Какво е хибридна война? Как Русия я използва?

Русия води две войни. Първата е конфликтът с реални военни действия в Украйна, а втората е по-тайно дело, насочено срещу страните, които подкрепят правителството в Киев. Наборът от инструменти варира от кибератаки „държава срещу държава“, дезинформация и пропаганда до по-видими тактики като палежи, саботаж и нарушения на въздушното пространство. 

Тази двойна стратегия, известна като хибридна война, съчетава недвусмислена груба сила с прикрити действия и уловки, предназначени да подкопаят сигурността и благоденствието на друга страна. Тъй като Владимир Путин се бори да постигне стратегическите си цели в Украйна, правителството му изглежда засилва хибридните атаки срещу украинските съюзници.

Ето някои примери за руската хибридна война.

Политическа намеса

Западни разузнавателни служители твърдят, че Русия има стратегия за систематично подкопаване на изборите и повлияване на общественото мнение в страните, които подкрепят Украйна, чрез социалните медии и платени агенти на място. 

Русия е използвала група, наречена Storm-1516, за да произвежда deepfake видеоклипове – често създадени с помощта на изкуствен интелект – насочени към изборите в САЩ и Европа, някои от които са достигнали до милиони хора в социалните медии и са изобразявали всякакви фалшиви твърдения за престъпления и нарушения от страна на избрани длъжностни лица, според експерти по киберсигурност.

Такива кампании са били особено явни в страните, граничещи с Украйна. Румъния беше потопена в политически хаос през ноември 2024 г., когато сложен руски план доведе до изборна победа на маргинален прокремълски кандидат с кибератаки и дезинформация, според заключенията на месечно разследване на прокуратурата. Четири компании, свързани с Русия, организираха фаланга от фалшиви профили в социалните медии и AI ботове, които достигнаха до най-малко 1,3 милиона граждани, което доведе до изненадващата победа на кандидата Калин Георгеску. Резултатът беше по-късно анулиран от Върховния съд на страната. Кремъл отхвърли обвиненията за руска намеса като неоснователни. 

Русия също така изработи план за намеса в изборите в Молдова и за обръщане на напредъка на страната към членство в ЕС. Тактиката включва набиране на молдовци в чужбина, включително в Русия, за да гласуват в избирателни секции в ЕС и другаде, разгръщане на други лица за организиране на протести, които да нарушат реда, и широкомащабна кампания за дезинформация в социалните медии, както показват документи, прегледани от Bloomberg.

Саботаж

Русия е основният заподозрян, разследван от скандинавските правителства за унищожаването на подводната инфраструктура в Балтийско море. Електрически кабели, телекомуникационни кабели и газопровод са били прекъснати или разкъсани от корабни котви в поне четири отделни инцидента от октомври 2023 г. насам. Саботажът на газопроводите, свързващи Русия и Германия през 2022 г., дълго време се приписваше на Русия. През август 2025 г. обаче украински гражданин беше арестуван във връзка с този случай. 

Увреждане на подводната инфраструктура в Балтийско море

Няколко инцидента в Европа са свързани с операция, ръководена от руската военна разузнавателна служба ГРУ, в която често участват местни жители, наети онлайн чрез посредници, за да атакуват цели на Запад.

През февруари полските власти арестуваха руснак, заподозрян в координиране на саботажни действия срещу Полша, САЩ и други съюзници, включващи палежи и изпращане на пратки, съдържащи експлозиви. Прокуратурата в Литва обвини руското военно разузнаване в набиране на лица за подпалване на магазин Ikea в столицата Вилнюс през 2024 г. В Естония млади мъже с криминални досиета бяха наети чрез Telegram да вандализират колата на министър и национални паметници срещу заплащане.

А във Великобритания британски гражданин се озова в съда, обвинен в палеж на склад, свързан с Украйна, в Източен Лондон. 

Нарушения на въздушното пространство

Нарушенията на въздушното пространство на страните от Организацията на Северноатлантическия договор от дронове и пилотирани бойни самолети станаха по-чести след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. Руски самолети не бяха навлизали във въздушното пространство на Норвегия в продължение на десетилетие, докато тази година не се случиха три нарушения. Въздушните сили на Полша свалиха няколко руски дрона в нощта на 9 септември и се позоваха на член 4 от НАТО – механизъм, който съюзниците използват рядко, за да се консултират помежду си в случаи на опасност. Русия отрече да има намерение да атакува цели в Полша. На 19 септември руски изтребители МиГ-31 бяха ескортирани извън Естония след нахлуване, което продължи 12 минути. Сред съюзниците от НАТО имаше разногласия относно най-добрия начин за реагиране на подобни инциденти в бъдеще. 

Инцидентът с дрона на летището може да е бил руска атака. Полицейска кола на патрул на летището в Копенхаген, Дания, след инцидент с дрон.

Прелитането на дронове спря трафика на летището в Копенхаген в нощта на 22 септември и отново на няколко регионални летища и военни въздушни бази на 24 септември. Въпреки че не беше установена пряка връзка с Москва, датският премиер Метте Фредериксен заяви, че Русия остава основният противник на Европа и се стреми да дестабилизира континента.

