Самърс: Хората на пълен работен ден не бива да живеят в бедност

Президентът Байдън говори за увеличаване на кредита за данък върху доходите, ЕITC.

Говори за увеличаване на кредита за отглеждане на деца.

Всичко, което се занимава с обучение и за което Глен говори го подкрепям. Дори стигам малко по-далеч от Глен Хъбърт.

Оставихме минималната заплата на същото ниво в продължение на 11 години от 2009 г. Така че сега увеличението, макар и не от 15 долара, е препоръчително.

Приема се принципа, че никоя глава на домакинство или независим възрастен, който работи на пълен работен ден не трябва да е под прага на бедността. И тогава въпросът е върху кого ще прехвърлим товра.

Не мисля, че ще решим да падне върху работодателите, които наемат работници на ниски заплати.

Ако формулираме проблема по този начин, смятам че Глен Хърърт и аз сме до голяма степен единодушни.

Това, което хората са склонни да забравят, когато мислят за минималната заплата, е че много от бенефициентите са хора, работещи след средно образование и други подобни, които нямат същите икономически нужди и за които може да има повече рискове при изваждане на обучителните елементи от работата.

Работодателят може да си позволи да похарчи определена сума за работника. Възможно е и на двете страни да харесва повече, ако част от нея е за обучение, а част като здравна подкрепа. И ако я прехвърлите към минималната работна заплата, всичко ще бъде просто в подкрепа на нея.

Така че съм съгласен с Глен.

Но нека разберем, че наистина фундаменталното нещо, което трябва да направим е да декларираме принципа, че хората, които работят на пълен работен ден, не трябва да живеят в бедност.

Ако можем да поемем този ангажимент като държава, тогава можем да обсъдим какви са правилните тактики. И голяма част от дебата за минималната заплата откровено е, че някои хора искат да поемат този ангажимент като държава, а други не.

Имам много повече време за онези като Глен, които подкрепят този ангажимент, но просто имат различни виждания за това как трябва да се постигне.