Кубинските мигранти изоставят Маями за дълбокия юг на Бразилия

В продължение на много години кубинците прекосяват опасни джунгли или пълни с акули води, за да избягат от лишенията и репресиите и да стигнат до САЩ. Но когато администрацията на Тръмп затваря вратите на Америка, мигрантите от карибския остров си проправят нов път за бягство към далечния юг на Бразилия.

С оглед на агресивната имиграционна политика на президента Доналд Тръмп главната дестинация за заминаващите кубинци вече не е край бреговете на Флорида. Вместо към Маями те се насочват към Куритиба, в земеделската част на Бразилия.

Този зелен бразилски град е основан от европейски мигранти преди векове в една от най-богатите части на най-голямата икономика в Латинска Америка. Привлечени от обещанието за работа, лесен достъп до документи за имиграция и относително спокойствие и достъпен живот, кубинските емигранти пристигат от всички краища на комунистическия остров и от други части на региона, където са далеч по-малко желани.

Напливът към този град с население от 1,8 милиона души не е толкова резултат от политиката на Бразилия за отворени граници, колкото от внезапното преобръщане на съдбата на кубинските мигранти в САЩ - страната, към която се насочват от повече от половин век. Въпреки историческата подкрепа на общността, усилията на Тръмп да ги лиши от специален статут излагат стотици хиляди техни сънародници на риск от депортиране, а тези, които все още са в Куба, се отказват от американските си мечти.

„Всеки ден пристигат все повече хора“, казва Сантяго де Посада, 53-годишен собственик на пицария в кубински стил в центъра на Куритиба, който е пристигнал в Бразилия през 2022 г. от Камагуей, третия по големина град на острова. „Не знам колко пъти се е умножила общността по размер в този момент“.

През 2024 г. повече от 22 000 кубинци са поискали статут на бежанци в Бразилия, което е почти два пъти повече от предходната година. А от началото на 2025 г. кубинците са изпреварили мигрантите от Венецуела по брой на подадени молби - дори когато кризата в съседната държава се задълбочава след избори, които се смятат за откраднати от управляващите социалисти.

Пътят към Бразилия е проправен до голяма степен от хиляди кубински лекари, дошли през последното десетилетие, за да работят по програмата за обществено здравеопазване "Повече лекари" („Mais Médicos“) при бившия ляв президент Дилма Русеф. От опита си мнозина като Роберто Карлос Ескриба, който емигрира в Куритиба през 2023 г. от Лас Тунас, малък град в Източна Куба, започват да гледат на Бразилия като на място, което предлага по-добри шансове да свържат двата края, след като условията на острова се влошават.

„Не е много, но е достатъчно, за да живея като човек“, каза 27-годишният оператор на мотокар, докато си поделяше пица със съпругата и сина си в ресторанта на де Посада, Pizzaria Elpis, който беше пълен с кубинци, а на заден фон звучеше регетон.

Подтикната от непрестанните прекъсвания на тока, които плашели сина ѝ със специални нужди до степен да започне да крещи, 35-годишната Лисбет Деспиня планира да напусне дома си в покрайнините на Хавана и да поеме по добре познатия маршрут на север. Но след като научава, че неин близък е бил заловен в Мексико след затягането на ограниченията по границата със САЩ, тя решава в последния момент да премести семейството си в Бразилия през април, за да избегне подобна съдба.

„Децата ми нямаше да преживеят това“, казва тя пред апартамента си в Куритиба.

Още по темата

Тръмп предлага "златна виза" при инвестиция от 5 млн. долара

Тръмп позволи на имиграционните агенти да нахлуват в църкви и училища

Столицата на Парана, щат с процъфтяващ агробизнес, Куритиба сега е дом на разрастваща се кубинска общност. Въпреки че много от новопристигналите са заети в сферата на услугите, се появяват и кубински предприятия - ресторанти, салони за татуировки и фризьорски салони. Стотици кубински деца се обучават в училищата в града. А характерното звучене на карибски испански се чува навсякъде - от супермаркетите до строителните обекти.

През последното десетилетие и половина в града, известен с бързите си автобуси и зелени паркове, пристигат вълни от чужденци. След земетресението през 2010 г. хиляди хаитяни се стичат в Куритиба. В годините на икономически бедствия пък венецуелците се преселват на тълпи, отчасти благодарение на правителствената програма за презаселване.

Но внезапният наплив на кубинци привлича вниманието на местните власти и хуманитарните работници, които вече са обезпокоени от оскъдните ресурси. Кметът на Куритиба, Едуардо Пиментел, казва, че новодошлите са добре дошли в града му, но се притеснява от нарастващия натиск върху Бразилия, тъй като в други страни вратите се затварят.

„Притеснен съм, че приемаме много голям брой имигранти, които могат да навредят на страната“, казва той.

Вълната от антиимигрантски настроения, която заля САЩ преди изборите през 2024 г., сега се разразява в голяма част от Южна Америка. Аржентина неотдавна затегна правилата за влизане в страната, а основните претенденти в предстоящия президентски вот в Чили обещават да се борят с границите.

Въпреки това разказите за възможностите в Бразилия, както и съветите за миграция там, достигат до Куба чрез десетки емигранти инфлуенсъри, подкастъри и ютубъри, които заливат мрежата с разкази за новия си живот.

Оскар Васкес, 22-годишен готвач от Хавана, който поддържа акаунт в TikTok с над 12 000 последователи, казва, че част от желанието за създаване на съдържание идва от самата новост да живееш в страна на заредени рафтове.

