Даалдер: Връщаме се в 30-те години на ХХ век

Господин посланик, във връзка със ситуацията в Източна Европа, президентът Тръмп спомена втори удар по венецуелски кораб. Обяснете ни дали има нещо общо, някаква нишка между ставащото в Карибския басейн и отношенията на Америка с Николас Мадуро, както и ставащото в Източна Европа? Това влияе ли на позицията на САЩ спрямо Русия?

Не мисля, че има някакво отношение, освен да отправи послание на Русия, че ако изпрати дронове на територията на съюзници на НАТО, това може да бъде сметнато за грешка. От друга страна, ние атакуваме напълно невъоръжен кораб – нямаме особена идея кой или какво е било на борда. Тази информация за кораба дори не е налична, дори когато американските военни говориха с Конгреса за това – а корабът беше потопен.

Така че смятам, че това отправя послание към Владимир Путин и до Си Дзинпин, честно казано, а именно – притесняваме се за сигурността в нашето полукълбо и близо до границите ни, притесняваме се да не минават наркотици през границата ни и от имиграция, а онова, което правите по други части на света, правете го, други хора ще решават.

Има сведения, че новата отбранителна стратегия ще постави фокус върху отбраната на родината и западното полукълбо.

Връщаме се в 30-те години на ХХ век, когато се говореше за доктрината Монро, а останалата част очевидно не е важна за нас.

Урокът, който научихме през ХХ век, е, че войните, които се случват в Европа нямат навика да остават в Европа и в някакъв момент и ние ще сме замесени.

Това е доста сериозно изказване от бивш посланик в НАТО. В оставащите секунди, бихте ли ни казали дали това не е началото на война в Карибския басейн?

Не мисля и се надявам, че не е така. Но също така вярвам, че ако Мадуро мисли, че това е директна заплаха за властта му, той ще направи онова, което сметне за нужно, за да се защити. Ще е нужна доста голяма военна мощ, за да бъде свален от власт или да се стигне до смяна на режима.

Нямаме добра статистика при смяната на режима с американски войски. Нямаме нещо подобно от края на Студената война и честно казано, дори по време на Студената война не вършехме особено добра работа.

Причината за това е проста – много е трудно не просто да се отървем от лидерите, но после да се създаде ново общество, което да подкрепи онова, което се опитваме да направим. Най-добрата вътрешна промяна идва от вътре, а не отвън.