Санкциите срещу "Лукойл" – още от същото или краят на една епоха

Новите санкции на САЩ и ЕС срещу „Лукойл“ поставят България в критична ситуация с потенциални последици за енергийната сигурност и бюджета на държавата.

24 October 2025 | 19:30
Обновен: 24 October 2025 | 20:12
Автор: Адв. Жулиета Мандажиева
Редактор: Bloomberg TV Bulgaria
Нефтопреработвателният завод „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в близост до Бургас, България Снимка: Bloomberg L.P.
Нефтопреработвателният завод „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД в близост до Бургас, България Снимка: Bloomberg L.P.
  • Санкциите вече не засягат само търговията с руски петрол, а самата компания „Лукойл“ и свързаните с нея дружества
  • „Лукойл Нефтохим Бургас“ има време до 21 ноември 2025 г. да промени собствеността си или да бъде блокирана напълно от международната система за разплащания
  • Неспазването на санкциите може да доведе до хаос на пазара на горива, инфлационен натиск и заплаха за икономическата стабилност на страната

В края на октомври 2025 г. България се оказа твърде засегната от сериозните санкционни мерки, наложени от Съединените щати и Европейския съюз по отношение на дейността на „Лукойл“ – една от водещите петролни компании в страната и региона.

Тази нова санкционна вълна бележи фундаментална разлика спрямо досегашните мерки, тъй като вече не засяга само предмета на търговия (забрана за преработка на руски петролопродукти) в комплект с познатите бизнес рискове, а ограничава тежко самия икономически субект, пише в свой анализ адв. Жулиета Мандажиева, LL.M, управляващ съдружник в юридическа кантора Act Legal България.

Това е радикална ескалация в санкционирането на енергийния сектор, който се очаква да има значителни ефекти върху пазара на горива в България и евентуално върху енергийната сигурност в региона.

Новата форма на санкциите: от токсични сделки към „прокажени“ компании

Досегашните санкции в областта на търговията с енергийни продукти обикновено засягаха предмета на част от сделките, ограничен обем сделки или определени бизнес сегменти. Новите мерки обаче засягат директно самата "Лукойл" – като основен собственик на българския „Лукойл Нефтохим Бургас“ и свързани юридически лица.

Това означава, че става дума вече не само за забрана на определени сделки, а за забрана да се сключват сделки с конкретния икономически играч и неговата собственост. Санкциите са "заразни", т.е., нарушаването им ще доведе до обхващане и на нарушителя.

Въпреки формалната липса на юрисдикция това се постига от САЩ по силата на фактическата универсалност на долара като платежно средство в международната търговия, поддържането на сметки в долари, необходимостта да се ползват кореспондентски банки и въобще устройството на цялата "кръвоносна система" на международните разплащания.

На този принцип работят и санкциите „Магнитски“, но, ако за едно физическо лице е по-лесно да избегне, смекчи или заобиколи подобни ограничения, за една голяма компания, която ежедневно трябва да разплаща много по-големи обеми валута (а пазарът на горива е изцяло доминиран от долара – затова и терминът петродолар) проблемът е далеч по-сериозен и всеобхватен. Това означава буквално парализа на рафинерията, освен ако тя не смени собственика си.

Забраните обхващат както финансови операции, така и участие в сделки от страна на санкционираната компания, блокиране на активи и увеличен мониторинг от международните финансови пазари. Новите санкции включват и три вида изключения, едно от които е времево и само за определени сделки по приключване на отношения.

„Лицензията“ на OFAC (Службата за контрол на чуждестранните активи) дава времеви прозорец до полунощ на 21 ноември 2025 г., в който компанията може да извършва определени сделки, но с много строги условия и ограничено поле за маневриране. След изтичането ѝ ефективно ще бъде обявен абсолютен таван върху всички форми на търговия и инвестиции по отношение на компанията.

Сенчестият флот – главен канал за заобикаляне на санкциите досега

Едно от големите предизвикателства при налагането на санкциите досега е т.нар. „сенчест флот“ – голям брой стари, често нелегално регистрирани и със скрита собственост танкери, които изпълняват прехвърляне на нефт танкер-танкер, изключват системата AIS за автоматично проследяване (AIS blackout) и по този начин „замъгляват“ потоците на руски нефтопроизводни продукти.

Този морски флот оперира в Черно море и по морските пътища към България и региона, използвайки методи за избягване на санкциите чрез създаване на разпределена, анонимна структура на собственост и операционна дейност, която затруднява проследяването от европейските и американските контролни органи.

