Всички страни от Г-20 се съгласиха с основната рамка за формата на международното облагане. В резултат на глобализацията и дигитализацията на икономиките се създадоха значителни неравенства и затова данъкът позволява на правителствата да създават условия за увеличение на нужните приходи, за да финансират услугите, нужни и очаквани от гражданите им.
Това е сделката на масата в момента. Беше подкрепена от 131 страни по света по линия на ОИСР и Г-20. Това е справедлива сделка. Тя ще подобри системата.
Реформата, която предстои е подкрепена от два стълба.
Първият е за релокацията на правата за облагане, за да може най-големите 100 успешни и най-големи мултинационални компании също да плащат данъци и в юрисдикциите и пазарите, където генерират печалбите си.
Това включва също и много от големите дигитални мултинационални компании.
Вторият стълб е за минимално ниво на корпоративен глобален данък от най-малко 15%. Целта е да се поставят ограничения в данъчната конкуренция между юрисдикциите. В момента особено големите компании структурират така операциите си, че или да не плащат никакви данъци, или да са минимални.
Това не е справедливо и не равноправно. Пречи на правителствата да наберат нужните им приходи, за да осигурят услугите, които техните народи изискват.
131 страни, 90% от глобалния БВП, подкрепят тази сделка за поне 15% данък. Затова не очаквам някаква промяна. Това е основното. Въпросът е как ще се прилага на практика и Ирландия продължава да работи по въпроса с нас.