Южна Корея търси съкровище от волфрам, за да стане независима от Китай

Десетки нови минерални проектa стартираха в световен мащаб заради повишеното търсене, но Китай остава водещ доставчик на критичните минерали за зеления преход

18:00 | 10 май 2022
Автор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Синият волфрам, който прозира в стените на изоставени минни шахти, в град, който е виждал по-добри дни, може да бъде катализатор за опитите на Южна Корея да пречупи господството на Китай върху критичните минерали и да заложи претенциите си за суровините на бъдещето.

Мината в Сангдонг, на 180 км югоизточно от Сеул, възобновява работа за извличане на редкия метал, който намери ново приложение в цифровата ера в различни технологии, вариращи от телефони и чипове до електрически превозни средства и ракети, разказва "Ройтерс".

„Защо да я отваряме отново след 30 години? Защото това означава суверенитет над природните ресурси“, каза Лий Донг-Соб, вицепрезидент на собственика на мината Almonty Korea Tungsten Corp.

„Ресурсите се превърнаха в оръжия и стратегически активи."

Сангдонг е една от най-малко 30-те критични минерални мини или преработвателни предприятия в световен мащаб, които са били пуснати или отворени отново извън Китай през последните четири години, според преглед на "Ройтерс" на проекти, обявени от правителства и компании. Те включват проекти за разработване на литий в Австралия, редки земни елементи в Съединените щати и волфрам във Великобритания.

Мащабът на плановете илюстрира натиска, изпитван от страните по света, за да осигурят доставки на критични минерали, считани за съществени за прехода към зелена енергия - от литий в батериите на електромобилите към магнезий в лаптопите и неодим във вятърните турбини.

Очаква се общото търсене на такива редки минерали да се увеличи четири пъти до 2040 г., каза миналата година Международната агенция по енергетика. За тези, използвани в електрически превозни средства и съхранение на батерии, се очаква търсенето да нарасне 30 пъти, добави агенцията.

Много страни гледат на своите минерали като въпрос на национална сигурност, тъй като Китай контролира добива, преработката или рафинирането на много от тези ресурси.

Азиатската държава е най-големият доставчик на критични минерали за Съединените щати и Европа, според проучване на Китайската геоложка служба през 2019 г. От 35-те минерала, които Съединените щати са класифицирали като критични, Китай е най-големият доставчик на тринадесет, вкл. редкоземни елементи от съществено значение за технологиите за чиста енергия, установи проучването. Китай е най-големият източник на 21 ключови минерала за Европейския съюз, като антимон, използван в батериите, се казва в него.

„В ресторанта за критични суровини Китай седи и яде своя десерт, а останалата част от света е в таксито и чете менюто“, каза Джулиан Кетъл, старши вицепрезидент за метали и минно дело в консултантската компания Wood MacKenzie.

"Трябва да има план Б"

Залогът е особено голям за Южна Корея, дом на големи производители на чипове като Samsung Electronics. Страната е най-големият потребител на волфрам на глава от населението в света и разчита на Китай за 95% от вноса на метала, който е ценен заради ненадмината си здравина и устойчивост на топлина.

Китай контролира над 80% от световните доставки на волфрам, според CRU Group, базиран в Лондон стоков анализатор.

Мината в Сангдонг, някога оживен град с 30 000 жители, който сега е дом на едва 1000 души, е едно от най-големите находища на волфрам в света и може да произведе 10% от глобалните доставки, когато отвори следващата година, според собственика й.

Люис Блек, главен изпълнителен директор на базираната в Канада компания-майка на Almonty Korea, Almonty Industries, каза пред "Ройтерс", че планира да предложи около половината от преработената продукция на операцията на вътрешния пазар в Южна Корея като алтернатива на китайските доставки.

„Лесно е да се купува от Китай, а Китай е най-големият търговски партньор на Южна Корея, но те знаят, че са прекалено зависими“, каза Блек. "Трябва да имате план Б точно сега."

Волфрамът от Сангдонг, открит през 1916 г. по време на японската колониална ера, някога е бил гръбнакът на южнокорейската икономика, представлявайки 70% от приходите от износ на страната през 60-те години на миналия век, когато е бил широко използван в металорежещи инструменти.

Мината беше затворена през 1994 г. поради по-евтините доставки на минерала от Китай, което я направи търговски нежизнеспособна, но сега Almonty залага на това, че търсенето и цените ще продължат да се покачват, движени от цифровите и зелените революции, както и нарастващото желание на държави да диверсифицират източниците си на доставки.

