Не е ли време централните банки да емитират свои дигитални валути

Дигитализацията преоформи начина, по който комуникираме, организираме, взаимодействаме, движим се и търгуваме. Сега тя променя и парите, пише за Financial Times Жан-Пиер Ландау, старши изследовател в Harvard Kennedy School и бивш заместник-управител на Банк дьо Франс.

Електронните плащания, базирани на мобилните телефони, са като кеша – безконтактни, евтини и лесни за осъществяване, включително и през граница. Животът без банкова сметка става възможен, което подкрепя финансовото обхващане на места без банки, но с високо покритие на мобилни телефони. Много компании търсят начини да експлоатират синергиите между парите и платформите в цифровата икономика.

В Китай Tencent и Ant Financial обединяват плащания със социални и търговски дейности за милиони потребители. Facebook и 27 партньори на социалната мрежа обявиха планове за дигиталната валута Libra. За правителствата и централните банки цифровизацията на парите представя нови предизвикателства, като Банката за международни разплащания предупреди тази седмица, че те настъпват „по-бързо отколкото мислим”.

Първо, физическите пари като средство за размяна може би изчезват. Доверието в банките зависи от възприятието за трансформиране на депозитите в кеш. В безкешовото общество няма да има директен достъп на гражданите до суверенните пари. Депозитите повече няма да могат да се трансформират с възможни негативни ефекти за финансовата стабилност.

Второ, паричната система може да стане по-фрагментирана. Икономическата логика на мрежите и платформите сочи, че те имат стимул да максимизират броя на потребителите си и тенденция да еволюират в затворени системи. Те може да създадат „дигитални валутни области”, в които участниците присъстват, тъй като споделят и разменят един и същ вид цифрови пари.

Трето, тъй като дигиталните пари са по своята същност трансгранични, те отварят пътя за нови форми на валутна конкуренция, от страна на Libra и други. Някои правителства може да се опитат да използват цифрови платежни мрежи, за да интернационализират своите валути, докато други ще се изправят пред риска от „дигитална доларизация” посредством проникването на чужди валути в техните икономики. Това има потенциала значително да промени международната парична система.

Суверенните правителства имат силата да защитят своите валути. Те може да решат кои пари служат като законно платежно средство и в коя валута да бъдат плащани данъците. Правителствата могат да наложат на частните платежни системи да бъдат технически отворени. Те могат и да изискат приемането на кеша.

Правителствата могат да регулират стриктно издателите на електронни пари, както Китай започна да го прави през 2018 г. Те трябва да направят повече. Обществото има право на достъп до парите на централните банки с промените в технологията. Ако кешът бъде елиминиран, той трябва да бъде заменен с цифров еквивалент, известен като дигитална валута на централните банки (ДВЦБ).

Шведската Риксбанк и други вече обсъждат достойнствата и рисковете на ДВЦБ за монетарната политика и финансовата стабилност. От една страна, ДВЦБ може да заздравят трансмисионния механизъм на паричната политика като позволят да бъде плащана лихва (включително и отрицателна ставка) върху валутата. От друга страна, те може да застрашат финансовата стабилност като предлагат привлекателна (безрискова) алтернатива на банковите депозити.

Има обаче по-фундаментален аргумент за баланса между частните и публичните пари в нашите общества. ДВЦБ биха защитили превъзходството на публичните пари в дигитализираната икономика. Те биха поддържали ефективната обращаемост между частни и публични пари и биха осигурили защита срещу цифровата доларизация. За тази цел ДВЦБ трябва да бъдат колкото се може по-близо до кеша. Те трябва да бъдат допълнение, а не заместител на банковите депозити, и не трябва да носят лихва.

Дали трябва да бъдат анонимни, както понастоящем е кешът (с определени ограничения), е фундаментален социален избор. Той трябва да бъде дебатиран открито, след като цифровизацията на парите ни принуждава да преосмислим мястото на личното пространство в нашия живот.