Ин витро законите в Хонконг създават процъфтяващ черен пазар за яйцеклетки и ембриони

Самотни жени и ЛГБТК двойки в Хонконг са принудени да търсят алтернативни и често незаконни методи за зачеване извън територията на града

19:00 | 12 януари 2025
Обновен: 20:09 | 14 януари 2025
Автор: Кристин Сервандо
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Жена от Хонконг е трябвало да пътува до две различни държави, за да се опита да зачене дете самостоятелно. Гей двойка в града прибягва до още по-големи крайности: Забранено им е сурогатното майчинство, затова се обръщат към черния пазар в континентален Китай, за да имат първото си дете.

В момент, когато Хонконг се опитва да обърне едно от най-ниските нива на раждаемост в света, жителите, които искат да имат бебе извън рамките на традиционните методи, се сблъскват със строги правила за лечение на безплодието. Това кара някои от тях да отидат в чужбина за скъпи, а понякога и незаконни мерки, за да имат възможност да бъдат родители.

Недостигът на бебета е толкова сериозен, че за по-малко от година правителството на Хонконг е раздало 520 млн. хонконгски долара (67 млн. щатски долара) под формата на т.нар. бонуси за бебета - плащания в размер на 20 000 хонконгски долара за раждане на дете, а местен депутат е предложил да се окачат снимки на бебета в държавните учреждения, за да се насърчи създаването на семейства. Според Фонда на ООН за населението раждаемостта в Хонконг е най-ниската в света - 0,8, а Южна Корея е на второ място с 0,9 (според собствени данни миналата година раждаемостта в Южна Корея е била още по-ниска: 0,72).

Подобно на повечето страни в Азия, Хонконг забранява сурогатното майчинство с цел печалба и ограничава достъпа до всякакви процедури, които включват оплождане на яйцеклетки, до двойки, които са хетеросексуални, женени и безплодни и изключва самотните и представителите на ЛГБТК общността. Въпреки че ин витро зачеването допринася за едва 4-5 % от всички раждания в града всяка година, въпросът се превръща едновременно в проблем на равенството и на икономиката в един от световните финансови центрове.

„Всяко бебе е важно. Всяко новородено дете е човек, който ще допринесе за икономиката чрез данъците си, чрез заплатите си, ще бъде част от работната сила“, казва Емили Тиман, мениджър здравна политика в мозъчния тръст Economist Impact в Ню Йорк. Законодателите в някои страни се стремят да разширят обхвата на законодателството си за лечение на безплодието и „изключително ниските нива на раждаемост допринасят за този дебат“, казва тя.

инвитро

Как нарастват запасите от яйцеклетки в Хонконг?

Междувременно форумите в интернет са залети с информация от двойки и самотни жени от Хонконг относно алтернативни дестинации за лечение на безплодие, като някои лицензирани клиники и болници предлагат помощ при пътуване на чуждестранни пациенти. Появяват се и услуги, които приличат на приложения за запознанства, за да се свържат самотни жени с донори на сперма в чужбина. Черният пазар на посреднически услуги за донори на яйцеклетки и сурогатни майки се развива динамично.

Правилата на Хонконг за това кой може да има достъп до репродуктивни услуги са „напълно остарели“, казва Уини Чоу, съосновател на адвокатската кантора CRB, която преди това е била член на съвета, който наблюдава клиниките за ин витро в Хонконг. Според нея това е причината някои хора да емигрират.

„Всъщност има несъответствие в много отношения при признаването на това каква може да е структурата на едно семейство в съвременен Хонконг“, посочва тя. „Така че, ако говорим за привличане на най-добрите специалисти, може да се окаже, че просто губим цяла плеяда от тях само поради невъзможността да ги разпознаем като семейна единица.“

В чужбина

Една жена от Хонконг, която е пожелала анонимност поради страх от съдебни последствия, е замразила яйцеклетките си в Тайланд в края на 30-те си години. Правителството на Хонконг твърди, че няма законови последици за хората, които търсят ин витро процедури в чужбина. „В наредбата не се споменава нищо за регулиране на лечението на безплодие, извършвано извън Хонконг, или за ограничаване или санкциониране на женени или неженени лица да търсят лечение на безплодие в чужбина“, заяви в изявление министърът на здравеопазването Ло Чун Мау.

Хонконг е установил 10-годишен срок за съхранение на яйцеклетки, ембриони и сперматозоиди, преди те да бъдат унищожени, което означава, че самотните лица трябва да си намерят партньор до този срок, за да имат достъп до яйцеклетките си. Към онзи момент в Тайланд няма такова ограничение и процедурите там са в пъти по-евтини.

