Милиард нови климатици ще спасяват животи, но ще унищожават планетата

Лятото в Индия винаги е било горещо. Все по-често обаче то поставя на изпитание границите на човешкото оцеляване. През последните седмици температурите в най-многолюдната страна в света се покачиха, повече от дузина души починаха по време на събитие в Централна Индия, а хиляди се тълпят в болниците със симптоми на топлинен удар. Стотици училища бяха затворени, а живакът продължава да се покачва: температурите в северните равнини ще се движат около 45°C този уикенд. 

Най-непосредственото решение за щастие е достъпно, поне в краткосрочен план. Търсенето на климатици се увеличава на пазари, където се повишават както доходите, така и температурите - гъсто населени места като Индия, Китай, Индонезия и Филипините. Според една от оценките до края на десетилетието в света ще бъдат добавени 1 милиард климатика. Очаква се до 2040 г. пазарът да се удвои. Това е добре за общественото здраве и икономическата производителност; безспорно е лошо за климата, а глобалното споразумение за постепенно премахване на най-вредните охлаждащи течности би могло да направи уредите недостъпни за много от хората, които имат най-голяма нужда от тях. 

Заводът на Haier Appliances India в Greater Noida. Търсенето на климатици в страната се увеличава. Снимка: Аниндито Мукерджи/Bloomberg

Логиката зад бума на климатиците е проста. Икономистите отбелязват скок в продажбите, когато годишният доход на домакинствата наближи 10 000 долара - критична точка, която много от най-горещите места в света достигнаха наскоро или ще достигнат скоро. Филипините преминаха прага от 10 000 долара през миналата година, а Индонезия - през последното десетилетие. В Индия, където повече от 80% от населението все още няма достъп до климатик, брутният вътрешен продукт на глава от населението - коригиран спрямо покупателната способност - тази година за първи път ще надхвърли 9000 долара.

"Ние работим в условията на неограничени възможности", казва Канвалджит Джава, който ръководи индийското крило на Daikin Industries Ltd, най-големият производител на климатици в света. През последните години, казва той, "продажбите ни са нараснали повече от 15 пъти".

Това развитие има далечни последици за общественото здраве, благосъстоянието и икономическия растеж. Закупуването на климатик е изход от бедността за отделните хора и техните общности. Хората в по-топлите страни, които обикновено са и по-бедни, страдат от по-лош сън и влошени когнитивни способности, което се отразява на производителността и производството.

Горещи дни в развиващите се страни. Някои от най-бедните места в света са и най-топлите. Но доходите се увеличават, което прави климатиците достъпни за милиони хора.

В проучване, което разглежда хиляди индийски фабрики с различни системи за охлаждане, изследователите установяват, че производителността спада с около 2 % при всяко увеличение на градуса по Целзий. Това е голям проблем за стремежа на министър-председателя Нарендра Моди да увеличи застоялия износ, да привлече бизнеса от Китай и да се изкачи нагоре по световната верига на стойността. Според Е. Соманатан, автор на доклада и професор по икономика в ISI Делхи, спадът, дължащ се на горещините през последните 30 години, може да се равнява на около 1% от БВП на Индия, или около 32 млрд. долара.

Но твърде бързото разширяване на покритието на климатиците също заплашва да задълбочи кризата, на която реагира. Повечето климатици използват хладилен агент, който е много по-вреден от въглеродния диоксид. Страните, в които търсенето нараства най-бързо, продължават да са силно зависими от енергията, добивана от въглища, и повечето хора могат да си позволят само най-евтините и енергийно неефективни климатици.

Ако стандартите за ефективност не се подобрят, "тогава планетата буквално ще бъде сготвена", казва Абхас Джа, експерт на Световната банка по въпросите на изменението на климата, базиран в Сингапур.

Нарастващо търсене на охлаждане. Прогнозите са, че развиващите се страни като Китай и Индия ще бъдат най-големите пазари за бъдещи продажби на климатици.

