Ако вятърната енергия се развиваше със същите темпове, с каквато се развива и слънчевата енергия, тези два източника могат да формират т.нар. базова възобновяема енергия. Така няма да има нужда да се активират други конвенционални енергийни мощности. Необходимостта от вятърна енергия се осъзнава ясно в държавите в ЕС. Тя дори често изпреварва в развитието си слънчевата енергия, но България за сега е назад, въпреки че капацитетът на страната ни за производство на вятърна енергия е изключително висок. Проектите, които в момента се развиват, са с показател за ефективност, който е най-висок в Европа. Имаме потенциалът да изградим 2-3 гигавата мощности до 2030 година, а много повече до 2050-та година. Очакваме да видим разбираме от страна на държавата и на местната общественост. Това каза Миглена Стоилова, председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

България е с изключително нисък дял на вятърната енергия в енергийния микс. При 20% в Европейския съюз у нас този дял е под 3%. След 2012 година няма инсталирани мощности, които да са влезли в експлоатация в България. Това е в резултат на регулаторни промени, които намалиха доверието на инвеститорите в сектора и създадоха пречки. Въпреки това през последните години има много сериозен инвеститорски интерес и проектите, които в момента са в процес на развитие са за около 3-4 гигавата, добави Стоилова.

"Но държава има важна роля. Въпреки че възобновяемата вятърна енергия вече не е насърчавала (тя не се изкупува на преференциални цени), това, което държавата би могла да направи, е да изведе вятърната енергия като приоритет от публичен интерес. Това се случва в Германия вече няколко години и виждаме, че страната сега е на едно от челните масла по дял на вятърната енергия в Европа".

София е домакин на петото издание на едно от най-значимите събития за сектора на възобновяемата енергия в Югоизточна Европа - ежегодната конференция RE-Source Southeast, насочена към енергийните мениджъри, финансисти и технологични предприемачи. Мащабният форум на 21 и 22 май обединява повече от 600 експерти от енергийния сектор в България и региона, включително индустриални консуматори, търговци и производители на чиста енергия, представители на международни корпорации, разработчици на ВЕИ проекти, финансови институции, инвестиционни фондове и други. Организатор на RE-Source Southeast е регионалният клон на европейската платформа RE-Source, учреден от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и Българската ветроенергийна асоциация.

"В Европа през миналата година вятърната енергия съставляваше близо 20% от произведената и консумирана електроенергия на континента, като този процент, разбира се, е голям. Инсталираните мощности през миналата година бях 16 гигавата и това е доста съществено количество електроенергия и капаците. Въпросът е, че за да могат да се постигнат целите на Европейската комисия за декарбонизация се изисква до 2030 година средно на година да се инсталират по 33 гигавата вятърни мощности", каза още събеседничката.

"За съжаление България не спомага особено силно в този процес. В момента в страната процентът на вятърна енергия в енергийния микс е дори под 3%, което е значително по-малко от средното за Европа. Европейската комисия насърчава развитието на вятърни мощности с различни мерки, които целят да ускорят разрешителния режим у нас. Освен това финансира и подпомага различни проекти за изграждане на мрежа в региона, която да свързва отделните държави и да позволи обмена на енергия между държавите".

Компаниите, които членуват в Българската ветроенергийна асоциация, следват тенденциите, които са в Европа от гледна точка на технологично развитие. Централните проекти, с които се развиват, ще бъдат реализирани с най-модерните вятърни турбини. Но тези проекти срещат определени спънки, като дезинформация и негативни нагласи от страна на местното население, както и редица административни и регулаторни бариери, каза Стоилова.

Миглена Стоилова подчерта, че ролята на системите за съхранение на енергия е от първостепенно значение за балансирането на вятърната енергия, тъй като те подпомагат стабилността на мрежата, осигурявайки баланс, особено когато производството на вятърна енергия е по-високо или по-ниско от потреблението. Те скъсяват и необходимостта от активиране на конвенционални мощности - когато системите за съхранение функционират ефективно, те могат значително да намалят нуждата от конвенционални централи, които замърсяват.

Относно перспективите за сътрудничество между България и други страни от региона в областта на вятърната енергия гостенката изтъкна, че на първо място това са трансгранични проекти. По думите ѝ съществуват проекти, които свързват ресурси от една страна с мрежите на друга, от който могат да се възползват съседни държави. Трябва да се използва адекватно и капацитетът за обмен на електрическа енергия. Мрежата в региона може да бъде използвана за обмен на електрическа енергия, където е необходимо, особено при оптимизиране на капацитета.

Волатилността на цените на електроенергията е показателна за това, че има необходимост от по-голямо присъствие на вятърната енергия в енергийния микс. Вятърната енергия е необходима и за стабилността на мрежата. Голям акцент в събитието днес са системите за съхранение на електроенергия, които могат в краткосрочен план да осигурят баланс на системата, тоест енергията да се складира, което е неприсъщо за електрическата енергия и да се използват в часовете, когато цената е висока. Но необходимостта от такива балансиращи мощности би била много по-малка, ако вятърната енергия се развиваше със същите темпове, с каквато се развива и слънчевата енергия. Тези два източника могат да формират т.нар. базова възобновяема енергия. Така няма да има нужда да се активират други конвенционални енергийни мощности. 

Какви изводи трябва да си извади индустрията от безветрието, което преживяхме миналата година? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.