Германия изключва три от последните си шест атомни централи

Германия ще изключи три от последните си шест атомни електроцентрали в петък, още една стъпка към завършване на изтеглянето от ядрената енергия, докато страната насочва фокуса си към възобновяеми източници.

Правителството реши да ускори постепенното спиране на ядрената енергия след срива на японска АЕЦ край Фукушима през 2011 г., когато земетресение и цунами разрушиха крайбрежната централа в най-тежката ядрена катастрофа в света след Чернобил 25 години по-рано.

Реакторите на Brokdorf, Grohnde и Gundremmingen C, управлявани от компаниите E.ON и RWE, ще бъдат затворени в петък след три десетилетия и половина в експлоатация.

Последните три атомни електроцентрали - Isar 2, Emsland и Neckarwestheim II - ще бъдат изключени до края на 2022 г.

Постепенното спиране на атомната енергия, която някои смятат за чиста и евтина, е необратима стъпка за най-голямата европейска икономика, изправена пред амбициозни цели в областта на климата и растящите цени на електроенергията.

„За енергийната индустрия в Германия ядреното прекратяване е окончателно“, каза Керстин Андрее, ръководител на асоциацията на енергийната индустрия BDEW.

Шестте атомни електроцентрали са допринесли за около 12% от производството на електроенергия в Германия през 2021 г., показват предварителните данни на BDEW. Делът на възобновяемата енергия е почти 41%, като въглищата генерират малко под 28%, а газът - около 15%.

Германия се стреми възобновяемите източници да задоволят 80% от търсенето на електроенергия в страната до 2030 г. чрез разширяване на инфраструктурата за вятърна и слънчева енергия.

Новото правителство, което планира да засили усилията за опазване на климата, застана зад постепенното спиране на ядрената енергия в своето коалиционно споразумение.

Министърът на икономиката и защитата на климата Роберт Хабек каза в сряда, че не вижда отслабване на антиядрения консенсус в Германия.

Екологичните групи приветстваха този ход, но предупредиха, че 2022 г. не е истинският край на ядрената ера в Германия.

„Трябва да кажем, че в Германия все още ще има заводи за обогатяване на уран, като този в Гронау“, каза Арне Фелерман, мениджър в екологичната група BUND, пред "Ройтерс".

„Има и изследователски реактор в Гархинг, който все още работи с оръжеен уран“, добави Фелерман.

Запитан за възможни загуби на работни места, кметът на Гюндреминген Тобиас Бюлер каза, че служителите на централата ще бъдат заети с демонтирането на реактора след спирането му.

„И този период на демонтаж със сигурност ще отнеме още едно или две десетилетия“, каза Бюлер.

Общите разходи за демонтажа се оценяват от E.ON на 1,1 милиарда евро на централа. През 2020 г. E.ON осигури 9,4 милиарда евро за ядрената следоперативна фаза, включително демонтаж на съоръжението, опаковане и почистване на радиоактивните отпадъци.

Очаква се демонтажът да приключи до 2040 г.