Досиетата FinCEN: Световни банки са участвали в схеми за пране на пари за над 2 трлн. долара

През германската Deutsche Bank са преминали съмнителни средства в размер на 1.3 трлн. долара

08:30 | 21 септември 2020
Обновен: 08:48 | 21 септември 2020
Автор: Магдалена Иванова
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Големи международни банки са участвали в схеми за пране на пари за над 2 трлн. долара, става ясно от доклада, наречен FinCEN Files, изготвен в резултат от разследване на повече от 100 новинарски организации в 88 държави, посочват от Buzzfeed.

Огромните глоби, налагани на големите банки в света през последното десетилетие, не са успели да спрат съмнителните трансакции на средства, пише Bloomberg, цитирайки международното разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти.

Банките са прехвърляли пари за хора или организации, които не са могли да идентифицират и в много случаи не са успявали да подадат необходимите доклади за подозрителна дейност години след това, става ясно от разследването.  

В доклада, базиран на изтекли документи, получени от BuzzFeed News и споделени с консорциума, се казва, че в някои случаи банките не са спирали трансакциите с незаконни средства, след като са получили предупреждения от американски официални лица.

Документите хвърлят светлина върху наличието на една опорочена система, в която банките се оплакват, че подават доклади, от които не следват действия от страна на властите, докато в същото време се твърди, че кредиторите не предприемат значителни стъпки за спиране на финансовите престъпления.

Всички това рискова да се превърне в поредното черно петно за големите международни банки, които са платили общо 20 млрд. долара от 2012 г. до 2015 г. за липса на контрол по отношение на мерките срещу изпирането на пари, подпомагане на клиентите да избегнат данъци или нарушаване на санкциите на САЩ.

Документите, получени от Международния консорциум на разследващите журналисти, идентифицират трансакции за повече от 2 трлн. долара между 1999 и 2017 г., които са били отбелязани от служители на финансовите институции като възможно пране на пари или друга престъпна дейност, се казва още в доклада.

Сред първите две банки по този случай се отличават Deutsche Bank, при която отбелязаните като подозрителни средства са в размер на 1.3 трлн. долара, и JPMorgan Chase – с 514 млрд. долара.

Разследването се основава на над 2100 „доклади за подозрителна дейност“, подадени от банки в Мрежата за борба с финансовите престъпления на Министерството на финансите на САЩ. Докладът, наречен FinCEN Files, е резултат от разследване на повече от 100 новинарски организации в 88 държави, посочват от Buzzfeed. Bloomberg News не е бил включен в консорциума и не е видял изтеклите документи.

Големите глоби на HSBC Holdings и Standard Chartered през 2012 г. помогнаха да се увеличи броя на докладите за подозрителни операции от около 60 000 през тази година до над 2 милиона годишно през последните години. Въпреки това правоохранителните органи разследват само 4% от тези сигнали, според проучване на Института за банкова политика. Само 1% от незаконните пари във финансовата система се конфискуват,  посочват от ООН.

Докато регулаторите изискват банките да подават доклади за съмнителни операции в рамките на 30 до 60 дни, на много от тях са им били необходими месеци или дори години, за да сигнализират за подозрителните трансакции, които са видели, се казва в доклада.

Банките са наели хиляди служители, за да подсилят екипите за борба с изпирането на пари и финансовите престъпления, а някои се оттеглят от определени страни и прекратяват връзките между кореспондентските банки и стотици по-малки заемодатели. Но ръководителите на финансовите институции признават, че няма да могат да премахнат всички подозрителни операции.

Служителите в големите банките, отговарящи за предотвратяване изпирането на пари, разчитат основно на търсения в Google, за да разберат самоличността на хората, които стоят зад паричните преводи, се казва още в доклада на Международния консорциум на разследващите журналисти.

Банките често подават доклади за подозрителни операции само след като трансакция или клиент станат обект на негативна новина или проверка от страна на властите, и то когато средствата отдавна са прехвърлени, се посочва в доклада.

Standard Chartered, Bank of New York Mellon и Barclays са сред други заемодатели със съмнителни операции, които се оценяват на повече от 20 милиарда долара.