Виена включва горещите подпочвени води под града в топлофикационната си система

На празен парцел, вклинен между фабрики и високи жилищни сгради в покрайнините на Виена, инженери извършват сондажи в земята, насочвайки се към огромен резервоар с вряща гореща вода на 3 км под австрийската столица.

„Летял съм с хеликоптер до местата за сондиране и съм пристигал с автомобили 4х4“, казва Бернхард Новотни, който ръководи геотермалния бизнес в австрийската държавна енергийна компания OMV AG, която управлява сондажите на мястото на проекта. „Това е първият път, в който мога да дойда на работа с метрото“.

Използването на Aderklaaer Konglomerate, както е известен резервоарът за гореща вода, е част от план на стойност 20 млрд. евро за преоборудване на отоплителната система на Виена чрез сондажи, масивни термопомпи и инициативи за енергийна ефективност, тъй като градът се справя с последиците от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

В продължение на повече от половин век Виена разчита на руски газ, доставян по украински тръбопроводи, за да поддържа топлината на своите граждани. Но през септември миналата година градът обяви, че ще се откъсне от този източник в отговор на нападението на Кремъл над съседката му. Няколко месеца по-късно останалата част от Австрия също загуби достъпа си, след като правителството в Киев отказа да удължи споразумението, което позволяваше транзита на руски газ в Централна Европа. Сега, когато цените на горивата са се повишили с повече от 40% от третото тримесечие насам, търговците на газ предупреждават, че Европа е изправена пред недостиг през следващата зима. 

Реакцията на Виена е да ускори смелия си дългосрочен план за устойчиво осигуряване на топлина през зимата за двата милиона жители на града чрез разширяване на вече една от най-големите мрежи за централно отопление в Европа и чрез намиране на нови енергийни източници, които да я захранват. Този план е изправен пред технически и икономически предизвикателства, както и пред политически препятствия, след като през януари на приятелски настроената към Русия и скептична към климатичните промени Партия на свободата беше възложено да състави ново национално правителство.

Виенският жилищен квартал Seestadt Aspern, един от най-големите нови жилищни квартали в Европа, построен върху Aderklaaer Konglomerate, ще осигурява отоплението на своите жители. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

„Това е изстрел в луната“, казва Юрген Чернохорски, градски съветник по въпросите на климата от управляващата партия на социалдемократите във Виена. „Но нашата работа е да предложим смели мисии за преобразяване на града за следващия век.“

Въпреки че глобалното затопляне е повишило средните годишни температури в Австрия с една пета през последното столетие, жителите на столицата все още са изправени пред опасни студове, способни да покрият града със сняг. По време на дълбоките студове кънкьори се плъзгат по водните площи на река Дунав, която се вие през работническите квартали и която местните жители с любов наричат Виенска ривиера.

За да се справи с този сезонен студ, през 60-те години на миналия век виенското правителство започва да изгражда мрежа за централно отопление, вдъхновена от системата в Ню Йорк, която пренася пара от Долен Манхатън до жилищните квартали в горната част на града. Днес мрежата на Виена е една от най-големите в Европа, като 1300 км тръби изпомпват горещ въздух и вода до повече от 200 000 жилища.

Тази мрежа е един от най-ценните активи на града в борбата му със стихиите. Wien Energie, общинската компания за комунални услуги, планира да удвои броя на жилищата, до които достига системата за централно отопление, до 400 000, или около две трети от жилищния фонд на Виена.

В момента най-големият източник на топлина в мрежата е инсинераторът за отпадъци Spittelau, градска забележителност, създадена от архитекта Фриденсрайх Хундертвасер, с луковичен димен комин, покрит с цветни светлоотразителни плочки, и площадка за наблюдение за туристите, които идват да се полюбуват на неговото екологично изкуство.

Инсинератор за отпадъци в Шпителау, проектиран от художника Фриденсрайх Хундертвасер. Той осигурява топлина на 200 000 жилища, които в момента са свързани към мрежата за централно отопление на Виена. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

Философията на съоръжението в Шпителау, известно като „Нов европейски Баухаус“, дава приоритет на използването на материали от местен произход и на убеждението, че структурите трябва да имат повече от едно икономическо предназначение. Градоустройствениците на Виена прилагат същия подход към източниците на топлина.

Неотдавнашното разрастване на центровете за данни в града е благоприятно. Отпадъчната топлина от сървърните ферми на Международната агенция за атомна енергия и Виенския университет се подава към общинската мрежа. Най-големият център за данни в Австрия, управляван от тексаската компания Digital Realty Trust Inc., покрива почти цялата нужда от отопление на една от най-големите болници в града.

Тази стратегия за търсене на топлина не е съвсем нова. Преди десетилетие градските власти се обърнаха към производителя на бисквити Josef Manner & Comp, който управлява шестетажна вертикална фабрика в жилищен квартал близо до центъра на Виена, с въпроса дали топлината от пещите му може да се използва за отопление на близките апартаменти. Кристиан Фрьомел, управител на фабриката, стартира проект на стойност 40 млн. евро за увеличаване на производството на пекарната и за рециклиране на излишната топлина. Сега Manner допълва приходите си, като продава около 5 600 мегаватчаса остатъчна топлина - достатъчна за 600 жилища - в мрежата за централно отопление на Виена.

