Тръмп е спечелил $7,8 млн. от чужди правителства докато е бил на власт

Доналд Тръмп и неговият бизнес са получили поне 7,8 милиона долара от чуждестранни правителства и служители на 20 държави по време на президентството му. По-голямата част от тях са дошли от Китай, но Саудитска Арабия, Катар и други страни също са предоставили сравнително скромни суми, според нов доклад на демократите от Комисията по надзор на Камарата на представителите.

Тръмп никога не е бил толкова богат, колкото твърди, но все пак е богат човек и 7,8 млн. долара може би не означават толкова много за него, колкото за един средностатистически работник. Освен това е година на избори и в епохата на разединена и раздробена политика би било удобно да се отхвърли докладът на комисията като партиен удар на демократите.

Още по темата

Министерството на правосъдието отхвърля аргумента за имунитета на Тръмп

Да се хванем за някой от тези аргументи, за да освободим Тръмп от отговорност, би било грешка. Въпросът за това дали бившият обитател на Овалния кабинет е бил на печалба и дали е можел да бъде повлиян по политически въпроси, защото е податлива финансова марка, стои далеч над тези критики. В края на краищата националната сигурност е застрашена, ако президентът постави портфейла си пред обществения интерес.

Алчността и финансовите конфликти на интереси със сигурност ще преследват Белия дом, ако Тръмп се завърне за втори мандат. Той също така несъмнено ще се почувства овластен свободно да пълни джобовете си, ако се окаже избягал от два импийчмънта, няколко наказателни и граждански дела и предишна изборна загуба. Най-прекият път към сърцето на Тръмп винаги е включвал поставянето на торба с пари на бюрото му и закалените в битките реалисти отвъд океана, които търсят геополитически, военни или икономически предимства пред САЩ, са наясно с това.

Разделянето на политиците от възможностите за измама и търсенето на отговорност от тях, когато го правят, е ясен непартиен отличителен белег на доброто управление. Това е причината за напускането на Конгреса на бившия републикански представител Джордж Сантос от Ню Йорк и за разследванията срещу сенатора демократ Боб Менендес от Ню Джърси, които са обвинени в  мошеничества. Теоретично тя стимулира проучванията на финансовите проблеми на Хънтър Байдън и близостта му с баща му. Тя поражда и опасения за това как членовете на Конгреса търгуват с акции, може би с помощта на вътрешна информация.

На Тръмп не бива да се налагат по-ниски стандарти от тези на бившите му колеги от федералното правителство, но въпреки това той е бил - и може да продължи да бъде, ако ценни доказателства като доклада на Комисията по надзор бъдат заметени под килима. Това се дължи отчасти на реалността, че президентите не са обвързани със същите федерални закони и насоки за конфликт на интереси, предназначени за охрана на другите политици. Но както отбелязах преди около седем години, Тръмп влезе в Белия дом с "повече потенциални бизнес и финансови конфликти на интереси от всеки друг президент в историята на САЩ". Нищо в този проблем не се е променило.

И дори ако Тръмп не е подчинен на федералните етични правила, той все още няма право да се занимава с преследване на пари, докато е на поста си. Създателите на Конституцията на САЩ отдавна са предвидили опасностите, които подкупите представляват за почтеността на правителството, и са извели "клауза за възнагражденията", която забранява на президентите да получават каквито и да било подаръци или облаги от чужда сила.

Още по темата

Победа на Тръмп не би била задължително лоша новина за Европа

Дори и Конституцията обаче не улесняваше задържането на Тръмп на каишка. Демократите от Комисията по надзор трябваше да се борят с Тръмп и различни негови представители, за да получат документацията, която им беше необходима, за да обосноват наблюденията в доклада си. Макар че в Конституцията се отбелязва, че президентите могат да приемат пари и подаръци от чужди правителства само с одобрението на Конгреса, в доклада на комисията се посочва, че по време на президентството си Тръмп "нито веднъж не е отишъл в Конгреса, за да поиска съгласието му".

Както отбеляза Джейми Раскин, представител на Мериленд, водещ демократ в комисията, последиците от всичко това са очевидни: "Подробните констатации в доклада ясно показват, че нямаме закони, които да ни помогнат да се справим с президент, който е готов безсрамно да превърне президентството в бизнес за собствено обогатяване и увеличаване на богатството с тайното участие на чужди държави."

Докато беше президент, Тръмп си разменяше любовни писма и се занимаваше с безразсъдни патилански игри със севернокорейския лидер Ким Чен Ун и се сприятеляваше смущаващо и опасно с руския президент Владимир Путин. Част от това произтичаше от собствените авторитарни инстинкти на Тръмп и очарованието му от напълно реализирани диктатори. То се появи и защото в главата му беше доларът. Той открито говореше за възможни сделки с недвижими имоти, които го очакваха на територията на Ким, и активно преследваше сделка с недвижими имоти в Москва по време на кампанията си за президент през 2016 г.

Комисията по надзор установи, че 5,5 милиона долара от средствата, които са били предоставени на Тръмп по време на неговото президентство, са дошли от Китай. Голяма държавна китайска банка, Industrial and Commercial Bank of China, е сред най-големите наематели на характерния за Тръмп имот в Ню Йорк, Trump Tower, по време на неговото президентство. В доклада на комисията се отбелязва, че въпреки призивите на републиканците да се окаже натиск върху банки като ICBC да прекъснат финансовите си връзки със Северна Корея, за да помогнат за ограничаване на ядрените ѝ амбиции, Тръмп е отказал да предприеме официални действия срещу банката през първата година от мандата си.

Дали това е било "услуга за услуга"? Разбира се, трябва да знаем повече, но на пръв поглед е повече от основателно да се подозира, че е така. И е много повече от разумно да разглеждаме един втори мандат на Тръмп като значителна заплаха за националната сигурност заради епизоди като тези.

Размерът на парите, които Тръмп е получил, докато е бил президент, е без значение. Как сме разбрали, че той ги е получил, е без значение. Това, което има значение, са основополагащите принципи на доброто управление и безконтролната способност на Тръмп да продължи да ги руши.

Тимъти Л. О'Брайън е старши изпълнителен редактор на Bloomberg Opinion. Бивш редактор и репортер в New York Times, той е автор на "TrumpNation: Изкуството да бъдеш Доналд".

Още по темата

Шансът Тръмп да победи е голям, 7 щата ще са с решаваща роля в предстоящите избори

На Тръмп е отказан имунитет срещу обвинения в подривна дейност по време на избори в САЩ