Нови възможности за градската среда и регионите

Илияна Иванова, Ива Петкова и Алис Магърдичян говорят за Фондовете за градско развитие в подкаст "Фонд на фондовете: Мисия финансиране"

16:30 | 21 януари 2022
Обновен: 13:12 | 26 януари 2022
Автор: Антон Груев

Илияна Иванова, старши експерт в отдел Финансови инструменти на Фонда на фондовете, Ива Петкова, директор дирекция във Фонд за устойчиво градско развитие и ключово лице към „Градска инфраструктура и финансови инструменти“ във Фонд за устойчиви градове, както и Алис Магърдичян, управляващ директор в Регионален фонд за градско развитие разказват повече за дейността, обхвата и механизмите на работа на Фондовете за градско развитие в подкаста "Фонд на фондовете: Мисия финансиране" в водещ Живка Попатанасова

Фондовете за градско развитие са един от най-сложните финансови инструменти, които се управляват от Фонда на фондовете. Те са финансови институции, които финансират публични и частни проекти насочени към развитие на градската среда и регионалния туризъм, това каза Илияна Иванова, старши експерт в отдел Финансови инструменти на Фонда на фондовете.

Основно условие за тези проекти е те да допринасят за подобряване на икономическата среда и условията за живот в различните региони на България. Те се промотират все повече от Европейската комисия, защото се финансират с европейски и национални средства и предоставят по-ефективен начин за управление на публичния ресурс от безвъзмездната финансова помощ. Една от основните причини за това е, че средствата, които се инвестират в такива проекти се погасяват от генерираните приходи от тяхната дейност, и могат да отново да се инвестират в нови проекти, докато при безвъзмездната помощ финансирането се извършва еднократно.

Специфичното при проектите за градско развитие е, че от една страна те носят обществени ползи (подобрява се икономическата среда и средата за живеене в градовете), но от друга страна за тях не може да се осигури достатъчно финансиране от пазарни източници (т.е. от банките). Този тип проекти обичайно са рискови, с ниска възвращаемост или са в сектори, които банките не са склонни да финансират, добави тя. 

Точно тук идва ролята на фондовете за градско развитие – чрез комбинация от публичен и частен ресурс те осигуряват реализация на такива проекти и то при облекчени условия.

Секторите, които се финансират от програмата са разнообразни и включват ремонт на сградния фонд на общински, частни и държавни болници, покупка на оборудване за тяхната дейност.

В сектор образование могат да се финансират училища и детски градини с платено обучение. Това включва и проекти за спортна инфраструктура като басейни и други спортни игрища за масово ползване. Културната инфраструктура пък включват проекти за театри, читалища. Също така, проекти за градска среда, градски транспорт, развитие на индустриални зони и регионалния туризъм.

Фонд за устойчиво градско развитие е създаден през 2012 година след процедура за избор на финансови посредници по инициативата JESSICA, организирана от Европейската инвестиционна банка, посочи Ива Петкова.

Размерът на публичния ресурс към 2016 г. бе в размер на около 24,3 лева или 50% от общото финансиране на фонда.

„С този ресурс успяхме да подкрепим общо 13 проекта за близо 50 милиона лева с основен акцент проекти за здравна инфраструктура. Шест от тях бяха в София за общински, държавни, но и на частни лечебни заведения."

Имаше проекти и за пазари на общински търговски дружества, като първия етап на Женския пазар. Реновацията на парк „Възраждане“ също беше финансирана от този проект и тя се превърна в един от емблематичните проекти за София, каза още тя.  

Какви са условията и сроковете за кандидатстване по фондовете за градско развитие? Какви са възможностите за комбинирана подкрепа с БФП? Какви са възможностите и предизвикателствата пред тях? Кои градове се включват в обхвата на финансирането от градските фондове?

Чуйте целия разговор в аудио файла.