Exxon и Chevron има какво да научат от Shell, Total и BP

Американските ръководители на големи петролни компании са склонни да гледат отвисоко на европейските си конкуренти. Може и да не го казват публично, но големците в Exxon и Chevron вярват, че управляват превъзходни предприятия. Има обаче една част от бизнеса, която европейците са усвоили и на която американците много им завиждат - търговията с петрол и газ, пише Bloomberg.

Европейските големи Shell, TotalEnergies и BP са най-известни със своите петролни полета, рафинерии и бензиностанции. Но и трите също имат подобни на Уолстрийт търговски звена, които заемат спекулативни позиции по отношение на цените на петрола, газа и енергията, правейки милиарди долари всяка година по почти същия начин, по който хедж фондовете генерират печалби.

След като от години презираха търговията, Exxon - и в по-малка степен Chevron, искат част от това сега. Няма да е лесно да се победят европейците. Но техният новооткрит ентусиазъм е лесен за разбиране: търговията се превърна в приказно печеливш бизнес.

Shell, BP и Total пазят точните си търговски резултати в тайна. Но под натиска на акционерите, които се опитват да разберат какво се случва вътре в черната кутия, BP публикува някои данни, които позволяват оценка на обратната страна на плика за това колко пари прави. Резултатите са потресаващи.

BP каза на акционерите през февруари, че търговията е повишила годишната възвръщаемост на използвания капитал средно с 4 процентни пункта през последните три години. „Така че можете да изчислите числата сега, сигурен съм“, каза финансовият ръководител на BP Мъри Очинклос пред анализатори.

Наистина можем. Според годишния отчет, коригираният среден капитал на BP е бил 111 милиарда долара годишно между 2020 г. и 2022 г. Ако BP е генерирала търговски печалби от 4% върху тази сума, това предполага, че е направила почти 4,5 милиарда долара всяка година – което генерира общо 13,5 милиарда долара след три години. Как се сравнява това с общата ѝ доходност? През последните три години BP е реализирала коригирани печалби от 34,7 милиарда долара - което предполага, че търговията може да е допринесла с почти 40% от общата сума.

Могат ли Exxon и Chevron да повторят това представяне?

За европейците търгуването е част от тяхното ДНК: те го правят от десетилетия. Exxon и Chevron не споделят едно и също родословие.

Имало едно време мощни американски компании за търговия с петрол, а именно Mobil и Texaco. Но по време на петролните мегасливания от края на 90-те и началото на 2000-те, Mobil беше закупен от Exxon, докато Texaco беше включен в Chevron.

В момента и Exxon, и Chevron извършват известна търговия, но до голяма степен обикновени неща, за да изгладят предлагането и търсенето в основния си бизнес. Все повече и двете се опитват да преминат към по-агресивната — и спекулативна — търговия, която европейците предпочитат и доминират. Миналия месец Exxon обяви, че ще създаде ново подразделение, наречено Global Trading, с фокус върху „в крайна сметка предоставяне на водещи в индустрията търговски резултати“. Въпреки че Chevron се движи в същата посока, скоростта му на движение е по-бавна.

И двете американски фирми са изправени пред големи пречки.

Първо, не е ясно дали висшето ръководство - и съответните им бордове - наистина се чувстват комфортно с бизнес, който е толкова високорисков, макар и с потенциално високо възнаграждение. Опитът на Exxon през последните пет години, с няколко натиска в търговията, последвани от бързи отстъпления, предполага, че те не са. За да правите пари, трябва да издържите и на периоди на загуба. А BP и Shell са губили пари в миналото. И все пак, чрез създаването на ново звено, което да побере всичките му различни търговски усилия, Exxon сигнализира, че осъзнава размера на предизвикателството.

Второ, Exxon и Chevron ще се борят да привлекат най-добрите таланти. В BP избрана група трейдъри прибира всяка година повече от главния изпълнителен директор на компанията. Трудно е това да се случи с която и да е от двете американски компании.

Трето, търговията може да бъде много печеливша, но също така и скъпа. Трейдърите на суровини се нуждаят от пари в брой предварително, за да заемат позиции, като консумират доста оборотен капитал. Понякога това може да натовари баланса, намалявайки свободния паричен поток.

Струва ли си усилието? Ако погледнем рентабилността на BP, отговорът трябва да е категорично „да“. Но има причина, поради която европейците казват малко за своите търговски подразделения: акционерите им дават много ниско съотношение между цена и печалба. По ирония на съдбата, за големите петролни конгломерати търговията е бизнес, който е най-добре да се пази в тайна.

И в Exxon, и в Chevron културата е за минимизиране на рисковете, а не за приемането им. Остава да се види дали изпълнителните директори, членовете на борда - и в крайна сметка акционерите - са готови да приемат подобие на на хедж фондове в бизнеса си.

Още по темата

Не го казвайте на висок глас, но BP се завръща в петрола

BP забавя излизането си от петрола, тъй като войната води до рекордна печалба

BP повиши дивидентите и обратното изкупуване на акции