Бъдещето на заетостта

Аз съм човек, който подкрепя увеличаването на минималната надница до известна степен, но не и удвояването й.

Бизнесът няма да може да оцелее, особено когато добавите пандемията и всички други проблеми, пред които бе изправен.

Много хора мислят, че когато имаме ваксина, всеки ще се върне на работа. А това очевидно няма да стане.

Много бизнеси няма да отворят отново.

Наехме компания за маркетингови проучвания, за да започнем да събираме данни от всеки щат за работните места в сферата на опазване на околната среда.

Това е една от най-бързо разрастващите се области за работа в страната.

Другата очевидна сфера са работните места в здравеопазването. Не лекари и медицински сестри. Това се прави от много хора в един щат, но има толкова много други работни места в здравеопазването.

Любимата ми област е трудовата заетост в НПО-та. Когато обобщите всички НПО-та в тази страна, вероятно те са един от най-големите работодатели.

Когато парите отново бъдат на разположение на НПО-та мисля, че това може да бъде една от най-бързо развиващите се области на заетост в тази страна.

Дори човекът, който завършва четиригодишно колежанско образование има добри шансове да излезе с разминаване в уменията спрямо това, което става днес при работната сила.

Не всеки трябва да има висше образование, за да бъде нает на работа в тази страна.

В единия край на спектъра общинските колежи са доста разочароващи. Много малък брой на завършващите.

Но в другия край на спектъра много високи нива на заетост. В почти всеки един от тях има една или повече корпорации, ангажирани с общността от колежа.

Една от най-страшните части на цялото това нещо е, че никога не ни се е налагало да превъзпитаваме и преквалифицираме всичките си 48 годишни служители.

Решението е обучение през целия живот.

Не съм противник на някакво ниво на финансиране на нуждаещите се, но не мисля, че това може да е заместител.

Много важна тема на работоспособната част от нацията ни е връзката между трудовата заетост и целта в живота.