Що е то Електорален колеж и трябва ли да бъде променен?

Най-странният и противоречив аспект от гласуването в САЩ е този, чиято дума е последна в президентските избори

19:05 | 3 ноември 2020
Обновен: 14:32 | 5 ноември 2020
Автор: Димитър Баларев
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Това остава един от най-странните аспекти от гласуването в Съединените щати - докато с популярния вот се избират членове на Конгреса, кметове, губернатори, законодатели на щати и още по-неясни местни служители, тези гласове не определят победителя в президентската надпревара - най-високопоставената длъжност в САЩ, обобщава NY Times.

Това важно решение в крайна сметка се пада на Електоралния колеж (или Електорална/Избирателна колегия ). Когато американците гласуват, те всъщност гласуват за списък от електори, назначени от политическите партии на техния щат, които са обещали да подкрепят кандидата на тази партия.

Именно поради тази причина фокусът на надпреварата върху ключовите щати е огромен, тъй като кандидат-президентите се стремят да увеличат електоралната им преднина, насочвайки се към щати, които могат да им помогнат да достигнат необходимите 270 гласа от общо 538 за вземане.

Електоралната колегия е също повод за много сценарии „какво, ако“, като някои от тях са по-вероятни от други.

Може ли президент да загуби популярния вот, но все пак да спечели изборите?

Да, и това се случи през 2016 г. Въпреки че Хилари Клинтън спечели популярния вот с почти 3 милиона гласа, Доналд Тръмп събра почти 57 процента от електоралните гласове, достатъчно, за да бъде избран за 45-ия президент на САЩ

Същото се случи и през 2000 г. Въпреки че Ал Гор спечели популярното гласуване, Джордж Буш спечели повече електорални гласове след оспорвано преброяване във Флорида и решение на Върховния съд.

И през 1888 г. Бенджамин Харисън победи действащия президент Гроувър Кливланд в Електоралния колеж, въпреки че загуби популярния вот. Кливланд се кандидатира отново четири години по-късно и се върна отново на президентския пост.

Ами ако електорите нарушат обещанието си?

Хората ги наричат ​​„безверни електори“. През 2016 г. седем електори (5 демократи и 2 републиканци) нарушиха обещанията си да гласуват за кандидата на своята партия, което е рекорд в историята. Те гласуваха за различни кандидати, които не фигурираха в бюлетините - Бърни Сандърс, Колин Пауъл и Рон Пол, наред с други. Това не промени резултата.

Дали електорите са способни да изневерят на обещанието си е въпрос, който се обсъжда от десетилията, до такава степен, че през юли Върховният съд единодушно постанови, че щатите могат да изискват от електорите да го спазят.

Някои конституционални експерти в САЩ заявиха, че не са напълно съгласни с решението, с аргумент, че това застрашава свободата на електора да взема независими решения, като се вземе предвид, че електорите обикновено се избират заради лоялността им към кандидат или партия.

Тридесет и три щата и окръг Колумбия имат закони, които изискват електорите да гласуват за своя обещан кандидат. Някои щати дори "уволняват" електорите си и отменят гласовете, ако обещанието бъде нарушено.

Съществуват дори и определени наказателни мерки в някои щати. В Ню Мексико избирателите могат да бъдат обвинени в престъпление, ако се откажат от обещанието си, а в Оклахома безверният избирател може да бъде изправен пред съда за дребно престъпление.

Каква е историята на Електоралния колеж?

Електоралният колеж е продукт на Конституционната конвенция от 1787 г. във Филаделфия.

"Бащите на нацията" се надявали да потушат формирането на мощни фракции и политически партии и желаели да въведат механизъм, който да не разчита единствено на популярните мнозинства или Конгреса.

(Бел. ред. при основаването на Конгреса, за да се запази подкрепата на големите робовладелски щати, се създава Камарата на представителите, чийто брой конгресмени се избира въз основа на населението на дадения щат, като всеки роб се броял за три пети от белия гласоподавател, а Сенатът се създава, за да балансира законодателната власт, като сенаторите винаги се избират по двама на щат без значение от броя на населението)  

Въпреки името, Електоралният колеж не е колеж в съвременния образователен смисъл, а се отнася до колегия или група колеги.

