За Ердоган единственият въпрос остава кое икономическо табу ще разбие

Само за първите три месеца на годината изтичането на чуждестранни капитали в резултат на разпродажби на акции и облигации от турския пазар достигна рекордните 6.4 млрд. долара

09:45 | 9 април 2020
Обновен: 19:32 | 5 юни 2020
Снимка: Bloomberg

Само до преди няколко месеца изглеждаше напълно невъзможно за турския президент Реджеп Тайип Ердоган страната да изтегли заем, докато в момента Турция се намира в ситуация на опасно намаляване на чуждестранните валутни резерви, а икономиката е напът да навлезе в рецесия на фона на пандемията от коронавирус, пише Bloomberg.

Проправителствен местен вестник разширява възможността за теглене на заем от Международния валутен фонд, помагайки да се даде лигитимност на тази идея. 

И въпреки проблемите с инфлацията на Турция икономистите вече споменават като възможност и печатането на пари, за да се подпомогнат стимулите, които би трябвало да донесат ускоряване на растежа. И този път изглежда все по-вероятен в момента, като се има предвид, че централната банка заяви, че може да увеличи мащаба на изкупувания на облигации.

След като Турция изразходва голяма част от арсенала си от възможности за реакция по време на криза, сега и двата вариантd – заем от МВФ и печатане на пари, може да се окаже, че няма да бъдат анатемосани. Страната може и да няма много други варианти предвид това, че светът се изправя пред най-дълбоката рецесия в мирно време след 30-те години на миналия век. 

„Анкара трябва да измисли нов начин за спасяване на икономиката без да предизвика криза с платежния баланс“, се посочва в анализ на Global Source Partners. Според икономистите обаче страната не може да направи това самостоятелно и единственото практическо решение може да бъде програма на МВФ. 

„Цената на това да не се направи нищо е твърде висока. Ако властите източат твърде много резервите, те вече няма да могат да защитят лирата, а Турция би била изложена на риск от обезценка на валутата, която би могла да повреди особено компаниите, зависими от външно финансиране, заяви Хенрик Гулберг, стратег от Coex Partners Ltd в Лондон.

Само за първите три месеца на годината изтичането на чуждестранни капитали в резултат на разпродажби на акции и облигации от турския пазар достигна рекордните 6.4 млрд. долара. 

От турска страна обаче няма данни да са се обърнали за помощ към МВФ, а и политиците в страната като цяло не виждат нужда от сделка с фонда. Все пак има сигнали, че се поставят основите за осигуряване на спасителна линия. 

Проблемът става още по-голям, след като Турската централна банка изчерпва своите наличности. Брутните резерви са намалели с почти 11 милиарда долара от началото на годината до 94.5 милиарда долара. 

Турция има и над 170 млрд. долара външен дълг. В знак на повишена тревожност на инвеститорите разходите за застраховане на турския дълг срещу неизпълнение тази година нараснаха с над 300 базисни пункта, докосвайки в понеделник най-високото ниво от 2008 г.

Като предимство за страната се смята сравнително ниската тежест на публичния дълг и според някои икономисти това е сред причините, поради които на настоящия етап правителството не се нуждае от финансова помощ. 

Последният път, когато МВФ спаси Турция беше през 2001 г., като тогавашната финансова криза унищожи цяло поколение политически лидери в Турция и проправи пътя за изкачването на Ердоган към властта.

И все пак може и да наближава времето за по-сериозни действия, тъй като стотици предприятия вече са затворени заради разпространението на коронавируса, а на карта е заложена и съдбата на туристическия сектор в страната на стойност 34.5 млрд. долара.