Опасностите за американските съюзници в Червено море стават все повече

Миналата седмица американските съюзници се изправиха в единен фронт срещу хутите в Червено море. Е - не съвсем. Франция, която разполага с най-големия военноморски флот на Европейския съюз, и Испания отсъстваха от водената от САЩ операция наречена "последно предупреждение" към бунтовниците да спрат да обстрелват с ракети и безпилотни самолети товарните кораби, преминаващи през жизненоважния търговски коридор.

Трансатлантически разрив? По-скоро пукнатина. ЕС и преди е осъждал категорично тези нападения, а други членове като Германия и Италия са подписвали декларациите. Но морските коалиции са силно политически и сложни за структуриране. Подобно на Обединеното кралство и САЩ, Франция не се страхува да се ангажира директно с хутите в Червено море, но също така предпочита да се движи по свой собствен път, независим от НАТО, в стила на Дьо Гол. Съобщава се, че президентът Еманюел Макрон смята за вероятен отговор с повече сила, ако смущенията нараснат.

Все пак тук има и един подтекст на предпазливост, който си струва да бъде отбелязан. Според Le Figaro френски официални лица се питат дали действията на САЩ в крайна сметка няма да доведат до по-нататъшна дестабилизация на региона. А контекстът на конфликта между Израел и Газа, който раздели Европа и който хутите използват като оправдание за своите нападения, е невъзможно да бъде пренебрегнат в случая с Мадрид.

Испания, която е една от най-благосклонните към палестинците европейски държави и последната в Западна Европа, която признава Израел през 1986 г., според съобщенията се е противопоставила на използването на съществуващата военноморска антипиратска мисия на ЕС в Индийския океан за защита на търговията в Червено море.

Още по темата

Корабособственикът Hapag-Lloyd: Маршрутът през Червено море все още е твърде опасен

САЩ обвиняват Иран, че е „дълбоко замесен“ в нападенията на хутите в Червено море

Миналия месец министър от испанското правителство заяви, че бързането да се защити търговията изглежда "лицемерно" на фона на броя на жертвите в Газа. Стремежът да се избегне ескалация в един крайно взривоопасен регион, е мъдър. Но резултатът представлява двоен проблем: стратегическият заден двор на Европа става все по-опасно място, а европейците не правят достатъчно, за да дадат своя единен отговор.

Както се вижда в последните дни усилията за възпиране на атаките на хутите не дават резултат. На Червено море се падат 40% от търговията между Европа и Азия, а след като войната в Украйна направи ЕС още по-зависим от вноса на втечнен природен газ, жизнените интереси на блока са застрашени. Въпреки това изглежда, че по подразбиране все още се разчита на един ред, налаган от САЩ, който става все по-крехък и по-малко надежден.

Според Дик Занде от института Клингендаел, нидерландски мозъчен тръст, сегашното объркване към операция, ръководена от САЩ, и паралелна операция, ръководена от Франция, може да проработи, ако има достатъчно координация. Но сегашната реакция изглежда по-малко ефективна, отколкото би била една съвместна мисия на ЕС, както се вижда в други области като Ормузкия проток.

Това би трябвало да е златна възможност за европейците да засилят военноморското си присъствие и да определят условията на ангажираност, преди разходите за нарушаване на търговията да станат много по-големи. Максим Бришу, автор на книга за морската геополитика, казва, че един по-постепенен подход би могъл да съчетае силово възпиране с отворен канал за дипломация.

Още по темата

Спот цените на контейнерните превози скочиха със 173% заради атаките в Червено море

Иран изпрати военен кораб в Червено море, след като САЩ потопиха лодки на хутите

Никой няма да копнее за грандиозните постколониални приключения от 50-те години на ХХ век, когато Франция, Великобритания и Израел предприемат катастрофален план за отнемане на контрола над Суец от Египет. Но ако не предприемем нищо или не успеем да разработим единен план, това със сигурност ще бъде подигравка с твърденията на ЕС, че е готов за един по-суров свят на силова политика или за завръщането на Доналд Тръмп, който вероятно ще наложи далеч по-неорганизирана трансатлантически отговор.

Разлика между бойните кораби | Бъдещ тонаж на военноморските сили, 2023-2030 г.

Другото голямо предимство на обединяването на европейските усилия е в решаването на по-дългосрочния въпрос за способностите, а не само за силата на волята. Наследството от Студената война е превъзходство на американците в морето, като Обединеното кралство, Франция и Япония са доста по-назад - да не говорим за други държави, които са склонни да изнасят военната си мощ към САЩ.

С края на "дивидента от мира" някои европейски военноморски сили изглеждат претоварени и недофинансирани, а сега се събуждат за асиметрични заплахи като безпилотни самолети, които се продават на пазара (и които се свалят с много по-скъпи ракети). Разпределянето на инвестициите в отбраната в целия ЕС би било ефективен начин да се навакса изоставането, смята Алесандро Мароне от мозъчния тръст IAI.

В един свят, който се разпада на региони, Европа говори, но не върви по пътя си. Макрон заяви, че 21-ви век ще бъде "морски" - той и съседите му трябва да направят нещо повече от това да държат главите си над водата.

Още по темата

Войната и климатичните рискове оскъпяват световната търговия

Хаосът в корабоплаването в Червено море - в цифри

Атаките на хутите спират търговското корабоплаване в Червено море