Системата стана причина за няколко необичайни резултата при гласуването, както може да се види в изборите през 1800 г. - равенство, при което Томас Джеферсън и Аарон Бър получиха равен брой електорални гласове. Конгресът избра за президент Джеферсън, а Бър - вицепрезидент. (Бел.ред. до ратифицирането на 12-ата поправка през 1804 г. кандидатът с втория по големина електорален глас става вицепрезидент.)

Днес електорите се срещат в съответните щати в първия понеделник след втората сряда на декември - 14 декември тази година, за да гласуват отделно за президент и вицепрезидент, като кандидатите, които са получили мнозинство от гласовете, се избират.

Електорите се избират на всеки четири години в месеците преди деня на изборите от политическите партии на съответния щат. Процесите по избиране варират в различните щати, като някои избират електори по време на националните републикански и демократични конвенции. А други пък изброяват имената на електорите в общата избирателна бюлетина.

Процесът на избор на електори може да бъде „игра между неслучайни лица“, коментира Кимбърли Уел, професор от University of Baltimore и автор на „Какво трябва да знаете за гласуването и защо“. Те често са щатски закондатели, лидери на партии или дарители, пояснява Кимбърли

Колко електорални гласа са необходими, за да спечели един от кандидатите?

Важният брой е 270. Общо 538 електорални гласа могат да бъдат взети във всички 50 щата и Вашингтон, окръг Колумбия. Общият брой на електоралните гласове, които всеки щат притежава варира в зависимост от населението, но всеки щат има поне три, а окръг Колумбия от 1961 г. има  и трима електори.

Всички щати ли са на принципа "победителят взима всичко"?

Повечето са, като две изключения са Мейн и Небраска, които разчитат на конгресните райони, за да увеличат гласовете на електорите. Победителят в популярния вот на щата получава два електорални гласа и един глас се присъжда на победителя в популярния вот във всеки конгресен район.

Съществуват аргументи, че щатите с по-малко население са свръхпредставени в Електоралния колеж, защото всеки щат получава най-малко трима електори, независимо от населението. Слабо населеният Уайоминг има три гласа и около 580 000 души население, което дава на обикновените гласоподаватели много по-голямо влияние върху изборите, отколкото милионите избиратели в гъсто населените щати като Флорида, Калифорния и Ню Йорк. А американските граждани, които живеят в Пуерто Рико, Гуам и Американските Вирджински острови, не са представени въобще от електори.

„Когато говорите за Електоралния колеж, който формира изборите, той непрекъснато го прави, поставяйки акцент върху определени щати спрямо други“, коментира Александър Кейсар, професор по история и социална политика в Harvard University.

Ще се промени ли системата някога?

Години наред се водят дебати за пълното премахване на Електоралния колеж, като изборите през 2016 г. върнаха спора отново на повърхността. Електоралният колеж дори беше сред темите на дискусиите между кандидатите за президент на демократите на тазгодишните вътрешнопартийни избори

Премахването на колежа среща и обществена подкрепа, но е възпрепятствано от партийно разделение, тъй като понастоящем републиканците се възползват от избирателното влияние на по-малко населените провинциални щати.

Gallup съобщава, че 61% от американците подкрепят премахването на Електоралния колеж в полза на популярния вот. Тази подкрепа обаче се различава широко при членовете на двете политически партии, като 89% от демократите застават зад идеята и само 23 на сто от републиканците.

Единият механизъм за премахване би била конституционнална поправка, която ще изисква одобрение от две трети в Конгреса, както и ратификация от страна на отделните щати. Друг вариант е Конституционна конвенция, свикана от две трети от щатските законодателни органи.

Трети пък се надяват да намалят значението на Електоралния колеж без да го видоизменят. Петнадесет щата и окръг Колумбия, които заедно контролират 196 електорални гласа, подписаха междущатски пакт, в който се ангажират да предоставят гласовете си на победителя в популярния вот. Местните закони ще влязат в сила, едва след като в пакта бъдат включени достатъчно държави, за да се стигне до заветните 270 електорални гласа.

И накрая последният вариант е съдебно дело, свързано с изборите, което да бъде прокарано до Върховния съд. То би придало по-голямо значение за съдебния състав, коментира професор Кимбърли Уел, професор от University of Baltimore. 

"Необходими са само петима души с доживотен мандат, които са способни да променят Конституцията чрез съдебно становище", поясни професор Уел.