В стремежа си към мир японският лидер трябва да се подготви и за война

В срещата на върха на Групата на седемте този уикенд, която се провежда в първия град, пострадал от атомна бомбардировка, има известна поезия.

Изборът на Хирошима за място на срещата е нещо повече от това, че японският лидер Фумио Кишида избира своя роден район. Страната председателства Г-7 точно в момент, когато осемгодишното табу върху употребата на ядрени оръжия е по-близо до нарушаване поради нахлуването на Русия в Украйна. Премиерът се ангажира през целия си живот с денуклеаризацията, като в книгата си от 2021 г. заявява, че "като японски политик от Хирошима, мой дълг е да продължа да говоря за нехуманността на ядрените оръжия". Той ще прекара голяма част от този уикенд в насърчаване на пълното им премахване.

Но времето и мястото имат и своята ирония. Кишида е този, който наблюдава най-голямото разрастване на японската военна мощ след края на Втората световна война, тласък, който още повече приближава страната до САЩ - които в крайна сметка са най-голямата ядрена сила в света. Тя е единствената страна, която е използвала такива оръжия в конфликт, а нейният ядрен чадър е по-важен от всякога като щит за сигурността на Япония.

Японските лидери от години се борят с това противоречие, което води до компромиси, като например трите принципа на страната да не притежава, произвежда или разрешава ядрени оръжия на своя територия. Но нахлуването на Русия в Украйна и надвисналата заплаха от конфликт за Тайван правят ангажимента на Токио към мира все по-колеблив.

В лицето на президента на САЩ Джо Байдън Кишида има колега, който вярва в старомодната дипломация и в реда, основан на правила, и е проявил нервност по отношение на китайския експанзионизъм, каквато изключително много липсваше, когато той беше вицепрезидент на Барак Обама, а Пекин милитаризираше островите в Южнокитайско море. Подкрепата на САЩ е една от причините, поради които Кишида успя да премахне съществуващия от десетилетия таван на разходите за отбрана.

До неотдавна подобна стъпка щеше да бъде посрещната с подозрение навсякъде в Тихия океан. Сега посланикът на САЩ го приветства като начало на "нова ера в защитата на демокрацията". Макар че кабинетът на министър-председателя може да не е доволен от корицата на списание "Тайм" с Кишида, в която се казва, че той иска да "изостави десетилетия на пацифизъм", премиерът все пак се намира в момент, когато геополитическото значение на Япония нараства.

Тъй като срещата на Г-7 ще се проведе в страна, която граничи с Русия и ще бъде на фронтовата линия на конфликт за Тайван, сигурността ще бъде на първо място в дневния ред. И докато Кишида ще търси съгласие по изявление в подкрепа на премахването на ядрените оръжия, той ще знае, че напредъкът по денуклеаризацията рядко е изглеждал по-далечен.

Нахлуването на Русия в Украйна повиши залозите. Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския Съвет за сигурност, заплаши по-рано тази година, че ходът на Запада да достави оръжия на Украйна приближава "ядрения апокалипсис". Киев, който за кратко притежаваше третия по големина ядрен арсенал в света, се отказа от оръжията на своя територия през 1994 г. след разпадането на Съветския съюз в замяна на гаранции за сигурност. Лидерите на Г-7 са длъжни да поемат твърд ангажимент за продължаване на военната и финансовата подкрепа за Украйна, за да се гарантира, че няма да се възроди интересът към ядрените оръжия като начин за гарантиране на суверенитета и независимостта. В случая със Северна Корея това е твърде късно, тъй като Пхенян безспорно се превърна в пълноценна ядрена сила през последното десетилетие. Това от своя страна накара южнокорейския президент Юн Сук Йол да предположи наскоро, че страната му може да се нуждае от разработване на атомни оръжия, въпреки че след посещението си във Вашингтон той се отказа от тази идея.

Лидерите от Г-7 няма да имат особени затруднения да намерят общ език по въпроса за Украйна, като Кишида ще демонстрира много по-твърда позиция от своите предшественици. И въпреки че миналата година той предупреди, че "Украйна днес може да бъде Източна Азия утре", намирането на консенсус по ключовия въпрос за нарастващата напоритост на Китай в региона може да се окаже по-трудно. Срещата на върха в Азия представлява шанс да се убедят в рисковете такива лидери като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, които след последната среща на Г-7 направиха спорни пътувания до Пекин. Но по-конкретните стъпки може да се окажат по-сложни сега, когато срещата на т.нар. „Четворка”, която трябваше да се проведе в Сидни, беше отменена, след като Байдън избра да се върне в САЩ за преговори за тавана на дълга. Вместо това лидерите, сред които са австралийският министър-председател Антъни Албанес и индийският Нарендра Моди, както и Байдън и Кишида, ще разговарят в Хирошима.

Срещата на върха в Хирошима също така показва в перспектива колко бързо са се променили нещата от последния път, когато лидерите на Г-7 се събраха в Япония. На срещата в Исе-Шима през 2016 г. Китай дори не беше споменат в съвместното изявление - сега се очаква икономическата принуда на Пекин да бъде ключов проблем, отбелязан в тазгодишното комюнике. Преди седем години Япония все още беше разтърсена от вътрешните протести срещу законодателството в областта на сигурността, прието през 2015 г., което рязко контрастира с широката подкрепа за плановете му за военна експанзия, на която Кишида се радва сега.

Тогава Обама стана първият действащ президент на САЩ, който посети Хирошима, придружен от Кишида, за когото това беше съзряване на международната сцена. Посещението на Байдън, заедно с други световни лидери, може да няма тази тежест. Изглежда малко вероятно Кишида да получи конкретни стъпки на подкрепа за целта си за денуклеаризация. Но въпреки това родният му град, разрушен и възстановен от решенията и грешките на предишни лидери - ще бъде трогателен фон на решаващата среща на техните наследници.

Още по темата

Япония отбеляза ръст над очакваното

Среща на върха сближи Япония и Южна Корея по въпросите за сигурността и чиповете