Четири години по-късно жената получава съкрушителна новина: Два дискусионни случая на сурогатно майчинство са предизвикали смут в Тайланд и са накарали местното правителство да забрани на чужденци да използват тайландски сурогатни майки и да забрани на самотни жени да замразяват яйцеклетките си или да се подлагат на ин витро. Клиниката ѝ дава възможност да избере различни варианти, сред които транспортиране на замразените ѝ яйцеклетки до клиника в Камбоджа с мотор или провеждане на ин витро процедура извън регистрите, ако може да намери донор на сперматозоиди. Тя намира такъв, който не отговаря на условията на тайландската клиника, което я кара да се обърне към Мумбай, където поредният ѝ опит се проваля.

Години по-късно тя се омъжва за мъж, родом от Хонконг, и на 44 години ражда дете. Първата ѝ партида яйцеклетки, които вече са свободно достъпни за нея като омъжена жена, все още се намират в Тайланд. Тя казва, че ѝ се иска да няма такава стигма за това, че е самотна майка по собствено желание.

азия1

В някои части на Азия на неомъжените жени се забранява ин витро процедурите. 

Депутатът Никси Лам, която настоява лечението срещу безплодието да стане по-достъпно за двойки и да обхваща и самотни жени, смята, че Хонконг пропуска възможността да се превърне в център за ин витро зачеване с клиники от световна класа и висококвалифицирани медицински специалисти. Тя каза, че е предложила да се привлекат чуждестранни пациенти и да им се начислява премия, която да помогне за финансирането на други мерки за насърчаване на раждаемостта в Хонконг.

Лам, която е похарчила 200 000 хонконгски долара, за да роди първото си дете чрез ин витро, заявява, че разходите са основен фактор, който възпрепятства хората да се възползват от лечението на безплодието. Но хората избират да се насочат към други методи и заради 10-годишния лимит за замразяване на яйцеклетки.

„Ако ги замразите на 25 години, трябва да си намерите съпруг до 35 години, за да може да използвате яйцеклетките“, казва тя. „Това е много кратък срок за каквото и да е семейно планиране.“

Законодателите в Хонконг обсъждат облекчаване на някои разпоредби, включително удължаване на броя на годините, през които една самотна жена може да съхранява замразените си яйцеклетки. Парламентът подготвя мярка, която ще предоставя данъчно облекчение в размер до 100 000 хонконгски долара годишно за лечение на безплодие в град, в който само един цикъл на ин витро може да излезе повече от тази сума.

Но услугите за ин витро процедури и сурогатно майчинство все още ще са достъпни само за хетеросексуални двойки. Според данни, събрани от инвестиционния консултант LGBT Capital, в Хонконг има около 419 000 души от ЛГБТК общността, чиято потенциална покупателна способност възлиза на 20 млрд. долара.

азия2

На еднополовите двойки се забранява ин витро в много части на Азия.

Гей от Канада, който живее в града, споделя, че за него и съпруга му от Хонконг е „невъзможно“ да имат дете и прибягват до услугите на черния пазар в континентален Китай, където еднополовите връзки и сурогатното майчинство са незаконни, а неомъжените жени не могат дори да замразят яйцеклетките си.

Канадският гражданин разказва, че са работили с агенция, за да намерят донор на яйцеклетки, след това сурогатна майка на черния пазар и накрая жена, която да се представи за майка в акта за раждане. Само един от бащите е присъствал на раждането, за да се избегнат подозрения или проверки.

Двойката е трябвало да се обърне към съда заедно с биологичната майка, за да може тя да се откаже от всички родителски права. Канадецът изчислява, че са похарчили до 800 000 юана (110 000 долара), за да видят детето си на бял свят, с което почти са изчерпали спестяванията си.

По-късно им се ражда още едно дете в Канада, като сурогатна майка е сестра му. Благодарение на щедрите държавни здравни субсидии и застраховки, раждането на второто дете е струвало около 14 000 долара.

Адвокатът Чоу заяви, че съществуват „огромни рискове“ за двойките, които се подлагат на законни процедури за борба с безплодието в други държави, за да се окаже, че нямат законни родителски права в Хонконг.

Според нея неотдавнашните съдебни дела в Хонконг вече разширяват обхвата на законодателството на града. През август лесбийска двойка от Южна Африка извоюва правото да бъде призната за равноправни родители на своето бебе. През 2018 г. пък едно знаково съдебно решение разреши на еднополовите двойки на работници в Хонконг да кандидатстват за визи, с които да се съберат със семействата си. А непосредствено през миналата седмица върховният съд на Хонконг потвърди решенията, с които се утвърждават правата на обществено жилище и наследяване на женени еднополови двойки.

Все пак крайно ниската раждаемост представлява „бедствена зона“ за някои икономики, казва Тиман от мозъчния тръст Economist Impact.

„Освен на икономиката, това се отразява и на личното благосъстояние и на възможността хората да създадат семейството, което искат“, коментира тя. „Това е начин да се постигне малко по-голямо равенство и в политиките.“