На 7 юни президентът Доналд Тръмп нареди на Националната гвардия на Калифорния да изпрати поне 2000 войници в района на Лос Анджелис, където хиляди хора, демонстриращи срещу имиграционните рейдове, влязоха в сблъсъци със силите за сигурност. След като избухнаха вандализъм и насилие, Пентагонът ескалира федералната реакция, като мобилизира и 700 морски пехотинци на активна служба.
Президентът написа в своята платформа Truth, че федералните агенции трябва да предприемат „всички необходими действия“, за да спрат това, което той нарече „мигрантски бунтове“. Рядкосрещаният ход на президента да мобилизира военни сили за потушаване на вътрешни безредици бързо беше осъден като ненужен и контрапродуктивен от местните власти, включително от кмета на Лос Анджелис Карън Бас и губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм.
На 9 юни Калифорния заведе дело срещу администрацията на Тръмп заради „незаконното“ разполагане на щатски войски и американски морски пехотинци, като заяви, че тя е превишила правомощията си.
Какво представлява Националната гвардия?
Националната гвардия води началото си от колониалните милиции, сформирани през 1600 г., за да защитават колониите от индианците и европейските сили, което я прави най-старото звено на американската армия.
С развитието на милицията и нейната по-организирана и професионална дейност във всички щати и територии на САЩ се създават подразделения на Националната гвардия. Днес Националната гвардия се състои от над 325 000 членове, набирани предимно от общностите, в които служат, като щатски резервни сили, които помагат при спешни реакции на природни бедствия и граждански безредици. Повечето членове са цивилни, които доброволно работят на непълно работно време. Те са на разположение и за федерална служба, включително за изпращане в чужбина.
Кой обикновено се обръща към Националната гвардия и по какви причини?
Губернаторите на щатите обикновено координират задействането на гвардейски войски в отговор на местни събития - от горски пожари до наводнения - когато гражданските власти са претоварени. Когато гвардията е призована да помогне за възстановяването на реда, щатските и местните правоприлагащи органи продължават да отговарят за сигурността.
В някои случаи президентът изпраща войски на Националната гвардия в отговор на граждански безредици и размирици. Така например президентът Линдън Джонсън изпраща войници от Националната гвардия под федерален контрол в Детройт, Чикаго и Балтимор, за да помогнат за потушаването на расовите бунтове в края на 60-те години на миналия век. Това става в отговор на молби за федерална помощ от губернаторите на щати и територии.
По подобен начин президентът Джордж Буш-старши активира Националната гвардия на Калифорния през 1992 г. по искане на губернатора Пийт Уилсън и кмета на Лос Анджелис Том Брадли, когато в града избухват безредици след оправдаването от съдебните заседатели на полицаите, обвинени в жестокия побой над чернокожия Родни Кинг след високоскоростно преследване с кола.
Последният път, когато президентът е активирал Националната гвардия на даден щат без искане от губернатора, е през 1965 г., когато Джонсън изпраща войски в Алабама, за да защитят демонстранти за граждански права.
При какви обстоятелства президентът може да призове военните?
Законът строго ограничава разполагането на федерални войски в границите на САЩ. Законът „Posse Comitatus“ от 1878 г., заедно с измененията и допълнителните разпоредби, по принцип забранява използването на действащи американски военни сили - армия, флот, военновъздушни сили и морска пехота - за осъществяване на вътрешен правоприлагащ контрол.
Важни изключения от закона от 1878 г. се съдържат в Закона за въстанието от 1807 г. и съвременните му варианти, които позволяват на президента, без одобрението на Конгреса, да използва военните за вътрешни нужди при определени обстоятелства. Законът за въстанието е използван много рядко за разполагане на войски под федерален контрол във вътрешността на страната без искане от страна на щатското правителство, като примерите са предимно от епохата на гражданските права.
Законът, на който Тръмп се позовава, за да изпрати едностранно войски на Националната гвардия на Калифорния в Лос Анджелис - разпоредба на дял X от Кодекса на САЩ - позволява вътрешно разполагане само в случаи на нахлуване на чужда държава, въстание или опасност от въстание.
Прокламацията на президента от 7 юни дава на министъра на отбраната Пийт Хегсет правомощието да насочи войските да предприемат „необходими в разумна степен“ действия за защита на имиграционните агенти и други федерални служители, както и на федералната собственост. Тя също така му разрешава да използва членове на редовните въоръжени сили „при необходимост да увеличат и подкрепят защитата на федералните функции и собственост във всякакъв брой, определен като подходящ по негова преценка“.
Тръмп и високопоставени служители от неговата администрация се опитаха да оправдаят сегашните разположения в Лос Анджелис с аргумента, че местните и щатските власти не са успели да възстановят реда. Президентът подкрепи шефа на граничните агенции на Белия дом Том Хоман, който предложи Нюсъм да бъде арестуван заради справянето му с размириците.
В правното си оспорване Калифорния твърди, че президентът е злоупотребил с правомощията си, като заявява, че няма бунт или нахлуване, които да оправдават изпращането на войски от Тръмп в Лос Анджелис.
В кои други случаи използването на Националната гвардия е било противоречиво?
Може би най-скандалното разполагане в съвременната история е през май 1970 г., когато Националната гвардия на Охайо открива огън по тълпа студенти в университета в Кент, които протестират срещу войната във Виетнам и обявеното от президента Ричард Никсън нахлуване в Камбоджа. В резултат на това загиват четирима студенти, а други девет са ранени, което предизвиква широк обществен гняв.
По време на първия си мандат Тръмп поиска от губернаторите на щати да изпратят войници във Вашингтон, за да овладеят протестите, които избухнаха след убийството на Джордж Флойд през 2020 г. Години по-късно бившият министър на отбраната Марк Еспър свидетелства пред комисия в Камарата на представителите, че той и други лица е трябвало да убедят Тръмп, че няма правна обосновка за това използване на военни сили. По онова време Тръмп е смятал, че страната изглежда слаба заради размириците след убийството на Флойд в Минесота, каза Еспър пред комисията.
По време на кампанията си за втори мандат Тръмп даде да се разбере, че иска да бъде по-агресивен в използването на военните сили. По време на събитие в Айова през 2023 г. той нарече няколко големи града „бърлоги на престъпността“ и заяви, че преди се е въздържал от изпращане на военни.