Европейските цени на 88,5% минимален параволфрамат - основната суровина в продуктите от волфрам - са около $346 за тон, което е с повече от 25% повече от преди година и е близо до най-високите си нива от пет години, според ценовата агенция Asian Metal.

Мината Сангдонг се модернизира, като под земята се изкопават огромни тунели, а също така започна работа по инсталация за трошене и смилане на волфрам.

„Трябва да продължим да работим с този вид мини, за да могат новите технологии да бъдат предадени на следващите поколения“, каза Канг Донг Хун, мениджър в Сангдонг.

"Загугихме позициите в минната индустрия през последните 30 години. Ако изгубим този шанс, няма да има повече."

Almonty Industries подписа 15-годишна сделка за продажба на волфрам на базираната в Пенсилвания Global Tungsten & Powders, доставчик на американската армия, която използва метала в накрайници на артилерийски снаряди, ракети и сателитни антени.

И все пак няма гаранции за дългосрочен успех за минната група, която инвестира около 100 милиона долара в проекта Сангдонг. Такива начинания може все още да се борят да се конкурират с Китай и има опасения сред някои експерти от индустрията, че развитите страни няма да изпълнят ангажиментите си за диверсификация на веригите за доставки за критични минерали.

Дипломация на веригата на доставки

Сеул създаде работна група за ключови елементи на икономическата сигурност след криза с доставките миналия ноември, когато Пекин затегна износа на разтвор на карбамид, който много южнокорейски дизелови превозни средства са задължени по закон да използват за намаляване на емисиите. Близо 97% от карбамида в Южна Корея идваше от Китай по това време и недостигът предизвика паническо купуване по бензиностанции в цялата страна.

Корейската корпорация за възстановяване на мините и ресурсите (KOMIR), правителствена агенция, отговаряща за сигурността на националните ресурси, заяви пред "Ройтерс", че се е ангажирала да субсидира около 37% от разходите за проучвания в Сангдонг и ще обмисли допълнителна подкрепа за смекчаване на евентуални щети за околната среда.

Бъдещият президент Йон Сук-йеол обеща през януари да намали зависимостта от минерали от "определена страна", а миналия месец обяви нова стратегия за ресурси, която ще позволи на правителството да споделя информация за запасите с частния сектор.

Южна Корея не е сама.

Съединените щати, Европейският съюз и Япония стартираха или актуализираха национални стратегии за снабдяване с критични минерали през последните две години, като изложиха широки планове за инвестиране в по-диверсифицирани линии за доставка, за да намалят зависимостта си от Китай.

Веригите за доставки на минерали също се превърнаха в характеристика на дипломатическите мисии.

Миналата година Канада и Европейският съюз стартираха стратегическо партньорство за суровини, за да намалят зависимостта от Китай, докато Южна Корея наскоро подписа споразумения за сътрудничество с Австралия и Индонезия по веригите за доставка на минерали.

„Дипломацията във веригата на доставки ще бъде приоритет на много правителства през следващите години, тъй като достъпът до критични суровини за зеления и цифров преход се превърна в основен приоритет“, каза Хенинг Глойщайн, директор на енергийните и климатичните ресурси в консултантската компания Eurasia Group.

През ноември водещата агенция за икономически планове на Китай заяви, че ще засили проучването на стратегически минерални ресурси, включително редки земни елементи, волфрам и мед.

Екологична опозиция

Необходими са глобални инвестиции от 200 милиарда долара в допълнителен капацитет за добив и топене, за да се отговори на критичното търсене на минерали до 2030 г., десет пъти повече от ангажиментите в момента, каза Кетъл.

И все пак проектите са изправени пред съпротива от общности, които не искат мина или топилница близо до домовете си.

През януари, например, натискът от страна на природозащитниците накара Сърбия да отнеме лиценза на Rio Tinto за проучване на литий, докато администрацията на президента на САЩ Джо Байдън анулира два договора за наем на медни и никелови мини в Минесота. 

В Сангдонг някои жители се съмняват, че мината ще подобри живота им.

„Много от нас в този град не вярваха, че мината наистина ще се върне“, каза 75-годишният Ким Куанг-гил, който в продължение на десетилетия е живял от волфрама, който е изкарвал от поток, стичащ се от мината, когато е работила.

„Мината не се нуждае от толкова хора, както преди, защото всичко се прави от машини."