„Кубинците идват тук и влизат в супермаркет, пълен с месо, и им се иска да плачат“, казва той в дома си в Куритиба. „Когато напуснах Куба, никога не съм си представял такива ресторанти, а аз съм готвач.“

Но популярността в интернет оказва влияние и в реалния свят. В група във Facebook, наречена „Кубинците в Куритиба“, която има над 45 000 членове, потребителите ежедневно пишат запитвания за възможности за работа, наемане на апартаменти и за превеждане на пари вкъщи. Общности от кубинци вече се намират и в други отдалечени части на Бразилия.

Още по темата

Какво трябва да знаете за новата забрана за пътуване на Тръмп

Акерман: Депортираните във Венецуела са с право на процес

Нослен Кастро, на 35 години, се премества във Венансио Айрес, град със 70 000 жители в далечния юг на страната, миналата година, след като се бори да получи документи и да сложи храна на масата си в Еквадор и Колумбия. „Човек, който емигрира без документи, е никой“, казва той.

Роденият в Мансанильо, пристанищен град в югоизточната част на Куба, близо до мястото, където Фидел Кастро (без роднинска връзка) слиза на брега с малък отряд партизани през 1956 г., сега поддържа канал в YouTube за живота в Бразилия. Някогашният актьор казва, че е помогнал на 45 свои сънародници да емигрират в приемната си родина. „Хората тук ме наричат кмета“, смее се той.

Кубинците вече се насочват към Южна Бразилия

Популярен маршрут до Бразилия е през Джорджтаун, Гвиана, докъдето кубинците могат да летят без виза. След като кацнат на южноамериканското рамо, те наемат частен транспорт, за да се отправят на юг. Въпреки че повечето молби за бежански статут се подават близо до северната граница на Бразилия, интервюираните кубинци в огромната си част заявяват, че най-добрият вариант е да се отправят на юг. В щати като Амапа и Рорайма, където много от тях влизат в страната, обикновено са по-бедни и липсват възможности за работа.

Много кубинци често продават имуществото си или получават помощ от роднини в чужбина, за да напуснат острова. Групите за подпомагане на мигранти също така осъждат съществуването на съмнителни пътнически агенции, които водят до задлъжняване на бежанците, когато те достигнат Бразилия.

Въпреки рисковете, много от наскоро пристигналите казват, че пътуването до Бразилия е много по-евтино, отколкото опитите да стигнат до САЩ, които често включват преминаване през Централна Америка и Мексико. Най-отчаяните кубинци се опитват да пресекат пролива Флорида с разнебитени лодки, които често се разпадат в морето.

Още по темата

Тръмп забрани издаването на визи за граждани на 12 страни

Куба е пред голяма хуманитарна катастрофа, ако САЩ не променят политиката си

Кубинската емиграция се разраства, след като Тръмп затегна санкциите по време на първия си мандат, а пандемията унищожи туристическата индустрия на страната.Тя източи долари от икономиката на острова и накара управляващата комунистическа върхушка да потисне несъгласието. Проучване, публикувано през март, установи, че населението на Куба е намаляло с близо една четвърт през последните четири години.

Въпреки че Тръмп има широка подкрепа сред избирателите от кубинско-американски произход за твърдата си позиция, много кубинци, които наскоро са напуснали острова, се съмняват, че тактиката му ще доведе до промяна на режима. „По-големият натиск, по-голямата сила само го прави по-силен“, коментира Оресте де ла Круз, 40-годишен електроинженер от Камагуей.

Изправен пред глад, той емигрира в Бразилия през март, след като молбата му за освобождаване по хуманитарни причини в САЩ беше отхвърлена. „Все още мисля за Съединените щати, защото работейки там, можеш да помогнеш на семейството си. А аз, колкото и да искам, сега не мога", казва той за настоящата си работа в Куритиба, където мие чинии.

Много кубинци, които са говорили с Bloomberg, са заявили, че се надяват евентуално да се отправят на север, след като ограниченията се облекчат. Въпреки че всички са съгласни, че условията в Бразилия са много по-добри от тези в родината, макар някои от тях изразяват разочарование от бюрократичните пречки при искането на бежански статут.

Освен това има и трудности, свързани с това да започнеш отначало. Кубинските мигранти казват, че им липсват семействата и топлината на Карибите, както и че не е лесно да се адаптират към живота в една от най-консервативните части на Бразилия.

Лисет Ларондо Салас, 37-годишна афрокубинка, емигрира от Сантяго преди четири месеца и първоначално започва работа в салон за красота в Куритиба. Там тя разказва, че е била подложена на расизъм, тъй като клиентите ѝ отказват да ѝ позволят да измие косата им заради цвета на кожата ѝ. Но когато я питат дали това преживяване я е засегнало, тя свива рамене. "Това е техен проблем. Аз няма да спра да бъда чернокожа."

Каквито и да са разочарованията им, много от наскоро пристигналите казват, че очакват скоро и други да тръгнат по техните стъпки.

Херардо Гонзалес, на 43 години, се премества в Куритиба през 2023 г., след като честите прекъсвания на електрозахранването правят бизнеса му с татуировки в Хавана нежизнеспособен. Оттогава той е довел съпругата си, сина си и своето чихуахуа. И тъй като пристигат все повече венецуелци и кубинци, той казва, че напливът ще остави траен ефект върху бразилския град.

„В крайна сметка те ще говорят испански тук“, казва той.

Още по темата

Тръмп експулсира стотици чрез Закона за чуждестранните врагове, но съдът го блокира

Травматизираните съседи на САЩ се подготвят за втори мандат на Тръмп