Германия се бори за екологично производство на стоманата - ключ към цялата икономика

В индустриалното сърце на Германия сред множество димящи леярни се издига стройна кула от тръби. Собственост на Salzgitter AG, втория по големина производител на стомана в Германия, инсталацията е амбициозен опит за революция в процеса на производство на стомана и в крайна сметка за осигуряване на важна част от икономиката на страната.

Стоманата е най-важният материал за производствения сектор на Германия, който се влага във всичко - от автомобилите на Volkswagen AG до модерните машини на Siemens AG. Металът е "отправната точка на всяка верига за създаване на стойност, за която можете да се сетите", заяви главният изпълнителен директор на Salzgitter Гунар Грьоблер в интервю за Bloomberg TV, описвайки го като "важен фактор във всяка индустрия във всяка икономика".

Въпреки това стоманата е и една от най-големите пробойни по отношение на въглеродните емисии. Нейните производствени техники, останали непроменени в продължение на повече от век и половина, разчитат на пещи за изгаряне на изкопаеми горива, които генерират над един тон въглерод за всеки тон произведена стомана - повече от циментовия или химическия сектор. 

В изказване на конференцията на Bloomberg New Economy Gateway Europe край Дъблин тази седмица Рейчъл Мънкриф, заместник-директор на Международния съвет за чист транспорт, посочи, че на стоманата не се обръща достатъчно внимание като на "огромен замърсител". 

Пилотен проект за зелена стомана на Salzgitter AG. Изпарения се издигат от кулата за гасене на кокс в завода на Salzgitter AG в Залцгитер, Германия. Снимка: Криштиан Боци/Bloomberg

Тъй като Германия се стреми да постигне въглероден неутралитет до 2045 г., преминаването към зелена стомана е ранен тест за това какви видове тежка промишленост Европа ще може да запази - и да се адаптира - при прехода към по-чиста икономика. 

Това е и дълбоко личен въпрос в стоманодобивни региони като Долна Саксония, долината на Рур и Саарланд. Ако изпадналите в затруднение германски стоманодобивни компании Thyssenkrupp AG, Salzgitter и Dillinger Hüttenwerke изпаднат в криза, фирми като Mercedes-Benz AG и BMW AG ще трябва да се обърнат към други доставчици. Това може да доведе до преместване на производствените вериги за доставки в чужбина и да затвори глава от ключова част от индустриалното наследство на страната.

"Ако не успеем да осъществим тази трансформация към чисти технологии, това означава край на стоманата тук", каза Юрген Барке, министър на икономиката на Саарланд, който стана свидетел на затварянето на железарския завод, произвеждал стоманени каски за армиите на Кайзера през Първата световна война. "Това е въпрос на оцеляване".

Строителна площадка за проекта за зелена стомана Salzgitter Low CO2 Steelmaking (SALCOS), в завода в Залцгитер. Снимка: Криштиан Боци/Bloomberg

Обектът на Залцгитер в полегатите хълмове на Долна Саксония е пример за структурна промяна в реално време. Докато разтопеният метал се стича от недрата на трите доменни пещи, работещи с въглища, в единия край на обширното съоръжение, на друго място на площадката, с помощта на усукани тръби се използва енергия от близките вятърни турбини за превръщане на водата във водород, който след това се изпомпва в камери за пречистване на суровата желязна руда в пречистени пелети, известни като гъба.

За разлика от традиционните леярни, желязото, използвано в процеса на производство на зелена стомана, не трябва да се топи. За да се завърши преобразуването, пречистената руда се комбинира с други елементи в пещ с електрическо захранване, подобна на гигантска тенджера под налягане. Процесът елиминира около 97 % от въглеродните емисии, но прилагането му не е евтино: въпреки че Salzgitter вече си е осигурила близо 1 милиард евро държавна помощ, само първата фаза на прехода се очаква да струва на компанията до 2,4 милиарда евро. 

За да може производството на "зелена" стомана да работи в дългосрочен план, Залцгитер трябва да се увери, че разполага с достатъчно енергия от възобновяеми източници и подходяща инфраструктура за преобразуване на енергията във водород - и че клиентите или правителствата са готови да покрият потенциално по-големите разходи.

