Въпрос за $10 млрд. - имат ли талибаните достъп до парите на централната банка

Талибаните заявиха в изявление в събота, че хазната, обществените съоръжения и правителствените служби са собственост на нацията

09:20 | 18 август 2021
Автор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Tалибаните превзеха Афганистан с изумителна скорост, но изглежда малко вероятно също толкова бързо ​​да овладеят по-голямата част от активите на афганистанската централна банка от около 10 милиарда долара.

Смята се, че централната банка на страната, Da Afghanistan Bank (DAB), съхранява чуждестранна валута, злато и други съкровища в своите трезори, въпреки че точното съдържание не е известно, според афганистански служител, цитиран от "Ройтерс". Освен това по-голямата част от активите се държат извън Афганистан, според друг източник, запознат с въпроса, което може да остави по-голямата част от съкровището извън обсега на бунтовниците.

Управителят на банката Аджмал Ахмади заяви в "Туитър", че е оставил свои заместници да отговарят за банката в неделя, а по-късно излетя от летището в Кабул, след като президентът Ашраф Гани и други ключови служители вече бяха избягали. 

Талибаните заявиха в изявление в събота, че хазната, обществените съоръжения и правителствените служби са собственост на нацията и "трябва да бъдат строго пазени".

Ето какво се знае за активите и резервите на централната банка: 

Последният финансов отчет, публикуван онлайн, показва, че DAB притежава общи активи в размер на около 10 милиарда долара, включително златни резерви на стойност 1,3 милиарда долара и 362 милиона долара в чуждестранни валутни парични резерви, според курсовете на обмяна на валутата на 21 юни, датата на доклада.

Много активи в чужбина

Голяма част от това обаче не се държи в страната.

Централните банки, особено в развиващите се страни, често "паркират" активите си в чужбина при институции като Федералната резервна банка на Ню Йорк (FRBNY) или Централната банка на Англия.

Според консолидираното изявление на DAB, FRBNY държи златни кюлчета на стойност 101 770 256 000 афгана - по онова време 1,32 милиарда долара - от името на афганистанската централна банка в своите трезори до края на 2020 г.

В изявлението на DAB през юни се посочва също, че банката притежава инвестиции на стойност 6,1 милиарда долара. Докато последният доклад не предоставя подробности за тези инвестиции, разбивката в доклада в края на годината (2020 г.) показва, че по-голямата част от тези инвестиции са под формата на облигации и ценни книжа на САЩ.

Инвестициите са били направени чрез Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), подразделение на Световната банка, или чрез FRBNY, и повечето са базирани в САЩ. Сред по-малките й позиции са акциите в инвестиционен фонд на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlement), която е базирана в Швейцария, както и Банката за търговия и развитие на Организацията за икономическо сътрудничество(Economic Cooperation Organisation Trade and Development Bank) в Турция.

Попитан за инвестициите, служител на FRBNY каза за "Ройтерс", че банката не признава или обсъжда отделни притежатели на сметки като въпрос на политика, но като цяло е в контакт с правителствените агенции на САЩ, за да следи събития, които могат да повлияят на контрола на чужда централна банка.

САЩ са замразили всички активи на DAB, предаде в сряда Bloomberg.

Представител на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън заяви пред Ройтерс:

„Нито един от активите на централната банка, които правителството на Афганистан държи в САЩ, няма да бъдат предоставени на талибаните“. 

Паричните наличности на DAB в чуждестранна валута на стойност около 362 милиона долара се състоят почти изцяло от щатски долари и се държат в централните офиси и клонове на банката, както и в президентския дворец, който сега е в ръцете на талибаните.

Няма яснота колко от тази сума е в страната все пак - напускащи Афганистан високопоставени служители със сигурност са взели част от тези средства. По непотвърдена информация, хеликоптерът на президента Ашраф Гани е бил така натоварен с пари, че му се е наложило да остави част от тях, за да може да излети.

Изявлението в края на годината също подробно описва, че златни кюлчета и сребърни монети на стойност малко под 160 милиона долара са били държани в трезора на банката в президентския дворец.

Трезорите на афганистанската централна банка също съхраняват съкровище от 2000-годишни златни бижута, орнаменти и монети, известни като Бактрийското съкровище, според ЮНЕСКО. Близо 21 000-те древни артефакта се смятаха за изгубени до 2003 г., когато са намерени в таен трезор в мазето на централната банка, след като са оцелели през предишната епоха на талибанското управление без да бъдат открити.

Афганистанските депутати през януари обсъждаха идеята за изпращане на съкровищата в чужбина за безопасно съхранение, предупреждавайки, че са уязвими от кражба, според местната телевизия Tolo News.

Разглеждайки международните резерви на централната банка, Международният валутен фонд (МВФ) оценя тези на 9,5 милиарда долара през 2021 г. в последния си преглед, публикуван през юни

Това се изразява в покритие на вноса за повече от 15 месеца - доста над трите месеца, считани за безопасен минимум. МВФ заяви, че счита нивото на резервите "като цяло адекватно на рисковете, пред които е изправен Афганистан". 

Достъпът до СПТ е под съмнение

Ключов въпрос ще бъде обработката на дела на Афганистан от предстоящите 650 милиарда щатски долара разпределение на валутните резерви за специални права на тираж (Special Drawing Rights) към 190-те страни членки на Фонда на 23 август.

Разпределението на СПТ, разменната единица на фонда въз основа на долари, евро, йени, стерлинги и юани, има за цел да засили резервите на развиващите се страни, намалели покрай пандемията от COVID-19. Като член на МВФ Афганистан отговаря на условията за отпускане на около 455 милиона долара, въз основа на 0,07% дялово участие във фонда.

Ако бунтовници получат достъп до такива средства, това няма да е добре прието в столиците по света, но не всички страни имат достъп до СПТ, които им се разпределят. През 2019 г. МВФ преустанови достъпа на Венецуела до нейните СПТ, след като повече от 50 държави членки, представляващи по-голямата част от акционерното участие на фонда, отказаха да признаят правителството на Николас Мадуро като легитимен президент на Венецуела след оспорваните избори през 2018 г.

Фондът не е отговорил на искане за коментар относно предстоящото разпределение на СПТ за Афганистан.

Източник, запознат с въпроса, каза, че действията на МВФ в такива случаи се ръководят от вижданията на неговите членове. Членовете на МВФ също не са постигнали консенсус дали да признаят военната хунта на Мианмар, след като бе извършен преврат през февруари.