Кибератаки

Няколко държави, включително Русия, Китай, САЩ и Иран, се занимават с кибервойна – хакерски атаки срещу компютърни мрежи с цел да се нарушат основни цифрови услуги или да се унищожат данни или физическа инфраструктура. Руското правителство разполага със значителни възможности за кибервойна, които използва от много години, за да постигне стратегическите си цели. 

Руското разузнаване организира мащабна шпионска и хакерска кампания в бившата съветска република Грузия между 2017 и 2020 г., като получи достъп до компютрите на комунални услуги, нефтени терминали, медийни платформи и правителствени ведомства, съобщи Bloomberg.

Кибератака, за която се обвинява Русия, прекъсна сателитните интернет връзки в цяла Европа, след като Путин започна пълномащабна инвазия в Украйна. Руските ракетни и дронови удари срещу водни, енергийни и транспортни цели в Украйна често са били съпътствани от паралелни кибератаки, за да се деактивират компютърните мрежи на украинските комунални услуги. Хакерските атаки оставиха милиони хора без основни услуги и забавиха усилията за възстановяването им.

Извън Украйна, така наречените разпределени атаки за отказ на услуга срещу западни цели от проруски хакерски групи с имена като NoName057(16) и Кибер армията на Русия са свалили уебсайтовете на правителства, банки и друга ИТ инфраструктура, особено по време на избори. Украйна също е използвала DDoS атаки срещу Русия.

Използване на мигранти като оръжие

1300-километровата граница на Финландия с Русия е затворена от 2023 г., след като властите установиха, че мигрантите са били транспортирани там от агенти на Кремъл в явен опит да се окаже натиск върху граничния контрол и потенциално да се предизвика обществено недоволство. Това е нискотехнологична стратегия, която за първи път се наблюдава през 2015 г., когато десетки хора внезапно се появяват на отдалечени гранични пунктове в Лапландия във Финландия и Норвегия, което по-късно финландските власти определят като тест за оценка на тяхната готовност. По-голяма миграционна криза избухва през 2021 г. в Латвия, Литва и Полша, когато сирийци и други хора от Близкия изток пристигат от съюзническата на Русия Беларус, където са били докарани със самолет. 

Заглушаване на GPS

Заглушаването от Русия на сигналите на глобалната система за позициониране е нарушило въздушния трафик в малки летища в Източна Европа. Проблемът е станал толкова широко разпространен, че дори има уебсайт, който предоставя ежедневна карта на местата, засегнати от предполагаемо заглушаване на сигнала. Военен самолет, превозващ испанския министър на отбраната Маргарита Роблес, се натъкна на заглушаване на GPS, когато пътуваше към Литва на 24 септември.

Кои са другите участници в хибридната война?

Хибридните заплахи често се използват от авторитарни държави, но могат да бъдат използвани и от недържавни субекти, които служат като представители на такива режими. Други примери за такива субекти са Китай и Иран, според Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. Африканският корпус, руско контролирана военна единица, действаща в Африка, и мрежата на Институтите на Конфуций, която промотира програмата на Китайската комунистическа партия в чужбина, са някои примери за недържавни субекти.

В областта на кибератаките списъкът на виновниците е по-дълъг. Съветът за външни отношения заяви, че 34 държави са заподозрени в спонсориране на кибератаки от 2005 до 2024 г., като Китай, Русия, Иран и Северна Корея стоят зад повече от три четвърти от тях. САЩ също са в списъка. Според New York Times, САЩ и Израел заедно са провеждали кибератака, известна като Stuxnet, която е била открита през 2010 г. и е включвала компютърен код, който е унищожил до 1000 ядрени центрофуги в Иран. 

Не би ли трябвало атаките срещу цивилни да са забранени?

Реалните военни конфликти се ръководят от правила за водене на война, които датират от векове и имат за цел да намалят страданията на цивилните. Наръчникът от Талин, публикуван през 2013 г. от мозъчен тръст, свързан с НАТО, беше опит да се приложат тези правила към кибервойната – като се определи кои цели са забранени (например училища и болници) и при какви обстоятелства една страна може да отговори на хакерска атака с военна сила. Но наръчникът няма официална тежест.

Какво може да се направи?

НАТО е създадена, за да предотвратява въоръжени атаки срещу западните държави по време на Студената война, но през последните години е принудена да се изправи срещу нарастващите хибридни заплахи, които, по думите на организацията, „заличават границите между война и мир и се опитват да посяват съмнение в съзнанието на целевите групи от населението“.

През 2017 г. в Хелзинки бе открит Европейски център за противодействие на хибридни заплахи, който провежда симулации и други учения и препоръчва начини, по които държавите членки могат да станат по-малко уязвими и по-устойчиви на хибридни атаки. Украински официални лица заявиха, че някои руски кибератаки, целящи да навредят на цивилни граждани, представляват военни престъпления и трябва да бъдат преследвани от Международния наказателен съд в Хага.

Още по темата

Поулсен: Атаката с дронове беше хибридна

Защо руските провокации поставят НАТО пред стратегическа дилема

Хакери, свързани с Русия изследват кибер уязвимостта