По-богатите страни с по-умерен климат затегнаха регулациите за климатиците, като изискват по-добра енергийна ефективност и по-малко токсични охлаждащи течности. Това повишава цената на климатиците, което прави тези мерки по-малко приемливи там, където достъпността е от първостепенно значение. Международните органи за борба с изменението на климата оказват натиск върху развиващите се страни да намалят въглеродния си отпечатък, но Индия и нейните съмишленици изтъкват, че те все още допринасят много по-малко за глобалните емисии, отколкото места като САЩ, където девет от десет души имат достъп до климатици.

"Изправени сме пред ситуация, в която на развиващите се икономики се налагат извънредно тежки условия", казва Хосе Гилермо Седеньо Лоран, доцент по обществено здраве в университета Рутгерс в Ню Джърси.

В работническите квартали на Делхи тези дебати са абстрактни. За мнозина достъпът до климатик е въпрос на оцеляване. Пию Халдар, която работи като прислужница, казва, че през лятото нейната барака се превръща в пещ. Ламариненият покрив се нагрява дотолкова, че върху него може да се пече хляб. Преди да заспят, Халдар и съпругът ѝ пръскат вода върху леглото си, за да охладят стаята.

Когато синът ѝ се родил през 2016 г., той страдал от треска заради горещината. Това била преломната точка. За да си позволи базовия климатик на Voltas, Халдар спира да си купува дрехи, намалява храната, взема заем и удвоява броя на къщите, които почиства.

27-годишната Халдар избягва да включва уреда през деня. Но с настъпването на нощта тя завърта ключа и затваря вратата, като по този начин държи комарите навън и запазва хладния въздух. В спалнята без прозорци, украсена с плюшени мечета и играчки, синът ѝ Ясир притиска лицето си към климатика, наслаждавайки се на ""хладния въздух"!

"Роднините ни посещават само за да седнат до него", казва Халдар. "Хората си мислят, че сме станали много модерни." Откакто са закупили климатика, тя и съпругът ѝ имат повече енергия през деня, казва тя, а Ясир вече не се разболява от жегата.

Пию Халдар и синът ѝ Ясир в дома си в Ню Делхи. Снимка: Аниндито Мукерджи/Bloomberg

Тъй като все повече хора като Халдар купуват климатици, компаниите за охлаждане се опитват да подобрят енергийната ефективност, без да изключват най-големите си развиващи се пазари. Повечето страни от Г-20, включително Индия, използват системи за етикетиране, за да оценят ефективността на продуктите, а по-строгите стандарти в САЩ и Европейския съюз са намалили потреблението на енергия от уредите с 15% през последните години, според BloombergNEF.

Халдар избира тризвезден уред на Voltas, който струва около 27 000 рупии (330 щатски долара), или с около 15% по-малко от сравнимите варианти с по-висока ефективност. Тризвездните устройства съставляват около 60% от общите продажби на климатици в Godrej Appliances, един от най-големите търговци на дребно в Индия, каза ръководителят на бизнеса Камал Нанди. Според компанията един от начините да се насърчат потребителите да купуват по-ефективни модели е да се намалят данъците върху тези устройства до 18 %, от 28 % луксозна тарифа, която се прилага в момента. "Климатикът се е превърнал в необходимост", каза Нанди. "Той вече не е луксозна стока."

За компаниите за охлаждане като Daikin и Haier нарастващото търсене на климатици може да бъде потиснато от регулации, целящи забавяне на изменението на климата. Част от проблема ще бъде решен, ако и когато държавите преминат към по-чисти източници на енергия. Другият проблем - хладилните агенти, които превръщат електричеството в хладен въздух - е по-сложен.

Един от най-разпространените охладители, флуоровъглеводородите, може да има 1000 пъти по-силен ефект върху затоплянето от въглеродния диоксид. Учените изчисляват, че ако не се намали драстично зависимостта от фреоните, това може да доведе до затопляне с половин градус по Целзий до края на века, което е огромен принос към покачването на температурата, водещо до по-смъртоносни бури, суши и, да, повече горещи вълни.

