Технология на парите, еп.2: Алтернативните финансови инструменти за инвестиране навлизат с пълна сила

Ивайло Иванов, изпълнителен директор на платформата за peer-to-peer инвестиране Iuvo и Стойне Василев, финансов консултант и основател на Smartmoney.bg

16:50 | 24 август 2021
Обновен: 06:02 | 25 август 2021
Автор: Георги Карамфилов

В края месец юни тази година депозитите в банковата система на България са на обща стойност от 96.7 млрд. лева, като годишният ръст е от 12.1%. От тези 96.7 млрд. лева над 63.7 млрд. са депозитите на домакинства. Цялата тази обща картинка е изключително странна, защото към момента банките дават фактически нулеви лихви към депозитите, което означава никаква доходност. Въпреки това българските граждани продължават да вкарват парите си в банките. Според Стойне Василев, финансов консултант и основател на Smartmoney.bg, както и на Националната програма за инвестиции и лични финанси InvestPRO, причината зад този феномен е народопсихологията на българите. 

“Българските граждани са свикнали да влагат парите в банка, търсейки сигурност, а не доходност, без значение дали тази сигурност е имагинерна или реална.” 

Той посочва, че малките депозити (от 1000 до 5000 лв.) на този етап вече са изчезнали. Причината за това е ковид кризата и всякакви форсмажорни обстоятелства, които са възникнали заради нея. Собствениците на малките депозити са ги ликвидирали, защото е възможно да са останали без работа или да е възникнала някаква друга причина, поради която тези пари им трябват. За сметка на това големите депозити (от 50 000 до над 1 млн. лв.) растат. Отново причината може да се търси в кризата, защото при нестабилността, която забелязваме в момента почти навсякъде в страната, хората предпочитат да спестяват. Когато нещата се поуспокоят, тогава гражданите могат отново да се отдадат на потребление. 

Друг фактор, който Стойне Василев посочи, който би довел до спад на депозитите в банките, са нулевите лихви, които те предлагат. Тези нулеви лихви се съчетават с инфлацията, която официално е 3%, плюс банковите такси за всякакъв вид услуги. Съвкупността от всички тези фактори води до отрицателна лихва от порядъка на 4 до 5%. 

“Това не означава, че парите Ви изчезват, но означава, че след 10 години стойността на парите Ви ще е паднала 30 пъти.” 

Ивайно Иванов, изпълнителен директор на платформата за peer-to-peer инвестиране IUVO България, също е съгласен, че народопсихологията на българите, особено по отношение на банковите услуги, е  много закостеняла и е тежка задача алтернативни инвестиционни средства да пробият на пазара. 

“Аз смятам, че психологията е изцяло функция на времето да бъде променена.” 

Въпреки трудностите, наличие на такива все пак има. За да бъде картинката пълна, нека видим първо какви са различните опции, които могат да бъдат срещнати и на българския пазар. Това са: 

  • Взаимни фондове
  • ETF (борсово търгувани фондове)
  • Структурни депозити
  • Доброволни пенсионни фондове
  • Crowdfunding платформи (особено известна е платформата Patreon, която се използва от повече влогъри в YouTube) 
  • Peer-to-peer инвестиране 

Ивайло Иванов пояснява, че идеята за peer-to-peer инвестиране е онлайн пазар, който среща страната, която търси финансиране със страната, която е готова да даде финансиране. Впоследствие тези финансови средства биват изплатени обратно с лихвен процент. Това, което IUVO предлага като новост е, че няма фирмата реално няма никакъв досег с физическите или юридическите лица, които са кредитополучатели. При IUVO фигурират и така наречените небанкови финансови институции, които играят ролята на кредитни оригинатори. Те отпускат самите кредити от личните си средства и ги публикуват на платформата. След това инвеститорите на IUVO ги рефинансират на пазара. 

“Кредитните оригинатори служат като гарант за изплащане на кредита. Ако кредитополучателя спре да внася вноските, то задължение е на кредитния оригинатор да го доизплати.” 

Той добави, че продуктите, който IUVO се опитва да разработи и да представи на пазара, имат характеристики, които са подобни на типичното банкиране, което хората познават и търсят. Идеята е потребителите да имат бърз достъп, всичко да става с няколко клика и при нужда моментално да могат да извадят парите си. 

Стойне Василев коментира кои биха били най-популярните алтернативни на депозитните влогове в банките. Той поясни, че специално за българския пазар се търси особено много сигурност. Както бе споменато и в началото българските граждани се интересуват повече от сигурността на своите средства, а не толкова за някаква евентуална доходност при инвестиране на тези средства. Първата и най-популярна възможност би следвало да бъдат структурираните депозити, които най-вероятно в скоро време ще бъдат предлагани в банките. Тяхната идея е, че към депозитите се създава връзка и с различни инвестиционни фондове. 

Следващата алтернатива е застраховките живот, които имат спестовен или инвестиционен елемент. Там доходността е много по-голяма от при депозитите. Дори при спестовните фондове лихвата на вложените средства е между 2-3%, а при инвестиционните фондове отива към 5-6%, което вече надхвърля нужната лихва, за да се бие инфлацията. Трябва да се отбележи обаче, че при инвестиционните фондове има и пазарен риск - ако фондът не се представя добре, то загубите ще бъдат за сметка на потребителя. 

