Total може да напусне Париж, за да запази посоката си към климатично бъдеще

През последните години енергийните компании се сблъскаха с това, което изглеждаше като ясен избор между това да се придържат към изкопаемите горива или да се ориентират към възобновяеми източници. В САЩ Exxon Mobil Corp. и Chevron Corp. разшириха своите традиционни и много печеливши петролни бизнеси, игнорирайки климатичната криза. В Обединеното кралство Shell Plc и BP Plc се насочиха към зелена енергия, намалявайки добива на петрол, но увредиха печалбите си. Положението е или черно, или зелено — но изцяло.

Патрик Пуян, ръководител на листната в Париж TotalEnergies SE, е на мисия да докаже, че има среден път, стимулирайки производството на изкопаеми горива и използвайки приходите за финансиране на увеличеното производство на електроенергия от възобновяеми източници. Това е модел, който другите трябва да копират - и политиците трябва да насърчават.

Дали обаче ще запази листването на френския индустриален шампион в Париж, далеч не е сигурно. Ню Йорк примамва и европейските колеги на Total – ирония, като се има предвид, че голяма част от натиска за енергиен преход започна с Парижкото споразумение, подписано през 2015 г.

За известно време не беше ясно дали стратегията може да осигури както финансова възвращаемост, така и ползи за климата. Но формулата очевидно работи. Миналата година среданат възвръщаемостта на френската компания от инвестиран капитал, внимателно наблюдавана мярка за рентабилност, се покачи до близо 20%, най-високата сред групата на Big Oil. Откакто Пуян стана главен изпълнителен директор преди почти десетилетие, TotalEnergies постигна обща възвръщаемост – включително дивиденти – от близо 100%, сравнима с тази на Chevron и Exxon и почти двойно по-висока от тази на Shell и BP. Оттогава BP и Shell промениха стратегията си, като сигнализираха, че производството на изкопаеми горива няма да спадне толкова, колкото посочваха по-рано, и вместо това може да се покачи отново, поне в краткосрочен план.

„Ние сме алтернатива“, каза ми 60-годишният французин в интервю тази седмица в Париж, изтъквайки аргументите за разрастване на това, което той нарича „система А“, базирана на нефт и газ, и използване на печалбите за разработване на нова „система Б“, изградена около електричество. Последното не е само за възобновяема енергия, но също така включва газови електроцентрали и батериите, необходими за балансиране на естествената периодичност на слънчевата и вятърната енергия.

Миналата година TotalEnergies е похарчила близо 17 милиарда долара за нови проекти. Макар че по-голямата част беше разпределена за традиционния петролен и газов бизнес, почти една трета - приблизително 5 милиарда долара - беше инвестирана в новия интегриран енергиен блок - набор от слънчеви централи в Индия, вятърни паркове в Тайван, газови електроцентрали в Тексас и подобни проекти. Тенденцията ще продължи в близко бъдеще, като производството на изкопаеми горива ще се увеличава с темп от 2% до 3% годишно до 2028 г.

Компанията не очаква да генерира положителен паричен поток от електроенергия до 2028 г., дори ако всичко върви по план. Без парите от изкопаеми горива не би могла да финансира това начинание, особено след като инвеститорите в енергийното пространство стават още по-взискателни. „Трябва да продължа да увеличавам дивидента“, казва Пуян. „Но няма начин да увелича дивидента, без да разширя бизнеса с петрол и газ.“

През 2020 г., когато цените на петрола паднаха, тъй като пандемията намали глобалното търсене на енергия, TotalEnergies беше единствената европейска нефтена и газова компания, която не намали дивидента си. „Това изисква смелост“, казва Робин Уест, дългогодишен петролен консултант, който е управляващ директор в Boston Consulting Group Center for Energy Impact. За разлика от това, Shell намали изплащанията за първи път от 1945 г. насам, решение, което все още преследва компанията.

Погледнете пазарната стойност на TotalEnergies и BP и въздействието на това, което Пуян нарича загуба на „доверието“ на акционерите, е ясно. И двете влязоха в пандемията с подобни оценки от около 150 милиарда долара. Но оттогава състоянието им се разминава: днес френският гигант струва близо 175 милиарда долара; британският около 110 милиарда долара.

