, както Мексико поиска).

Дали това ще оправи нещата? Категорично не. Администрацията вече е нанесла реални и трайни щети на икономиката на САЩ и на отношенията им с други държави. Как производителите да правят планове и да инвестират при това ненужно безредие? И какво да правят съюзниците на САЩ с една администрация, която гледа на тях с такова явно презрение? Остава само да се види дали вредата е преодолима и обратима, или е нещо много по-лошо.