Тръмп забрани американските инвестиции в компании, свързани с китайската армия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа заповед, забраняваща американските инвестиции в китайски фирми, притежавани или контролирани от Народната освободителна армията на Китай - последният опит на Белия дом да окаже натиск върху Пекин заради разглежданите от Вашингтон злоупотреби с бизнес практики, предава Bloomberg.

Китай "все повече експлоатира" американската столица за "разработването и модернизирането на своите военни, разузнавателни и други средства за сигурност", като по този начин представлява заплаха за САЩ, гласи подписаната изпълнителната заповед на президента Тръмп. Заповедта забранява на инвестиционните посредници и пенсионните фондове да купуват и продават акции на 20 китайски компании, определени през юни от Пентагона като притежаващи връзки с армията, както и на още 11 компании, които са добавени в черния списък през август.

По всичко личи, че отношенията между САЩ и Китай ще останат нестабилни въпреки поражението на Тръмп от Джо Байдън на президентските избори миналата седмица. Администрацията на Тръмп продължава да изпълнява обещанията си да накаже Пекин заради пандемията на коронавируса, отношението към мюсюлманските малцинства (уйгури) и подтискането на опозицията в Хонконг.

Акциите на водещи китайски фирми, сред които China Mobile и China Telecom, се сринаха по време на търговията в Хонконг. Ценните книжа на China Mobile, чийто мажоритарен акционер е China Mobile Communications Group е също в черния списък, поевтиняха с 6,3%, което е най-голямата загуба в рамките на деня за почти осем месеца. China Telecom потъна с 10,4% - най-големият спад за компанията от 12 години.

Китайските власти заплашиха да отговорят реципрочно на предходни наказателни мерки на администрацията на Тръмп със собствен черен списък, съдържащ американски компании. Донгшу Лиу, доцент по китайска политика към City University of Hong Kong, заяви, че Пекин вероятно ще отхвърли подобни „символични“ провокации в очакване на това каква ще бъде на политиката на администрацията на Байдън.

„За тези компании, които има преки или косвени връзки с военните, те нямат много общо със САЩ“, коментира Лиу. „Китай чака Тръмп да се оттегли. Затова Пекин предпочита да не бъде прекалено емоционален по отношение на действията му"

Последната забрана ще влезе в сила от 11 януари и позволява на американските инвестиционни посредници и пенсионни фондове да продадат своите дялове в компании, свързани с китайските военни, в рамките на следващата година. Ако САЩ установят в бъдеще, че има други компании с подобни взаимоотношения, американските инвеститори в тях ще получат срок от 60 дни да се лишат от вложенията си.

Американският съветник по национална сигурност Робърт О’Брайън посочи в изявление, че много от американските компании, които са обект на мярката, се търгуват на фондови борси по целия свят. Напълно вероятно е американските инвеститори несъзнателно да са предоставили средства чрез пасивни инвестиции като взаимни фондове и пенсионни планове, коментира О’Брайън 

Заповедта „служи за защита на американските инвеститори от неволно предоставяне на капитал, който отива за повишаване на способностите на Народната освободителна армия и разузнавателните служби на Китайската народна република“, добави още О’Брайън.

В ход по-рано тази година за ограничаване на паричния поток към Китай, администрацията изпрати писмо до Майкъл Кенеди, тогава председател на Федералния съвет за пенсионни икономии, призовавайки го да „спре всички стъпки“, свързани с влагането на спестяванията на държавни служители във фонд, който притежава дялове в китайски компании.

Отделно О’Брайън заяви в сряда, че последните репресии на Китай в Хонконг са ясен сигнал, че споразумението „една държава, две системи“, предназначено да гарантира автономията на специалната административна територия, представлява „параван“ за диктатура и намекна за нов рунд от санкции

Още по темата

"Антипатриотичната" опозиция на Хонконг подава масова оставка

Предупреждението дойде, след като в сряда най-висшият законодателен орган на Китай прие резолюция, позволяваща дисквалификация на всички депутати в законодателния орган на Хонконг, които не са достатъчно "лоялни" или "патриотични". Правителството на главния администратор Кари Лам незабавно отстрани четирима законодатели, което от своя страна принуди останалите 15 опозиционери в Законодателния съвет от 70 места да подадат колективна оставка часове по-късно.

Въпреки че САЩ наложиха санкции срещу Лам и някои длъжностни лица в Пекин, досега Белия дом не е успял да накаже и един представител на висшето политическо съсловие на страната. Подобен ход би вбесил Пекин, ускорявайки влошаването на отношенията между двете нации по всевъзможни въпроси.