Опция могат да бъдат и чистите взаимни фондове, които инвестират във всякакъв вид активи и освен това дават директен достъп до фондовите пазари. Тези фондове се управляват от портфолио мениджър. Рискът идва от това, че тук го има факторът човешка грешка, този мениджър, за да е избран на тази позиция със сигурност е добър в това, което прави, но не е изключено да допусне и грешка. 

Все по-голяма популярност натрупват и борсово търгуваните фондове (ETF). Стойне Василев споменава, че все повече хора инвестират в тях, като тънкият момент е, че в тях се инвестира пасивно. Активите, които са включени в ETF фондовете са част от някакъв индекс. 

По-иновативна алтернатива може да бъде груповото инвестиране в имоти. Там потребителят има правото сам да избере в коя държава и в кой имот да инвестира парите си. Инвестицията може да трае седмици, месеци и дори години. Печалбата може да се реализира като имотът се даде под наем или пък като се прибере част от печалбата, когато съответният имот се продаде. 

“Най-важното е хората да си направят домашното и добре да прочетат и научат как се борави със съответните финансови инструменти.”  

Стойне Василев коментира, че няма как да се определи кой от тези финансови инструменти е най-подходящ на базата на съотношението риск-печалба. Стара максима е, че по-рисковите активи могат да донесат по-голяма печалба, но и по голяма загуба. Всеки потребител сам трябва да прецени кое иска да използва на базата на собствения си рисков профил. От гледна точка на сигурност е хубаво да се провери съответната финансова институция колко годишна история има и какъв рейтинг, дали някъде има коментари на потребители за нея и други подобни. Ако има и някаква обществена институция, която може да гарантира за съответното инвестиционно дружество, то това също би било в плюс. 

Друг съвет, който Стойне дава е да се пробва с малко. Всеки потребител може да инвестира малка сума, която не го е страх да загуби и сам да следи дали това, което прави му харесва. Ако не му допада винаги може да смени и да пробва нещо, което повече удовлетворява неговите потребности. Ако може да спи спокойно нощем, то би могъл вече да вкара и по-голяма сума. 

Ивайло Иванов от своя страна сподели, че услугите на IUVO могат да донесат до средна доходност от 8 и 10% от вложените средства на годишна база. IUVO предлага няколко вида инвестиране, като най-популярното до момента е пасивното инвестиране. При него инвеститорите просто изготвят критериите за кредитите, които искат да инвестират, “натискат play” и след това нямат никакъв ангажимент и просто следят имейлите си, за да поглеждат от време на време как седят нещата. Разбира се, има опцията за активно участие в инвестиционния процес, където инвеститорите използват различни и гъвкави подходи, за да си гарантират максимална възможна печалба. 

“Бих могъл да сложя peer-to-peer инвестирането някъде между договорените фондове, ETF фондовете и застраховките живот с инвестиционен елемент. То предлага по-голяма ликвидност на средствата, по-малък риск и реално гони една фиксирана доходност за клиентите, което с повече сигурност, но по-ниска доходност.”

Ивайло Иванов пояснява, че всеки клиент, който търси алтернатива на банковите депозити трябва да диверсифицира сред възможно най-много финансови инструменти. Не трябва да слагаме всички яйца в една кошница. 

Стойне Василев също се съгласи с тази максима, като спомена, че обикновено потребителите си избират един финансов инструмент, който става техен фаворит и не се стараят да четат и да учат много за останалите. Василев подчертава, че тази стратегия е грешна и потребителите най-често го разбират в моменти на криза. Той посочва, че от личен опит може да каже, че много малка част от личните му инвестиции отиват в активни инвестиции - такива, които изискват сериозно внимание и управление - 20% от всичките му инвестиране средства. 

“Интересното е, че 95% от времето ми отива в управление на активните инвестиции, тези 20% от всичко, което съм вложил. За пасивните отделям около половин час на седмица или два до три часа на месец общо. Това, което потребителите трябва да имат предвид е и времето, с което разполагат.” 

Ивайло Иванов сподели, че приблизително между 30-35% от инвеститорите в IUVO идва от България, което показва, че българите са започнали да стават по-разчупени и склонни да инвестират в различни финансови инструменти. Той обясни, че в началото са имали притеснения от страна на регулаторния поглед в България и особено казуса с Uber и тяхното изгонване от страната ги е изплашил, което ги е накарало да започнат бизнеса в Естония. Впоследствие при навлизането в Българския пазар са имало разговори и с БНБ и с Комисията по финансов надзор, като това, което е направило впечатление е, че държавните институции са откликнали с разбиране за бизнеса и това, което предлага той. 

Той даде коментар и за ефекта на пандемията върху техния бизнес - в началото шоков, защото в рамките на месец са регистрирали спад с 20-25%, което е много, имайки предвид, че ръста средно е между 5 и 10% на месечна база. Първите два месеца от карантината тоз спад е продължил, но след това отново е започнал ръст, който е довел до много сериозни над кризисни нива за компанията. 

Повече за алтернативните финансови инструменти, които могат да заменят нужната от банковите депозити чуйте в епизод 2 на подкаста "Технология на парите"