Помага, че Пуян се ориентира в енергийния пейзаж, без да прави много грешки, като например големи отписвания поради скъпи проекти, които не са успешни, или скъпи придобивания. В резултат на това, подпомогнат от високите цени на енергията през 2022 г. и 2023 г., нетният дълг на компанията падна до най-ниското си ниво, откакто модерният TotalEnergies беше създаден чрез поредица от сливания през 1998 г. и 1999 г., включващи самата Total, белгийската рафинерия PetroFina и френския производител на петрол Elf Aquitaine.

Може ли неговата стратегия да се превърне в план за другите? Би трябвало. Изграждането на безвъглеродна енергийна система преди демонтирането на сегашната система с изкопаеми горива е единственият начин да запазите енергията достъпна и безопасна, като същевременно избягвате - най-малкото - най-лошите резултати от изменението на климата. Мнозина остават неубедени, като се застъпват за много по-бърз енергиен преход, който придържа света в посока на ограничаване на затоплянето до 1,5 по Целзий над прединдустриалните нива. По ирония на съдбата за френска компания, свикнала да се налага на местно ниво, най-голямата опозиция е у дома.

„В Европа, вместо да подкрепят европейските компании, които искат да направят този преход, дори и да е труден, те гледат към нас и казват: вижте, вие продължавате да произвеждате нефт и газ.“ Пуян обаче не се извинява. „Разбира се, продължавам да произвеждам нефт и газ“, казва той, подчертавайки, че търсенето на изкопаеми горива все още се покачва. „Има тази погрешна идея, че предлагането ще диктува търсенето. Не, съжалявам, не работи така."

Тъй като френските и други европейски инвеститори са хладни към плановете му, Пуян все повече ухажва американските пари. Това не е лесна битка: американските фондове вече представляват 47% от нейната акционерна база, а листната в Париж компания не се продава лесно в Ню Йорк. Американските инвеститори имат голям избор у дома сега, когато страната се превърна в най-големия производител на петрол в света, дом на шистовата революция.

И така, TotalEnergies обмисля ли да премести основната си регистрация далеч от Европа и в Ню Йорк, за да привлече американски пари – нещо, което Shell също обмисля? Накратко, да.

„Мисля, че това е справедлив въпрос“, казва той, добавяйки „има случай“ за преместване на регистрацията. „Не е емоционално. Това е бизнес." Коментарът, дори и условен, вероятно ще шокира френските политици. TotalEnergies е национален шампион и втората по големина компания в бенчмарк индекса CAC 40, след луксозния гигант LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton SE. (Измерено чрез индексно тегло; ако се измерва по пазарна стойност, TotalEnergies е четвъртата по големина компания след LVMH, L'Oreal SA и Hermes International SCA.)

Местоположението на централата не е под съмнение, казва той: тя ще остане в Париж. Но листването е друг въпрос. „Изправени сме пред ситуация, при която европейските акционери или продават или поддържат, а американските акционери купуват“, казва той. „И така, какво е най-удобно за американските акционери? Дали предпочитат акциите да се котират основно в Ню Йорк или в Европа? Мисля, че когато зададете въпроса, получавате отговора."

Привличането на Ню Йорк е очевидно, когато се сравнява как се оценяват европейските и американските петролни компании. Погледнете например доходността от свободен паричен поток: в Париж TotalEnergies се търгува на 13%, подобно на това на Shell в Лондон. В Ню Йорк Exxon се търгува малко под 7%, докато Chevron е по-близо до 6%. Колкото по-висока е доходността, толкова по-ниска е оценката на акциите.

Имаше време, може би преди около десетилетие, когато европейските инвеститори бяха модел на центризъм; днес, поне що се отнася до енергийния преход, те стават все по-екстремни. TotalEnergies, която тази година празнува своята 100-годишнина, е регистрирана на фондовия пазар в Париж от 1929 г. Мисля, че ще трябва да се премести през следващите пет години. Ако тя и Shell напуснат Париж и Лондон, това ще бъде тъжен ден за европейския капитализъм.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Дубайска фирма обеща 13 милиарда долара за 20 години петрол от Южен Судан

САЩ трябва да прилагат, а не да увеличават санкциите за иранския петрол

Рафинериите в Китай няма да се притеснят от новите санкции на САЩ срещу Иран