Шпионската столица на Европа планира да ограничи разузнавателната индустрия

Натискът за промяна на законите нараства след ареста на бивш служител на контрашпионажа по подозрение, че е шпионирал за Русия

08:57 | 5 април 2024
Обновен: 09:18 | 5 април 2024
Автор: Джонатан Тирон
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Шпионажът е на път да стане все по-опасен в европейската столица, известна с постилането на червения килим пред световните разузнавателни служби.

Австрия планира да затвори законова вратичка, която превърна Виена в убежище за шпиони, каза министърът на правосъдието Алма Задич в четвъртък в интервю за обществената радио мрежа ORF.

Нацията има най-разрешителните закони за шпионаж в Европа, когато става въпрос за приемане на чуждестранни агенти на нейна територия, като настоящите правила позволяват на агентите от разузнаването да упражняват своята работа, стига да не шпионират директно Австрия.

„Трябва да гарантираме, че всички шпионски дейности в Австрия са наказуеми, независимо срещу кого са насочени“, каза Задич. „Тези пропуски в наказателното право трябва да бъдат запълнени."

Истории за размяна на шпиони, убийства и интриги от Студената война са част от ДНК-то на Виена. Според някои оценки около 7000 тайни агенти живеят сред почти 17 000 акредитирани дипломати в града с 1,9 милиона жители.

Шпионската индустрия в Австрия се развива в резултат на рекета след Втората световна война, след което процъфтява по време на Студената война, когато шпионите търсят вход в основните институции, базирани във Виена, включително Международната агенция за атомна енергия и Организация на страните износителки на петрол.

Натискът за промяна на законите нараства, след като австрийските прокурори арестуваха бивш служител на контрашпионажа по подозрение, че е шпионирал за Русия. А през 2023 г. разследващият журналист Христо Грозев, който разкри шпиони на Кремъл, действащи във Виена, избяга от столицата, защото се страхуваше за безопасността си.

Междувременно служители продължават да разследват дали арестуваният полицай е бил част от предполагаем по-голям шпионски кръг, управляван от австриеца Ян Марсалек, свързан с измамата Wirecard и обвинените в шпионаж българи в Лондон.

„Много ограничените налични правни възможности за противодействие на шпионажа водят до изключително висока честота на чуждестранно разузнаване и тайни служби в страната“, заяви собствената шпионска операция на Австрия, Службата за защита на конституцията, в последния си годишен доклад.

Докато агенти от Китай, Иран, Русия и Турция са начело в списъка на официалните опасения в Австрия, по-приятелски настроени страни също присъстват на видно място в шпионската общност, като се предполага, че в столицата действат около 80 американски шпиони.

Законодателството, с което се прекратяват освобождаванията от чуждестранни агенти, се изготвя и може да бъде прието бързо, според Задич. Освен управляващата Австрийска народна партия и Зелените, предложенията за реформи получиха подкрепа сред някои политици от опозицията. Австрия трябва да проведе национални избори по-късно тази година.