През 2016 г. повече от 170 държави се споразумяха да започнат постепенното премахване на фреоните от 2019 г., като богатите индустриални държави трябва да направят първите дълбоки съкращения. На пазара има по-малко вредни за околната среда охладители, произведени от Chemours Co. и Honeywell International Inc. Компаниите Daikin и Mitsubishi Electric Corporation работят върху свои собствени продукти.

"Ако нямате екологичен охлаждащ препарат, вие ще бъдете губещият", казва Джава, главен изпълнителен директор на Daikin India, която през миналата финансова година се превърна в компания за милиарди долари и очаква да удвои този резултат в рамките на още три.

Компаниите за охлаждане търсят нови възможности. R-32 на Daikin има приблизително една трета от потенциала за глобално затопляне на конвенционалните хладилни агенти и е по-евтин от някои други охлаждащи агенти; той стана често срещан в уредите, продавани от големи търговци на дребно като Godrej. Но той е и малко по-запалим от по-старите хладилни агенти и според Прима Мадан, експерт по охлаждане и енергийна ефективност в базирания в САЩ Съвет за защита на природните ресурси, все още е твърде замърсяващ. 

Климатици и охладители за продажба на пазар в Ню Делхи. Снимка: Аниндито Мукерджи/Bloomberg

Изменението от Кигали за постепенно премахване на фреоните е правно обвързващо и въпреки че много от целите му са все още далеч в бъдещето, развитите страни ускориха темпото. Мадан каза, че макар R-32 да е "помогнал да се избегне голяма част от емисиите", "ние трябва да слезем по-ниско". 

Засега обаче алтернативите често са по-скъпи. Това предизвиква съпротива дори в богатите страни. Сенатът на САЩ наскоро се съгласи да намали потреблението на фреони с 85 % в рамките на 15 години, а консервативната фондация "Херитидж" предупреди американците да се "подготвят да плащат много повече за климатици".  

Предизвикателството пред Индия е да внедри по-чиста технология, преди милиони нови потребители да закупят замърсяващите климатици и да ги използват още едно десетилетие. Миналата година в страната бяха регистрирани едни от най-горещите седмици от 1901 г. насам. Жестоките горещини доведоха до температури от 50°C на субконтинента. Най-тежките горещини отнеха живота на стотици хора, доведоха до многочасови прекъсвания на електрозахранването и дори предизвикаха самозапалване на гигантско сметище в покрайнините на индийската столица.

Учените смятат, че ако не се намали драстично зависимостта от фреоните, това може да доведе до затопляне с половин градус по Целзий до края на века. Снимка: Аниндито Мукерджи/Bloomberg

Нареш Татавет, личен шофьор в Делхи, е сред тези, на които им е писнало. Този месец той е купил на младото си семейство първия климатик, наричайки го една от най-големите финансови инвестиции, които някога е правил - наравно с покупката на мотоциклет. В неговия квартал, след като някой си купи климатик, "му носим бонбони, за да го отпразнуваме".

Каквото и да се случи във Вашингтон, Брюксел и други далечни места, Татавет е сигурен в едно: семейството му няма да се върне обратно. Той вече не може да гледа как бебето му повръща от жегата.

"Не искам повече да се събуждам облян в пот", казва той.

Още по темата

Макрон печели €10 млрд., докато Европа се бори за зелени сделки

Стари петролни кладенци възкръсват като гравитационни батерии за зелена енергия

Бактерии ще решават проблема с емисиите в циментовата индустрия

Медна мина предупреждава за "огромна криза" в световните доставки

Подземна плетеница от кабели в Германия препъва зелена енергия за 1 трлн. долара

Германия се бори за екологично производство на стоманата - ключ към цялата икономика

Изкопаемите горива намират вратичка в последното обещание на Г-7 за климата

Без евтини полети е новата реалност за пътуванията със самолет

Г-7 реши да ускори постепенното спиране на употребата на изкопаеми горива

Бизнесът е отговорен за много от екологичните проблеми, но е и шанс за решаването им