Половината от турските фирми са на червено - Централната банка не променя лихвите

Спадът на печалбата отразява пораженията от един от най-дългите периоди на строга политика от десетилетия насам, който поставя на изпитание границите на издръжливостта на турските компании

18:00 | 21 май 2025
Автор: Тудже Озсой
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Турските компании, които някога подкрепиха връщането на централната банка към ортодоксалната парична политика, сега отчитат широко разпространени загуби, тъй като разходите по заемите са близо до 50%, а страховете от твърдо приземяване нарастват.

Според брокерската компания Bizim Menkul 269 от 539-те компании, които са оповестили приходите си за първото тримесечие, са отчели нетни загуби, в сравнение с 206 година по-рано. Същевременно 12-месечният марж на печалбата, който е измерител на печалбата на компанията спрямо нейните приходи, за бенчмарковия индекс BIST 100 спадна до 4,1% в края на март. Това е най-ниската точка от последното тримесечие на 2020 г. насам, според данни, събрани от Bloomberg.

Спадът на печалбата отразява пораженията от един от най-дългите периоди на строга политика от десетилетия насам, който поставя на изпитание границите на издръжливостта на турските компании. Централната банка обърна цикъла на намаляване на лихвените проценти след политическия шок през март, като погуби надеждите за по-свободни финансови условия сред фирмите, които сега са принудени да рефинансират краткосрочен дълг при търговски лихви, надхвърлящи 60%.

Half of
Турция запазва строгите финансови условия | Среднопретеглена лихва по различните видове кредити

Напрежението се засилва допълнително от правилата за отчитане на инфлацията, въведени през 2024 г., след като тригодишният кумулативен индекс на цените на производител надхвърли 100%. Според оценки на TEB Investment нетните приходи на компаниите, които се подчиняват на новите счетоводни стандарти, са спаднали със 73% през първото тримесечие спрямо година по-рано.

„Въпреки че отчитането на инфлацията затруднява сравняването на приходите, печалбите на компаниите през първото тримесечие предполагат значителна слабост и вероятно това е най-слабото тримесечие от второто тримесечие на 2021 г. насам, когато пандемията от Covid беше в своя пик“, казва Ердем Кайли, директор на изследванията в TEB Investment в Истанбул.

Half of
Спад на маржовете на печалбата | Маржовете на печалбата за 12-месечния период на индекса BIST 100 са на най-ниското ниво от 2020 г. насам

Миналия месец S&P Global предупреди, че затегнатата ликвидност и нарастващите разходи за рефинансиране натежават върху рентабилността, инвестициите и перспективите за растеж на турските компании.

Първоначално фирмите приветстваха ортодоксалните политики, въведени преди почти две години, надявайки се, че те ще проправят пътя към валутна стабилност и дезинфлация, което след това ще позволи устойчиво намаляване на лихвените проценти до 2025 г. Но пазарните сътресения през март - предизвикани от вкарването в затвора на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, основен политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган - принудиха централната банка внезапно да промени курса си на облекчаване.

Основният лихвен процент се повиши от 42,5% на 46%, а банките все повече се захранваха от централната банка чрез нейния по-висок лихвен процент по овърнайт заемите от 49%, което на практика върна лихвените проценти на нивото им отпреди около година.

Сега погледите са насочени към четвъртък, когато се очаква управителят Фатих Карахан да представи последните прогнози на централната банка за инфлацията и да предложи насоки дали строгите парични условия ще останат в сила още по-дълго.

Half of
Годишната инфлация в Турция се забави до под 40% през април | Лихвените проценти бяха поддържани високи, за да се противодейства на търсенето

Забавянето на инфлацията загуби инерция през април, като годишната инфлация спадна до 37,9% от 38,1% месец по-рано. Представители на централната банка прогнозираха, че до края на годината инфлацията ще се забави до 24%, но настоящата траектория предполага, че растежът на цените може да остане по-висок. Bloomberg Economics очаква всяка ревизия да остане недостатъчна спрямо пазарните очаквания.

"Очакваме актуализация на прогнозата на централната банка в следващата част от доклада за инфлацията, която трябва да бъде представена на 22 май. Увеличаване на прогнозата до диапазона 25%-27% от 24% би било съвместимо с досегашната връзка между доклада на централната банка за инфлацията през второто тримесечие и резултатите от собственото ѝ проучване за инфлацията в края на годината", коментира Селва Бахар Базики, икономист в Bloomberg Economics.

По-рано този месец икономисти от Bank of America заявиха, че Турция може да се насочи към „твърдо приземяване“, позовавайки се на настоящата макроикономическа ситуация.

Производственият PMI индекс остава под неутралната граница от 50 пункта в продължение на 13 поредни месеца, а икономическото доверие спадна до най-ниското си ниво от септември насам.

Но не всички показатели сочат спад: коефициентите на необслужваните кредити остават в рамките на приемливите банкови прагове, а равнището на безработица е на исторически ниски нива, въпреки че има някои признаци за влошаване на пазара на труда. Един от най-големите турски конгломерати планира да продаде активи и да съкрати персонал, а най-старият производител на автомобили в страната съкрати 13% от работната си сила.

Известни бизнес лидери също изразяват загриженост от продължителното затягане на коланите. „Последните мерки, като се започне с повишаването на лихвените проценти и затягането на паричните пазари, означават нов стрес за реалния сектор“, заяви председателят на Истанбулската търговска камара Ердал Бахчиван пред местни медии в началото на този месец. „Навлизаме в период, който е труден за издържане.“

Заместник-управителят на централната банка Джевдет Акчай заяви, че лихвените проценти ще трябва да останат повишени за по-дълго време, освен ако физическите лица и компаниите не повярват, че централната банка се е ангажирала със забавянето на инфлацията, и не коригират съответно моделите си на покупки и ценообразуване.

„За всяка компания е трудно да издържи и затова централната банка ще трябва да понижи лихвите, за да помогне за смекчаване на този натиск“, каза Бурак Четинчекер, мениджър на фонд в Стратеджи Портфолио в Истанбул.