Спорът за стратегическите земи на Курилските острови остава без решение

Проф. Любомир Топалов, гост-преподавател Бостън колидж и в университет „Мейджи“, Токио, Светът е бизнес, 17.09.2018

22:04 | 17 септември 2018
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

„Аз съм привърженик на умерения реализъм в международните отношения и смятам, че връщането на Курилските острови на Япония е изключено в краткосрочен и средносрочен план. Няма причина Русия да се откаже от стратегически територии във време, в което светът отива към доста по-несигурна и изостряща обстановка". Това каза проф. Любомир Топалов, гост-преподавател Бостън колидж и преподавател по политически науки в престижния японски университет „Мейджи“ в Токио в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Николай Кръстев.

В руско-японските отношения решението на териториалния спор за Курилските острови още не е намерено, а гостът посочи, че не се вижда как този въпрос може лесно да се реши.

"Премиерът на Япония Шиндзо Абе отказа да подпише мирен договор с Русия, след като руският президент предложи това на срещата във Владивосток и това не беше изненада, по-скоро неочаквана бе самата инициатива от президента Путин, звучеше спонтанно, но в същност бе доста премерен ход за да постави японския си колега в неудобна ситуация".

Дали има или не формално мирно споразумение между Япония и Русия е със символично значение, по-голямо за Русия, отколкото за Япония. Липсата на такова споразумение не пречи на икономическите отношения между двете държави, уточни професорът.

"От октомври 1956 година има споразумение за прекратяване на войната между двете държави, така че Япония държи на практическата страна на въпроса – дали може да се пребори и да си върне четирите острова от Русия".

Японското общество чувства умора по решаването на въпроса за Курилите – както японците ги наричат „северните територии“, което не се случва вече 73 години, порф.Топалов изясни позицията на двете страни:

„Още в началото на Втората световна война Вячеслав Молотов сключва споразумение с японското имперско правителство за ненападение, по този начин Сталин си осигурява да не бъде нападнат в гръб. Въпреки, че са от другата страна във войната не нападат Русия, но в края на войната, когато е очевидно, че Русия и Америка са победителите и се състезават кой ще вземе повече от Тихоокеанския регион, в момента, в който САЩ пускат атомната бомба над Хирошима Русия обявява война на Япония, но не успява да стигне, за да си поделят Япония както са се споразумяли и остава само с тези 4 острова".

После Русия депортира над 17 000 японскоговорящи от островите и заселват там свои жители, уточни гостът.

Вън от историческите спорове, става ясно от коментара на госта, въпросът за островите е чисто стратегически и от двете страни.

"От една страна за Русия е много важно да има контрол над тези острови, защото те затварят Охотско море, където са разположени голяма част от ядрените подводници на Тихоокеанския руски флот. Руските подводници са доста по-шумни от американските, те не могат да се разхождат по целия океан, държат ги в Охотско море, за да излязат трябва да имат достъп до океана чрез тези острови, още повече че там се събират топлите и студените течения на океана и проливите никога не замръзват".

За японците, каза още професорът, "освен чисто символичната страна на въпроса също има военно-стратегическа – особено когато се очаква по-изострен военен сблъсък с Китай, ако не се развият добре нещата със Северна Корея, а от друга страна на дъното около островите и на самите острови има много редки метали".

Нещата вървят към развитие на взаимни икономически проекти за ползване на тези острови, посочи Топалов и сподели очакванията си за изостряне на напрежението относно начина за използване и експлоатиране на природните ресурси на самите острови и около тях.

Още - гледайте във видео материала.