Зад фасадата на културни войни Мелони държи в сянка темата за дълга 

В културните войни на министър-председателя Джорджа Мелони няма давностни срокове. Кристиан Греко, 48-годишен египтолог в Торино, е последната жертва, осъдена за прегрешение отпреди пет години. Престъплението? Предложил е вход "двама с един билет" за арабскоговорящи в Музея на Древен Египет, където е директор от 2014 г. насам. След като договорът му изтича, дългогодишните местни антагонисти подновяват жалбата, с което си спечелват опозицията на премиера. Тя го разкритикува като "идеологически и расистки настроен към италианците", а местните ѝ съюзници призоваха за отстраняването му.

Полемиката показва как Мелони изпълнява предизборното си обещание да защитава "Бога, нацията и семейството". Младежките рейв партита, правата на ЛГБТК+, мигрантите, телевизионните водещи и музикантите - всички те бяха очернени по един или друг начин от най-дясното и ксенофобско правителство на Италия от времето на Бенито Мусолини насам.

Първата година от управлението на Мелони сякаш беше доминирана от истории за културни войни, вместо от по-належащи въпроси. А в Италия няма по-важна история от планината от дългове.

Държавният дълг на Италия изглежда ще нарасне след две години на спад. Правителството повиши планирания фискален дефицит за тази година от 4,5 % на 5,3 % от брутния вътрешен продукт и намали прогнозите за растежа до рисковите 0,8 % през тази година, което е връщане към дългосрочната му траектория. Този месец Италия увеличи планираните продажби на облигации за 2023 г. поради влошаването на финансите и забавянето на трансфера на средства за възстановяване от пандемията от Европейския съюз, причинено от неуспеха на правителството на Мелони да постигне навреме целите за изплащане на средствата. Увеличението ще увеличи рекордния държавен дълг на Рим от 2,85 трилиона евро (3 трилиона долара), който може да нарасне отново през следващата година, тъй като Мелони се забави с планираната приватизация.

Намалените прогнози за растежа може да се окажат прекалено оптимистични в страна, която все още се нуждае от дълбоки структурни реформи. Италия остава най-уязвима от глобална рецесия или разпродажба на облигации, въпреки че ситуацията не е толкова тежка, колкото през 2011 г., когато Силвио Берлускони беше изгонен от поста министър-председател, за да спре масовото изтегляне на италиански дълг. Но инвеститорите са нервни. Италия плаща повече, за да вземе заем, отколкото Гърция. Миналата седмица доходността по 10-годишните облигации на Италия достигна почти 5% за първи път след кризата в еврозоната преди десетилетие, а кредитният ѝ рейтинг трябва да премине през проверките на Fitch и S&P през следващия месец. Не изглежда добре.

Според Scope Ratings по-високият бюджетен дефицит на Италия означава, че тя може да загуби правото си на подкрепа за облигации от Европейската централна банка, тъй като е необходимо спазване на предписаните от ЕС фискални ограничения, за да може да се използва инструментът на ЕЦБ за борба с кризата - Инструментът за защита на преноса.

Социологическата агенция YouTrend отбеляза, че италианските социални и централни медии са посветили повече страници на възмущението на правителството от реклама, в която участват разведени родители, отколкото на новите прогнози за дълга. Би било по-добре вестниците да съобщят, че Италия е единствената страна, която се противопоставя на реформата на Европейския механизъм за стабилност, тъй като Мелони се опасява, че тя ще се превърне в средство, с което Рим ще бъде принуден да преструктурира дълга си. До сблъсък може да се стигне тази седмица, когато Италия ще представи годишния си бюджетен план пред ЕС. Струва си да се отбележи, че това ще се случи точно на датата, на която се навършват година и една седмица, откакто Мелони стана министър-председател. При средна продължителност на живота на едно италианско правителство от около 13 месеца вече се говори за това, че Мелони ще отстъпи мястото си на назначено служебно правителство.

Културните войни и крайнодясната политика вървят ръка за ръка, както пише големият италиански писател и интелектуалец Умберто Еко в есето си " Ur-фашизъм". Публикувано през 1995 г. в New York Review of Books, то изисква препрочитане и сега, и особено в Италия. В него Еко пише, че "недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ur-фашизма". 

Творците също са заплаха за елита, защото често виждат промяната по-рано и по-далеч от другите, включително и от инвеститорите. Спомням си за един скеч на Роберто Бенини, италианския сатирик, носител на "Оскар". Преди пет години, говорейки в Американската академия в Рим, където получаваше награда, Бенини предупреди за надигащия се фашизъм в Италия. Скоро, пошегува се той, надигащата се италианска крайна десница ще иска да се отърве от "мигрантите, чужденците, гейовете, а накрая ще иска да се отърве и от италианците". По този повод елитът, който седеше под звездите с изглед към Вечния град от една от най-закътаните и лъскави гледни точки, се ухили. Сега вече не се смеят. 

В Торино Греко, който все още се надява да запази работата си, мъдро се опитва да се отстрани от битката, като изтъква, че директорите на музеи идват и си отиват, но египтологията се е оказала вечна. Той би могъл да направи същото сравнение и между италианските правителства и Италия - както Мелони скоро може да научи.

Още по темата

Интересът на българските студенти към университети в Италия расте с 10-12% годишно

Стремежът на Милано да привлече богатите хора предизвика бум на имотния пазар

Премиерът на Италия продължава да тревожи инвеститорите в държавните облигации

Италианските фабрики са приклещени от рецесията