Как провалите на Запада подкрепят модела на Китай, част 2

През 60-те години и двете страни бяха обхванати от социални сътресения. В САЩ осъзнаваха проблемите на расовото неравенство и движението за граждански права. Но същевременно имаше благоприятни икономически условия. В същото време социалното недоволство в Китай се случи в период на абсолютна икономическа стагнация и колективните земеделски политики доведоха до масов глад. Много от образованите хора в Пекин бяха отведени в провинцията, имаше прочистване на партията и всичко това нанесе опустошителен удар върху икономиката.

След смъртта на Мао Дзедун през 1976 г. реформите на Дън Сяопин тласнаха Китай към приоритизиране на икономическия растеж, дори това да противореше на основната комунистическа идеология.

Дън е един от най-влиятелните китайски лидери и страната дължи съвременния облик именно на него. По време на културната революция той е изместен встрани от самия Мао, но след това е реабилитиран. И запалва искрата на реформаторския период, който води до икономическото чудо в Китай. Той с удоволствие сложи шапката за фотографите и възторжено махаше на тълпата. Той връща Китай на световната сцена и за първи път я представя на вниманието на инвеститорите за първи път от културната революция.

Икономиката се отваря за частен бизнес и чуждестранни инвестиции. Доминиращите местни банки превръщат спестяванията във финансиране за пътища, железопътни линии и пристанища. Чуждите фирми са задължени да работят с местни компании, което насърчава трансфера на технологии. В резултат от това, икономиката нараства 90 пъти през следващите 40 години. 

Дън Сяопин никога не е планирал точно как ще изглежда Китай в края на процеса на реформи. Всичко е било експериментално, затова някои промени са били прилагани само в определени райони, за да се провери дали ще функционират. Щом са доказвали своята ефективност, действието им е било разширявано.

Специалните икономически зони са добър пример за този подход. Първоначално те са 4 на брой и позволяват преки чуждестранни инвестиции. По късно те обхващат и крайбрежните градове, а днес – цял Китай. Този подход на експерименти граничещ с импровизацията е отличителен белег на реформаторската епоха в Китай.