Глобалното затопляне превърна 2022 година в петата най-гореща в историята

Катастрофалното ускоряване на глобалното затопляне предизвика "климатичен хаос" на планетата през тази година - сигнал, че времето за действие изтича, предупреди ООН в неделя.

Според предварителния доклад за състоянието на глобалния климат през 2022 г., изготвен от Световната метеорологична организация към ООН, глобалните температури през 2022 г. вероятно ще завършат с около 1,15 °C над средната стойност за прединдустриалния период, което ще я превърне в петата или шестата най-гореща година в историята. Високите нива на топлина през 2022 г. са особено обезпокоителни, тъй като се случиха в условията на Ла Ниня за втора поредна година, които обикновено спомагат за поддържането на ниски температури.

"Последният доклад за състоянието на глобалния климат е хроника на климатичния хаос", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в изявление, докато хиляди дипломати и лидери се стичаха в Египет за откриването на сесията на годишната среща на върха на ООН за климата, известна като COP27. "Промените се случват с катастрофална скорост, опустошавайки живота и поминъка на всеки континент."

Концентрацията на антропогенните емисии на парникови газове, отговорни за затоплянето на планетата, ще продължи да се повишава в атмосферата през тази година, след като през 2021 г. достигна рекордно високи стойности, се казва в доклада. Изменението на климата доведе до бедствия - от наводнения до горещини и бури, причинявайки хиляди смъртни случаи, принуждавайки десетки хиляди хора да мигрират и хвърляйки милиони в остра продоволствена несигурност.

"Хората и общностите навсякъде по света трябва да бъдат защитени от непосредствените и все по-нарастващи рискове, свързани с извънредната ситуация, свързана с климата", заяви Гутериш. "Трябва да отговорим на тревожния сигнал на планетата с действия - амбициозни и надеждни действия в областта на климата."

ООН призовава правителствените ръководители на срещата в египетския крайбрежен курортен град Шарм ел-Шейх да се споразумеят за създаването на универсални системи за ранно предупреждение в рамките на пет години, за да се помогне за защитата на най-уязвимите хора на планетата от екстремни метеорологични явления, предизвикани от изменението на климата.

Предварителният доклад за състоянието на климата разкрива, че топенето на ледовете по сушата и моретата в целия свят е продължило да се ускорява през 2022 г., като през февруари тази година площта, покрита с морски лед в Антарктида, е достигнала рекордно ниско ниво - почти 1 милион квадратни километра под дългосрочната средна стойност. За разлика от това, в Арктика се наблюдава умерено ниво на топене на морския лед.

В Швейцария общият обем на ледниците е намалял с 6 % тази година вследствие на слабите снеговалежи през зимата, праховите покрития от пясъчните бури в Сахара и изключително топлото европейско лято. От 2001 г. насам обемът на ледниците в страната е намалял с повече от една трета.

Топенето доведе до рекордно високи нива на морското равнище през тази година, като само през последните две години то се е увеличило с 10 милиметра. Макар това да не звучи значително, то представлява приблизително 10 % от покачването на морското равнище, регистрирано от началото на сателитните измервания през 1993 г., което показва, че този процес се ускорява, се казва още в доклада.

Сушата в Източна Африка продължи и през тази година, като за четвърти пореден влажен сезон валежите бяха под средното ниво, което я прави най-дългата суха серия от четири десетилетия насам. Последиците от сушата, съчетани с други сътресения, означават, че 18,4-19,3 млн. души са изправени пред остра продоволствена несигурност, а повече от 1,1 млн. души са вътрешно разселени в Сомалия. Над 3,5 милиона бежанци в региона са засегнати от значителното намаляване на хранителната помощ поради недостиг на финансиране и глобалното увеличение на цените на храните.

В други части на планетата бяха наблюдавани опустошителни валежи. Рекордните дъждове през юли и август в Пакистан бяха влошени от изменението на климата. Седмичното събитие наводни една трета от територията на страната, причини смъртта на поне 1700 души, разсели около 7,9 млн. души и доведе до загуби и щети за около 30 млрд. долара.

В по-голямата част от северното полукълбо бяха регистрирани рекордни нива на топлина, като Китай преживя най-обширната и продължителна гореща вълна от началото на националните регистри, както и второто най-сухо лято в историята. В Европа горещата вълна доведе до смъртта на хиляди хора, като според първите официални данни в Обединеното кралство са загинали 2800 души, в Германия - 4500 души на възраст над 65 години, а във Франция - 11 000 души.