При изкопаемите горива „пиковото търсене“ не е това, което си мислите

Това може да звучи парадоксално, но Международната агенция по енергетика е както златният стандарт в глобалната статистика на търсенето и предлагането на енергия, така и лош прогнозист за същите данни. Всичко това се събира - и добро и лошо - в нейния водещ годишен доклад, World Energy Outlook - следователно, приемете го едновременно на сериозно и със скептицизъм.

През септември изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол обяви, че следващото издание на доклада, очаквано през октомври, ще покаже, че светът е на това, което той нарече „прага на историческа повратна точка“: търсенето на въглища, нефт и природен газ е ще достигне своя връх преди 2030 г.

През годините научих по трудния начин, че когато става въпрос за енергийния пазар, има много истина в клишето „трудно е да се правят прогнози, особено за бъдещето“. Ако прогнозата е за инфлексна точка, тогава е още по-трудно.

МАЕ също трябваше да си вземе поуката. Исторически погледнато, тя подценяваше - и то доста - растежа на вятърната и слънчеваар енергия; почти пропусна раждането на американската шистова революция; и преждевременно обяви края на златния век на въглищата в Китай с поне едно десетилетие (и все още краят не е дошъл).

Пиковото потребление на изкопаеми горива ще бъде повод за празнуване. Но съм скептичен, че е толкова близо, колкото казва МАЕ, особено за газа. Интересното е, че Бирол подбра думите си доста внимателно: „Въпреки че изкопаемите горива са настроени да достигнат своите пикове през това десетилетие в структурно отношение, все още може да има пикове, спадове и плата по пътя надолу.“

Тук „структурното отношение“ вършат доста тежка работа. И ако може да има пикове в търсенето след пика, добре, нека не наричаме първата висока точка пик. Защото няма да бъде такъв.

Дебатът за това кога ще бъде достигнат пикът е интригуващ - но за мен това е разсейване. Няма да знаем със сигурност до няколко години, след като търсенето действително достигне своя връх. Това, което наистина има значение, е формата на кривата в годините преди и след като търсенето достигне своя зенит. Аматьорът алпинист в мен вижда върха като начало на често доста рязко слизане. Човек се изкачва по-високо, страдащ и изпотен, спира за малко на върха на планината и след това се наслаждава на по-лесно слизане надолу. При повечето планински вериги изкачването е толкова стръмно, колкото и слизането. Ето така звучи „връх“ за много други.

Не и в света на енергията.

За петрола, въглищата и газа спадът може да е лек и бавен. След като изкачите върха, за един турист е сякаш другата страна на планината се превръща във високопланинско плато, а не в типично бързо алпийско спускане. В продължение на много години потреблението на изкопаеми горива може да се движи близо до максималната си точка. Колко дълго? Може би пет или десет години или дори две десетилетия. Това е несъвместимо с това, което е необходимо, за да може светът да постигне целта си за нетни нулеви емисии до 2050 г. По същия начин, растежът на търсенето може да се забави до пълзене за няколко години, преди да достигне крайния си връх, погрешно ориентирайки тези инвеститори в изкопаеми горива, които залагат на продължаване на историческите темпове на растеж.

Историята на потреблението на изкопаеми горива предполага, че годините след пика няма да са очакваното бързо слизане.

Вземете въглища. Първоначално МАЕ смяташе, че търсенето на най-мръсното гориво в света е достигнало своя връх през 2013 г. Оттогава потреблението до голяма степен се изравни и миналата година отново започна да се покачва, поставяйки нов връх. Съгласно настоящите тенденции търсенето вероятно ще достигне нов рекорд за всички времена през 2024 г. и 2025 г.

Разликата между най-вероятния път на потребление след достигане на върха и моделите с нетната нула е невероятно голяма — толкова голяма, че обсъждането на точната дата на пика е излишно.

Помислете за петрола. Самата МАЕ казва, че глобалното търсене на петрол трябва да спадне до 75 милиона барела на ден до 2030 г., за да бъдем напът да постигнем нетна нула. Невъзможно е да видите това да се случва. Защо? Тъй като търсенето е повече от 103 милиона барела в момента и всичко предполага продължаващ растеж през следващите пет години, достигайки 105 милиона до 106 милиона барела на ден до 2028 или 2029 г. Дори ако това бележи пика на петролния пазар, пропастта между реалността и модела ще надхвърли 30 милиона барела на ден - равно на общото дневно потребление на Китай, Индия, Япония, Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия.

Денят, в който използването на изкопаеми горива в света достигне своя максимум, е по-близо от всякога. За петрола и въглищата може би е толкова близо, колкото казва МАЕ. За газа е по-далече. Но привличащата внимание част е от другата страна на пика. И страхувам се, че всеки, който мисли за бърз спад след продължително издигане, ще бъде разочарован.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Време е да се откажем от тавана на цените на руския петрол

Дефицитът скоро ще доведе до трицифрени цени на петрола, които ще станат нормалното

Саудитците може да облекчат съкращенията на петрола по-рано от очакваното

Държавата трябва да проконтролира "Лукойл" как се подготвя за края на дерогацията