Този негативен феномен засяга не само икономическите интереси, но и националната и регионална сигурност, защото подкопава морския контрол и дава възможност за нерегламентирани движения на ресурси, които могат да бъдат използвани и за хибридни заплахи срещу ЕС и НАТО.

Този път е различно. Докато преди сенчестият флот и други отдавна познати схеми позволяваха отклонение, сега самата рафинерия, докато е с тази структура на собствеността, става токсична; ако собствеността не бъде сменена до 21.11.2025 – като изрично е уточнено, че подобна сделка не може да е със санкционирани лица, то никой след тази дата - и под никой се разбира най-вече финансови институции, застрахователи, международни компании или български компании със сделки с чужбина – не може да я докосне без много висок риск да попадне под санкции и самият той.

Последното може да включва широк арсенал от мерки, включително „замразяване“ (запор, възбрана) на имущество.

Възможните ефекти върху България и енергийния пазар

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е водещ играч с пазарен дял около 30-40% от българския пазар на горива, като рафинерията в Бургас е ключов производствен център. Освен рафинерията, други засегнати дружества в България са „Лукойл - България Бункер“ ЕООД „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД „Лукойл Интернешънъл Холдинг ГмбХ – клон Бургас“ КЧТ, „Лукойл Технолоджи Сървисиз ГмбХ – клон Бургас“ КЧТ и „Лукойл – България“ ЕООД.

Всяка публична или частна организация, която има каквито и да било сделки с тези дружества следва спешно да преосмисли веригите си на доставки и да разработи резервен план за подсигуряване на дейността си.

В периода до 21 ноември България има две възможности. Едната е продажба на бизнеса на стратегически инвеститор (а дали ако сделката индиректно се одобрява или контролира от санкционирано лице, може да се осъществи без последствия е една интересна тема), за целта обаче е необходимо да има осигурен купувач и пълно съдействие от страна на мажоритарния собственик.

Дали това може да се случи в оставащото твърде малко технологично време за сделка от подобен порядък е твърде съмнително. Другата възможност е национализация с поемане на контрола от държавата – но за това са необходими законови промени, които да не противоречат на практиката на Конституционния съд до момента. А както знаем, България, като бивша тоталитарна държава от комунистически тип, е твърде чувствителна към отварянето на подобни възможности.

Важно е, че мажоритарният собственик не може да получи приходите от продажбата на рафинерията, те ще бъдат замразени докато траят санкциите. Това намалява шанса руската държава безпроблемно и спешно да се съгласи на такава стъпка.

В допълнение, следва да се спомене, че санкциите на САЩ съвпадат с 19-ия пакет санкции на ЕС, който засяга пряко рафинерията на "Лукойл" в Бургас чрез пълна поетапна забрана на доставките на руски нефт между лятото на 2026 г. и началото на 2027, ограничения на трансакции и засилени мерки срещу сенчестия флот.

Законодателството и институциите в България далеч не са в необходимата за изпълнението на пакета форма. Следователно рискът от санкции спрямо България, включително спиране на еврофондове, при недостатъчно ефективно прилагане на санкциите е реален, предвид съществуващата политика на ЕС за защита на общите интереси и стабилност. Това на свой ред може да окаже допълнителен натиск върху без друго проблематичния бюджет на страната.

Ако горният срок изтече безрезултатно обаче рисковете пред енергийния сектор на страната ще се увеличат значително, ако не бъдат осигурени алтернативни решения. Накратко казано – цените на горивата би следвало да се изстрелят нагоре, а доставките да бъдат под натиск от свитото предлагане.

Разлика от миналите санкции и уроци от другите случаи

Отличителният белег на сегашните санкции спрямо предишните е именно насочеността върху субекта – самата компания, а не само върху неин продукт или услуга. Това допринася за по-сериозно въздействие, защото директно ограничава продължаването на стопанската дейност чрез поддоставчици или свързани субекти.

Къде се намираме?

Налагането на новите санкции срещу ЛУКОЙЛ е значителен икономически и политически тест за България, който изисква бързи и ефективни решения след внимателен и спешен анализ на правните и други системни рискове в рамките на краткия лицензен прозорец.

Страната трябва да осигури най-доброто прилагане на санкционния режим, да повиши контрола върху морската и финансова логистика, и да гарантира, че сделките се провеждат прозрачно и в съответствие с нормативната рамка на ЕС и националните закони.

С две думи българските управляващи са изправени през изключително сложен акт на балансиране в надпревара с времето - между икономически интереси, национални политики и международна рамка , които ще определят посоката на енергийната сигурност и стабилност в България и региона за идните години. Ако не се справят с предизвикателството, българският бизнес и българските граждани ще бъдат изправени пред изключителни турбуленции.