Гунар Грьоблер

Под натиска на инвеститори и регулаторни органи производителите на стомана в Европа влагат ресурси в това предизвикателство. Salzgitter има за цел да преобразува и трите си традиционни леярни до 2033 г., а други конкуренти също се подготвят. ArcelorMittal инвестира в съоръжения във Франция и Белгия, а в Швеция SSAB и стартиращата компания H2 Green Steel работят по проекти, които биха използвали хидроенергийните ресурси на страната. 

Всичко това е само малък прозорец към по-голямата борба на Германия да докаже, че има бъдеще както като страна с нулево нетно потребление, така и като място за енергоемко производство. Императивът за постигане на климатичните цели означава отказ от въглищата - горивото, около което първоначално са възникнали стоманодобивните региони на Германия, а нахлуването на Русия в Украйна означава край на зависимостта от евтиния природен газ. Освен това, тъй като ръководителите на зелената енергетика гледат към Близкия изток и Северна Африка за бъдещи производствени обекти, капацитетът на Германия за производство на възобновяеми ресурси е ограничен от сравнително малката ѝ брегова ивица и мрачните зими.

Вятърна турбина и електролизатор с протонно-обменна мембрана (PEM) - водородна инсталация, която е част от проекта за зелена стомана на Salzgitter AG за производство на стомана с ниско съдържание на CO2 (SALCOS). Фотограф: Криштиан Боци/Bloomberg

За стоманодобивната промишленост тези предизвикателства я принуждават да обмисли варианти, които някога са изглеждали далечни. Thyssenkrupp обмисля план, който може да доведе до намаляване на производството на стомана нагоре по веригата и вместо това да внася чуждестранни стоманени блокове в Германия, където те ще бъдат преработени в продукти с по-висока стойност. 

Макар че това би намалило въглеродния отпечатък на производителя, базираната в Дуисбург компания може да няма голям избор при вземането на това решение: за да произведе достатъчно водород за една година екологична стомана, ще ѝ е необходима годишна енергия от 3800 вятърни турбини - около 13 % от настоящия капацитет на Германия.

Туристи в обекта на световното културно наследство Voelklinger Huette. Снимка: Бен Килб/Bloomberg

Плевелите, поникнали между ръждясалите тръби на железарската фабрика " Voelklingen" в Западна Германия, показват какво може да се случи, ако този преход се обърка. Някога един от най-могъщите производители на метали в Европа, заводът е затворен през 1986 г., след като не успява да се адаптира към настъпващата глобализация. 

В пика на своето развитие през 60-те години на миналия век повече от 17 000 работници работят на денонощни смени, за да топят и формоват метал в завода във Воелклинген. Сега, повече от три десетилетия по-късно, това, което някога е било разпръснат масив от доменни пещи, рудни конвейери и коксови инсталации, е превърнато в арт пространство и дестинация за любителите на индустриалната история. 

Видеоизложба във Voelklingen.

В пещерна зала, в която някога са се намирали гигантски вентилатори, поддържащи пламъка на пещите, видео творба, наречена "Когато си отидем", на Юлиан Розефелд изследва гибелта на капиталистическата система. Филмът се върти в цикъл сред безмълвни машини и проследява работата на учени, които се връщат на пустата земя, за да изследват наследството на вече изчезнали култури. Това е тревожна критика на съществуващата индустриална икономика на Германия и напомняне колко много работа трябва да извърши страната, за да адаптира тази икономика към нулево бъдеще.  

Но хората на предната линия са оптимисти.

"Трябва да бъдем смели, за да преодолеем огромните предизвикателства, пред които е изправена германската индустрия", казва Барке от Саарланд. "Работим усилено, за да направим този преход успешен."

Още по темата

Salzgitter очаква ускоряване на енергийния преход, част 2

Salzgitter очаква ускоряване на енергийния преход, част 1

Лейбъристите: Плановете ни ще бъдат напълно финансирани

Пробив в производството на стомана може да пести пари и вредни емисии

Нови открития помагат дори на цимента и стоманата да станат "зелени"

САЩ и ЕС обмислят базирани на климата тарифи за китайска стомана и алуминий

Как да сведем емисиите до нула

Милиардерът, който стои зад големия дефицит на никел, продава стоманодобивни активи

Имотната криза в Китай заплашва да повлече надолу стоманодобивната промишленост