Решението да удължи дерогацията за внос на руски петрол, преработван от „Лукойл“, е разумно, за да се даде възможност за препрограмиране на логистичните вериги за доставка на неруски петрол и да не се стигне до недостиг на бензин и дизел в България, но държавата трябва наистина да проконтролира как върви този процес.  Това каза икономистът Юлиан Войнов в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Войнов коментира още и, че перспективите за развитието на света от гледна точка на финансовите пазари, са неясни и далеч не подкрепят оптимизма на част от анализаторите, прогнозиращи т.нар. меко кацане, както в САЩ, така и в останалата част от света. По думите му България в момента стои добре на геополитическата сцена на фона на формираща се нова „желязна завеса“ за инвестициите. Шансовете на страната ни да бъде приета в еврозоната през 2025 година са „много сериозни“, а в Шенген – в „не много далечно бъдеще“.

Решението за удължаването на дерогацията за работа с руски петрол в „Лукойл“ гостът коментира като каза, че основната причина е, че рафинерията няма готовност да внася друг петрол, който да преработва и да задоволи пазара. „Преди инвазията „Лукойл“ работеше 50% с руски петрол, 50% с друг петрол. Но след инвазията, тъй като цената на руския петрол драстично спадна, започна да работи на 100% с руски петрол“. 

„Проблемът е, че войната причини голяма редистрибуция на потоците на петрол в света. Основният източник за рафинерията в момента е Русия, която доставя през Черно море и не е ясно какво ще стане с логистиката, ако се наложи да се внася от друго място заради неясните възможности за преминаване на кораби с петрол през Босфора“.

При срока за прекратяване на дерогацията, който първоначално е зададен, коментира още събеседникът, „имаше вероятност България и съответно „Лукойл“ да не успее да получи необходимите количества петрол и да се стигне до недостиг на бензин и на дизел“.

„Разумно решение е този срок да се удължи, да се даде възможност на „Лукойл“ да препрограмира своите логистични вериги за доставка“. „Надеждите са, че тази схема ще проработи и основната отговорност пада върху „Лукойл“ да свърши тази работа, за да няма проблем с доставките“.

Свидетели сме на по-оптимистичен поглед за развитието на световната икономика, като преобладават мненията, че САЩ няма да изпадне в рецесия, а ще има т.нар. „меко кацане“, каза още Юлиан Войнов. "Но това, което наблюдаваме на финансовите пазари и показателите, които се следят за икономическото здраве на различните държави и на света като цяло, показват, ако не песимистична, то една неопределена картина".

Факт е, че в много държави в света виждаме прегряване на трудовите пазари, добави Войнов. „Пазарите не са ориентирани и няма сериозен показател, който да покаже как ще се развиват нещата“.

Гостът коментира изследване на Bloomberg, проследяващо инвестиционните потоци в различните държави в света през последните 70 години, като посочи, че то показва, че страните се разделят на два блока и се вижда, че „от известен период насам, от 2017 година, инвестициите към страните, които към настоящия момент подкрепят Русия, рязко са намалели“. Войнов каза и, че от същото това проучване става ясно, че заради това разделение и неравенство в инвестициите глобалния БВП на света ще се забави с 0,7% спрямо брутния вътрешен продукт, който би бил постигнат ако разделението не съществуваше.

„Ние наистина се намираме в една среда, където можем  условно да кажем, че се появява една нова "желязна завеса" между тези две общности в света по отношението си към войната в Украйна и е ясно, че тук става въпрос за много стратегически геополитически избор. За щастие в момента България се намира от тази страна на условната "желязна завеса", където е целият развит свят и най-богатите икономики, където инвестициите растат“.

До края на годината е малко вероятно да бъдем приети в Шенген, като причините са политически и касаят вътрешнополитически въпроси в Нидерландия и Австрия, върху които ние трудно можем да имаме влияние, коментира събеседникът. Въпреки това „политическата перспектива и желание на Европейския парламент е България и Румъния да бъдат приети“ и „това няма да бъде в много далечно бъдеще“ и "най-вероятно ще се случи следващата година“. „Но влизането в еврозоната е свързано с много ясна перспектива“ и „имаме много сериозен шанс да бъдем приети 2025 година“.

"В интерес на икономическото и социално развитие на България е да бъдем приети в Шенген и в еврозоната и твърденията, че ще сме по-добре извън еврозоната са спекулации, които не действат за доброто и за икономическото и социално развитие на държавата. Има достатъчно изследвания, които сочат, че във всички държави, които бяха приети в еврозоната от втората вълна - след 2004 година - без изключение, жизненият стандарт се повишава, и то рязко. В някои държави това се случва още през първата година след приемането в еврозоната, а в някои - до три години. Перспективата за по-добър начин на живот, за по-добър стандарт в България е именно чрез влизане в еврозоната". 

Предполага ли предизборната ситуация в България рискове за икономиката ни? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.