Фабриката на Joseph Manner & Comp., 135-годишен производител на захарни изделия във Виена, продава топлинна енергия в градската мрежа. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

Кристиан Фрьомел, инженер-проектантът, който увеличи производството на бисквити, като същевременно намали потреблението на енергия. Снимка: Михаела Наджидайова/Bloomberg

„Това се изплати за една година“, казва Фроммел по време на обиколка на високоавтоматизираната си фабрика, където въздухът е топъл и гъст с мирис на печени вафли, печено какао и лимонова кора.

Наред с тези по-малки инициативи на общинско ниво градът инвестира в мащабна инфраструктура, като сондажите в Aderklaaer Konglomerate.

Резервоарът е добре познат на геолозите, тъй като през миналия век е бил обстойно проучван в търсене на изкопаеми горива. След като достигнат до резервоара с помощта на техники за дълбоко сондиране, разработени за фракинг, компаниите възнамеряват да използват кипящата вода за захранване на огромни термопомпи, които да доставят гореща вода на повърхността и по-нататък до 20 000 жилища във Виена.

Топлообменниците във фабриката помагат за насочване на топлината от пещите за бисквити към мрежата за централно отопление. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

Термопомпите, които поемат околната топлина от въздуха, водата или земята и я концентрират, обикновено са по-ефективни при генерирането на топлина от газовите системи, но доскоро бяха предназначени предимно за еднофамилни къщи и малки предприятия. Увеличаването на мащаба на машините за осигуряване на топлина за цели жилищни блокове изисква новаторски инженерни решения и нови вериги за доставки.

„Преди десет или петнадесет години технологията на термопомпите не беше достатъчно развита, за да се използва наистина за такива големи проекти“, казва Линда Кирхбергер, геофизик и директор на отдела за декарбонизация и нови технологии във Wien Energie.

Основният център за третиране на отпадъци във Виена сега използва гигантска термопомпа, за да генерира повече енергия, отколкото потребява. Още големи устройства се инсталират в инсинераторите за отпадъци на Wien Energie, за да изстискват допълнителна енергия от боклука.

Но въпреки че тези проекти стават технически жизнеспособни, те все още са изправени пред икономически предизвикателства. Пазарната цена на топлоенергията все още е обвързана с цената на природния газ, което означава, че по време на енергийната криза през 2022 г., предизвикана от войната на Русия в Украйна, рязкото покачване на разходите за гориво все пак беше прехвърлено върху клиентите на топлофикациите.

Гигантски термопомпи, инсталирани в инсинератора на Wien Energie, ще повишат ефективността чрез рециклиране на отпадъците в топлина. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

Това означава, че за да бъде жизнеспособна стратегията на Виена, доставчиците на топлинна енергия ще се нуждаят от дългосрочни договори за закупуване, които предлагат стабилност и икономическа устойчивост.

„Необходими са подходящите подземни топлинни условия и воден поток, за да работи това“, заяви Берислав Гашо, висш енергиен мениджър на OMV, на 16 декември, когато започна сондирането на първия геотермален сондаж във Виена. „Но също така се нуждаете от споразумение за изкупуване, което да е достатъчно дългосрочно, за да бъде икономически изгодно - тогава това наистина става конкурентно на газа.“

Именно тук се намесва градската управа, казва съветникът Чернохорски. Виена има дълга история на инвестиране в амбициозни инфраструктурни проекти, които продължават десетилетия или повече. През XIX в. тя построява акведукти, за да снабдява столицата с алпийска вода; през XX в. движението за обществено жилищно строителство „Червена Виена“ превръща кметството в един от най-големите самостоятелни собственици в Европа и до днес.

„Става дума за политическа стабилност“, казва Чернохорски. Неговата Социалдемократическа партия е управлявала града през по-голямата част от миналия век, с изключение на 11-годишното нацистко управление в навечерието на Втората световна война. Тя е изправена пред нови общински избори на 27 април. 

Най-високият дървен небостъргач в света в Зеещадт Асперн спестява приблизително 2800 тона емисии на CO2 и се намира на близко разстояние от първия геотермален сондаж във Виена. Снимка: Михаела Нагидайова/Bloomberg

Ръководеното от Партията на свободата правителство може да въведе и нови рискове за схемата, след като в бюджета си от 16 януари предложи да намали годишните разходи за климата с 500 млн. евро. Макар че според градските власти тези планове могат да навредят на темпото на разширяване на топлофикацията, посоката на Виена към по-сигурно и устойчиво енергийно бъдеще ще остане в сила. Средствата вече са предвидени в бюджета, а националистическо-консервативният блок не разполага с необходимото парламентарно мнозинство, за да отмени политиката на общината.

Виена се намира на прага на решаването на едно от най-трудните предизвикателства на енергийния преход, заяви австрийският министър на енергетиката Леонор Гевеслер. „Видяхме, че потреблението на газ може да се понижи много бързо“, каза тя в интервю, като отбеляза, че от 2022 г. насам потреблението на горива в Австрия е намаляло с една пета. „Решенията са на една ръка разстояние. Просто трябва да го направим.“

Още по темата

С бума в Брюксел се завръща старо страшилище: Брюкселизация

Ураганите и другите бедствия ще ни помогнат да оформим бъдещите градове

Реките и въздушните коридори са ключът към климатичната адаптация на градовете