Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

България отдавна трябваше да активира надзора над продажбата на „Лукойл- Нефтохим“

Цветомир Николов, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, в „Светът е бизнес“, 03.02.2025г

21:00 | 3 февруари 2025
Обновен: 15:01 | 5 февруари 2025
Автор: Емил Соколов

Рафинерията в Бургас е най-големият актив на „Лукойл-Нефтохим“ в цяла Европа. След началото на войната в Украйна много национални правителства поставиха мониторинг и контрол над много ключови обекти, принадлежащи на руската компания. Българската държава има задължение да упражни механизъм за оперативен контрол над рафинерията. Това каза Цветомир Николов, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Правомощията на представителя на държавата са много ограничени. Той няма поглед над оперативните процеси в рафинерията. Преди по-малко от една годината беше избран нов представител на държавата без конкурс, което поставя важни въпроси.

„Държавата има право на вето при избор на неподходящ купувач“, коментира гостът. Важно е да бъде следен процесът на продажба, а не това да се случва в следствие на медийна реакция. Българското правителство е последна санкция при сключване на сделка за продажба на рафинерията. Това е компанията и активите, които разпределят най-голям финансов ресурс и имат влияние над бюджета на страната.

Според събеседника сценарият за одържавяване на компанията не е добър. Държавата няма административен капацитет. Повечето държавни енергийни дружества във фактически фалит.  Подобен ход би влошил оперативната и финансова дейност на дружеството.

България все още не е постигнала енергийна диверсификация. „Булгартрансгаз“ е акционер в LNG терминала ни в Александруполис. Липсва дългосрочен договор за доставки. Това е пример как не се възползваме от един актив, който може да осигури сигурност на доставките и цените. „Булгартрансгаз“ продължават да купуват от посредници, които имат договори с „Газпром“.

Възможности за диверсификация има. Налични са капацитети и инфраструктура, но липсва ангажимент за постоянни доставки от различни дестинации. „Руският газ остава частично на българския пазар, защото прави дъмпинг на цените на повечето участници. Европейският съюз не показа достатъчно желание да се диверсифицира от руския газ“, обясни Николов.

Американският втечнен природен газ не достигаше до Европа поради политически причини. Тръмп иска да утрои доставките на природен газ и нефт до Европа. Това удовлетворява желанието на Европейската комисия за диверсификация. Това е позитивна новина за Европа.

„Германия тепърва ще решава енергийния си проблем. Тя сама се постави в тази сложна ситуация, тъй като разчиташе твърде много на доставките на евтин руски газ“, отбеляза гостът. Затварянето на ядрените централи лишиха страната от ценен ресурс. Досегашното правителство нямаше решения за това каква трябва да е индустриалната политика на страната.

Въпросът с eврозоната не е толкова сложен, колкото се представя. Дефицитът е такъв, какъвто Министерство на финансите обяви. Дефицитът от 18 милиарда е възможен само ако няма промяна в структурата на разходите. Могат да бъдат предприети мерки, които да смъкнат дефицита до 3%. Има логика да не се иска конвергентен доклад, тъй като това ще даде време да бъде приет бюджет и да се овладее допълнително инфлацията. „При всички положения целта трябва да е следващата година да влезем в еврозоната“, категоричен е Николов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.