Партийният елит на Китай остава без активи в чужбина заради заплахата от санкции

Китайската комунистическа партия ще блокира повишенията на висши кадри, чиито съпрузи или деца притежават значителни активи в чужбина, тъй като Пекин се стреми да изолира своите висши служители от видовете санкции, които сега са насочени срещу Русия.

Забраната, очертана във вътрешно известие от мощния централен организационен отдел на партията, може да изиграе роля в усилията на китайския лидер Си Дзинпин да увеличи влиянието си, пише The Wall Street Journal.

Издадената през март директивата забранява на съпрузите и децата на служители на министерско ниво да притежават — пряко или косвено — всякакви недвижими имоти в чужбина или акции в юридически лица, регистрирани в чужбина, казаха източници на WSJ.

На висшите служители и членовете на техните близки семейства също ще бъде забранено да създават сметки в чуждестранни финансови институции, освен ако нямат законни причини за това - като обучение или работа - казаха хората.

Не е ясно дали правилата се прилагат със задна дата, но членовете на семейството на някои висши служители са продали акции в задгранични компании, за да се съобразят с наредбите. Не е известно дали директивата ще бъде публикувана официално.

Директивата дойде, докато Си се стреми да сведе до минимум геополитическите рискове за комунистическата партия на фона на опасенията, че служители с финансова експозиция в чужбина могат да се превърнат в отговорност, ако САЩ и други западни сили наложат санкции срещу китайски лидери и техните роднини, подобно на това, което беше направено срещу Москва след нахлуването на Русия в Украйна.

„Ръководните кадри, особено висшите кадри, трябва да обърнат внимание на семейната дисциплина и етика“, каза Си пред висшата дисциплинарна агенция на партията през януари. Длъжностните лица трябва „да водят със своя пример в правилното управление на своите съпрузи и деца, да бъдат съвестни хора и да правят нещата по чист начин“, каза той.

Централният организационен отдел не отговори на искане за коментар.

Длъжностните лица трябва да подпишат обещания, деклариращи спазването на новите правила, изискване, което ще даде на Си повече лостове върху политическия елит преди 20-ия национален конгрес на партията, който трябва да се проведе в края на тази година.

Очаква се Си да си осигури трети петгодишен мандат като шеф на партията на конгреса, като същевременно напълни лидерската скамейка с повече доверени сътрудници, в опит да укрепи статута си на най-могъщия лидер в Китай от десетилетия. Подписаните обещания ще дадат на Си лост върху всеки служител, за който се установи, че нарушава правилата за отвъдморските активи, тъй като нарушителят ще бъде отговорен за сериозни престъпления като нелоялност и нечестност към партията.

Откакто пое властта през 2012 г., Си води мащабна кампания за борба с корупцията и ограничаване на проявите на екстравагантност сред длъжностните лица, заявявайки, че партията е изправена пред екзистенциална битка срещу моралния упадък в редиците си.

През 2014 г. партията заяви, че е открила около 3200 „голи служители“, които са изпратили съпрузи и деца в чужбина и са скрили финансови активи в чужбина и понижи около една трета от тях, позовавайки се на техния стаж и отказа на семействата им да се върнат в Китай. Пекин също преследва офшорни активи, свързани с икономически бегълци, като част от кампаниите си „Лов на лисици“ и „Скай Нет“ срещу предполагаеми административни нарушители и корумпирани служители.

Партията поиска по-голямо финансово разкриване от своите кадри през последните десетилетия, макар и само пред вътрешни наблюдатели. Законът все още не изисква длъжностните лица да декларират публично личните си активи. Партията въведе правила през 1995 г., които изискват ръководните кадри да отчитат доходите си и оттогава добави регулации, които изискват от длъжностните лица да разкриват повече лична и финансова информация, включително подробности за заетостта на техните съпрузи и деца, както и недвижими имоти и инвестиции.

В началото на миналото десетилетие общественият дебат относно изискванията за разкриване на богатство за длъжностни лица прерасна в поредица от протести от активисти, настояващи за по-голяма прозрачност в семейните активи на висши служители. По-късно властите арестуваха много членове на кампанията.

Нарастващото напрежение на Китай със Запада породи опасения, че всяка финансова експозиция, която висши китайски служители имат зад океана, може да бъде използвана като лост срещу Пекин, особено след като видяха как правителствата на САЩ и Европа отприщиха мащабни санкции срещу Русия след нейното нахлуване в Украйна, споделят източниците на WSJ.

Китай не забранява на своите граждани да създават или да инвестират в офшорни фирми, които могат да служат за законни цели, но също така са били използвани за укриване на данъци и пренасочване на незаконни средства в чужбина. Известно е, че роднини на партийни служители са използвали офшорни компании за държане на активи.

През 2016 г. Международният консорциум на разследващите журналисти издаде доклад, който свързва роднините на двама висши партийни лидери – и двамата след пенсиониране – с офшорни търговски дейности, извършвани чрез адвокатска кантора Mossack Fonseca & Co., позовавайки се на изтеклите документи, известни като „Досиетата от Панама".

Консорциумът съобщи имената на членове на елитни партийни семейства, идентифицирани като директори или акционери на офшорни компании, включително зет на Си, както и роднини на Мао Дзедун, бившия партиен шеф Ху Яобанг и бившия вицепрезидент Жен Чингон. Докладът не обвинява нито едно лице или организация в неправомерни действия.

През последните години САЩ наложиха санкции на редица китайски служители, включително замразяване на всички базирани в САЩ активи, които могат да контролират, позовавайки се на предполагаемата им роля в ръководенето на злоупотреби с правата на човека в северозападния регион Синдзян и потискането на гражданските свободи в Хонконг. Целите включват двама членове на 25-членното Политбюро на партията, по-специално Уан Чен, висш служител в законодателния орган на Китай, и Чен Куангуо, шеф на партията в Синдзян от 2016 г. до 2021 г.

През април заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман каза, че се надява Пекин „да вземе правилните уроци от кризата Русия-Украйна“, предполагайки, че Западът ще наложи тежки санкции на Китай, ако той използва военна сила срещу демократично самоуправляващия се остров Тайван, който Пекин смята за своя територия. Заместник-министърът на външните работи на Китай Ли Юченг настоя, че „Китай няма да се уплаши“ от заплахата от санкции, подобни на прилаганите срещу Русия.

„Какви бури ли не сме издържали през повече от 70 години от основаването на „нов Китай“, каза Ли на форум. „Китай не само не се е сринал, но все още процъфтява и се развива с бърза скорост. От какво друго да се страхуваме?"