Защо руските провокации поставят НАТО пред стратегическа дилема

В последните седмици руски самолети и дронове навлязоха във въздушното пространство на три държави членки на НАТО в бърза последователност и военният алианс обсъжда как да отговори.

Военновъздушните сили на Полша свалиха руски дронове, които преминаха границата на страната на 9 септември. Руски дрон прелетя над румънска територия на 13 септември. А на 19 септември изтребители МиГ-31 бяха ескортирани извън Естония след нахлуване, продължило 12 минути.

Русия обикновено отрича нарушения на въздушното пространство и омаловажава полетите на дронове, като ги нарича като случайност. Някои европейски официални лица виждат в инцидентите умишлен ход на руския президент Владимир Путин за тестване на колективната решимост на съюзниците от НАТО да се защитават взаимно от атака.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на 23 септември, че страните от НАТО трябва да свалят руски самолети, навлизащи във въздушното им пространство. Но дали САЩ ще окажат подкрепа, ще зависи от обстоятелствата, добави той. Междувременно съюзниците изпращат смесени послания за това как трябва да се справят с подобни инциденти.

Още по темата

Полша заплашва да сваля руски самолети след нарушения на въздушното пространство

Колко необичайни са тези последни нарушения?

Руските военни самолети като хеликоптери и транспортни машини от години понякога навлизат във въздушното пространство на държави от НАТО. Експерти ги разглеждат като символично пренебрежение към границите на алианса и, в случая на бивши съветски държави като Литва, Латвия и Естония - сигнал, че Москва не ги смята за независими страни.

Подобни инциденти зачестиха след пълномащабната инвазия в Украйна и обхванаха по-широк регион. Руски самолети не бяха нарушавали въздушното пространство на Норвегия повече от десетилетие, но тази година вече има три такива случая, според правителството на страната. Руски дронове неведнъж са прелитали отвъд Украйна в други държави. Септемврийските нарушения се отличават със своя мащаб и с факта, че се случиха в бърза последователност.

Случаят в Полша включва около 20 руски ударни дрона, а НАТО предприе безпрецедентната стъпка да свали част от тях. Нарушението на естонското въздушно пространство беше необичайно открито, с няколко руски самолета, достигнали на минути от столицата Талин и включващи изтребители, а не обичайните стари транспортни машини.

Как тези нарушения обслужват руските интереси?

Те могат да бъдат замислени като демонстрация на сила в момент, когато Кремъл изпитва затруднения да постигне целите си в Украйна, както и като предупреждение към западните държави да не се намесват по-пряко в конфликта.

Москва може също да търси слабости в отбраната на НАТО. Алиансът все още се адаптира към явлението „нисковисочинна война“ с масови атаки на дронове. Държавите от НАТО имат проблеми да засекат дори единични дронове, докато Украйна сваля стотици за ден.

Тези полети могат да всяват страх и да предупреждават избирателите в демократични държави да заемат по-неутрална позиция към Русия. Това би могло да задълбочи разделенията в НАТО и ЕС и да отслаби колективния им отговор на войната в Украйна.

Русия наруши въздушното пространство на три от 32-те членки на НАТО през септември | Руски дронове бяха забелязани в Румъния и Полша, а изтребители – в Естония.

Нарушенията биха могли да са и начин Москва да изпробва член 5 от договора на НАТО - гаранцията, че съюзниците ще се притекат на помощ, ако една от държавите бъде нападната. Тръмп стана първият американски лидер, поставил под въпрос този принцип, като каза по време на кампанията си за преизбиране, че Вашингтон може да не помогне на съюзници, които не изпълняват задълженията си за военни разходи.

Как реагира НАТО на последните нарушения?

На 23 септември НАТО издаде изявление за „решителен“ отговор на руските действия, включително с военни средства.

Полша се позова на член 4 от договора на НАТО след инцидента с дроновете, свиквайки извънредна среща на посланиците. Те стартираха военна операция „Eastern Sentry“, за подсилване на капацитета на НАТО срещу заплахи от Русия, включително прихващане на дронове. Страните от НАТО планират и „стена от дронове“ – нови технологии за по-ефективно наблюдение на нисковисочинни апарати.

Сред обсъжданите варианти са постоянни въздушни патрули и засилено присъствие в Източна Европа. Официални лица посочиха мисията „Baltic Sentry“ като успешен модел – там НАТО увеличи въздушните и морски патрули след повтарящи се щети по подводни газови, електрически и комуникационни връзки.

Все пак страните имат разногласия относно бъдещите си действия. Полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му е готова да сваля чужди самолети, нарушаващи въздушното ѝ пространство. Американският държавен секретар Марко Рубио възрази, че политиката на НАТО е да се прехващат, а не да се свалят самолети, ако не атакуват. Германия предупреди за рисковете от сваляне на руски самолети, а Тръмп показа, че е отворен към по-агресивна линия.

Защо нарушенията са предизвикателство за НАТО?

Русия, която е сред страните с ядрено оръжие, отдавна се оплаква от разширяването на НАТО на изток след разпадането на СССР. Сред най-застрашените са трите балтийски държави, които имат малки професионални армии и разчитат на съюзнически самолети за охрана на въздушното си пространство от 2004 г. Това увеличава риска НАТО да бъде въвлечено бързо в конфликт с Русия.

Тръмп потвърди подкрепата си за член 5 през юни, след като европейските партньори се съгласиха да поемат повече от разходите за отбрана. Но остава неясно дали ще запази досегашните нива на американско военно участие. Неговият министър на отбраната Пийт Хегсет заяви, че САЩ вече не са основният гарант за сигурността в Европа.

Променящата се природа на войната е друго предизвикателство. Европейските системи за противовъздушна отбрана трудно засичат малките и нисколетящи дронове, произвеждани масово от Русия.

Рискът за НАТО е, че ако Русия продължи да увеличава мащаба и честотата на нарушенията, алиансът може да изчерпи скъпите си ракети за сваляне на евтини дронове, което ще отслаби отбранителния му капацитет при по-мащабна атака.

Какви фактори ще ръководят реакцията на НАТО?

Откакто дронове започнаха да навлизат в територията на НАТО, алиансът обсъжда риска за населението при тяхното сваляне и възможната реакция на Русия. Дебатът изглежда приключи, когато четири дрона бяха свалени над Полша.

Свалянето на пилотирани изтребители обаче е съвсем друго. НАТО е създаден като отбранителен съюз, чиято цел е да възпира агресията, и официални лица заявиха, че самолетите над Естония не са представлявали непосредствена заплаха, която да оправдае свалянето им.

Трудно е да се докаже дали нарушение е било умишлено и с каква цел. А за западните държави е важно да имат доказателства, преди да реагират. Руски официални лица знаят, че въпросът за приписването е чувствителен за западните правителства. Ако НАТО свали пилотиран руски самолет, Москва вероятно ще го представи като непровокирана война.

Прекалената сдържаност обаче може да убеди Путин, че ангажиментът на НАТО към член 5 отслабва. Без решителна демонстрация той може да заключи, че НАТО смята някои членове за по-незаслужаващи защита.

Някои официални лица предупреждават и за риск от грешна преценка - например руски дрон може да удари жилищна сграда в Полша или Румъния и да убие цивилни. Това би довело до ответни действия и остра реакция от Русия, с риск конфликтът в Украйна да се разпростре върху целия регион.