Мъск подкрепя крайната десница в Европа, за разлика от доскорошните ѝ избиратели

Крайнодесните групи се надяваха да успеят да формират блокиращо малцинство след европейските избори следващия месец, за да отслабят амбициозните разпоредби за климата и да предложат по-строги мерки за имиграцията

17:30 | 9 май 2024
Обновен: 19:18 | 9 май 2024
Автор: Арне Делфс, Хорхе Валеро и Ева Круковска
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Илон Мъск не крие интереса си към крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). След поредица от ходове, които само ѝ навредиха не е толкова ясно дали партията може да задържи ентусиазма на избирателите си.

Съпредседателката на AfD Алис Вайдел покани Мъск в офиса си, след като съоснователят на Tesla разкритикува екстремистка мюсюлманска група, която проведе демонстрация в Хамбург. „Със сигурност искането за сваляне на правителството в Германия е незаконно“, беше написал Мъск в платформата X, която притежава.

„Скъпи Илон Мъск, това е само едно от многото тревожни събития в Германия“, отвърна Вайдел. „Моля, чувствайте се поканен в моя офис в германския Бундестаг в най-кратък срок, за да обсъдим по-подробно“.

Моментът на размяната на мнения е неудобен, като се има предвид, че едва миналата седмица бивш депутат от AfD беше сред замесените в съдебния процес срещу дясноекстремистката група, която от своя страна беше обвинена в заговор за сваляне на правителството със сила.

Това се случва в допълнение към няколко случки, които напоследък вредят на популярността на AfD.

Крайнодесните групи се надяваха да успеят да формират блокиращо малцинство след европейските избори следващия месец, за да отслабят амбициозните разпоредби за климата и да предложат по-строги мерки за имиграцията. Проучванията обаче показват, че някои от тях не успяват да задържат инерцията си през последните седмици преди вота.

Паневропейският алианс „Идентичност и демокрация“, в който членуват AfD, както и Марин Льо Пен и Хеерт Вилдерс, се очаква да спечели 11,2% от гласовете, според средните стойности на социологическите проучвания, изготвени от Europe Elects. Това би осигурило на евроскептичния блок 84 места в асамблеята, което е по-малко в сравнение с декември, когато според допитванията, блокът щеше да спечели 93 места. Все пак това е повече от 59-те места, които групата спечели на последния вот за ЕС през 2019 г.

Най-голямата политическа група в парламента на ЕС - дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) - получава 23%, дял, който би ѝ осигурил 183 места. Лявоцентристката S&D според прогнозите ще получи 140 места, а центристко-либералната група „Обновление“ - 86. Това би осигурило на трите партии абсолютно мнозинство в залата, което ще им позволи да блокират предложенията на крайната десница.

Същевременно друга крайнодясна група, Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), се бори с либералите за третата по големина група и също се очаква да получи 86 места. ЕКР, в която водеща фигура е италианският премиер Джорджа Мелони, е в по-добри отношения с дясноцентристите и потенциално би могла да подтикне мнозинството да приеме по-строги мерки по отношение на имиграцията или да забави усилията за борба с изменението на климата.

Прогноза за местата в Европейския парламент |

В миналото центристките партии са отказвали да работят с тези националистически партии, като на практика са ги изтласквали в опозиция. Но възходът на десницата промени тази сметка и тези граници започнаха да се размиват.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, член на ЕНП, сигнализира, че би могла да работи с някои от членовете на ЕКР след изборите. „Това много зависи от състава на парламента и от това кой в коя група е“, каза тя по време на дебат в Маастрихт миналия месец.

В сравнение с предходния месец Партията на свободата на Вилдерс също претърпя лек спад в априлското проучване на Ipsos I&O за изборите за ЕС - от 25% на 22%. В страна, в която преобладаващото мнозинство от гражданите подкрепят членството в ЕС, той се бори да сформира управляваща коалиция след като спечели изборите през ноември. И все пак, като се насочи към центъра и смекчи противопоставянето си на ЕС, нидерландският депутат може би е отблъснал част от твърдолинейните избиратели.

Борбата на AfD е по-ясно изразена. Партията беше принудена да започне кампанията си за изборите през юни без водещия си кандидат Максимилиан Крах, който е изправен пред обвинения във връзки с китайското разузнаване и проруска медийна организация.

Кандидатът на партията под номер две, депутатът Петр Бистрон, не може да се включи в кампанията: той е обвинен, че е взел пари от проруска медия. „Ще се концентрираме върху политическите теми, а не върху хората“, заяви говорителят на партията Даниел Трап.

След като подхранваше недоволството от управляващата коалиция, ръководена от социалдемократите, AfD трупаше пополярност в социологическите проучвания през цялата 2023 г.

Спадът ѝ започна скоро след като медиен репортаж разкри, че членове на партията - сред които и един от асистентите на Вайдел - са присъствали на среща, на която са били обсъждани планове за масова депортация на лица, търсещи убежище, чужденци с право на пребиваване в Германия и германски граждани, които не са се „асимилирали“.

Това напомни на много германци за нацисткото минало на страната и хиляди излязоха по улиците, за да протестират.

Освен със скандалите си, десницата се бори и с факта, че отделните партии невинаги се разбират - особено когато става въпрос за Русия и Украйна.

Крайно десните партии, сред които AfD, Националният съюз на Льо Пен и Партията на свободата на Вилдерс, традиционно са приятелски настроени към Русия и сега се борят как да съчетаят това с широката опозиция срещу войната сред избирателите. Финансовите връзки на Националното обединение с Русия бяха обект на проверка, след като то взе заем от руска банка, който според него вече е изплатен.

За разлика от тях формацията на Джорджа Мелони “Братя на Италия”се придържат към основната линия на ЕС - да подкрепят Украйна и да осъдят руската агресия, като същевременно се фокусират върху миграцията и социалните въпроси, за да запазят гласоподавателите си доволни.

Дори Льо Пен понякога се опитваше да се дистанцира от AfD, което повдига възможността партията ѝ да се откаже от групировката на ИД.