Свят, изграден от БРИКС, част 4

Още преди началото на БРИКС, Лула винаги е бил ентусиазиран относно Китай. Бразилия, по време на първото му президентство през 2004 г., беше една от първите страни, които признаха Китай за пазарна икономика.

Лула осъзна, че Китай и Бразилия имат много допълващи се икономики. Китай иска да има достъп до огромен потребителски пазар и се нуждае от продоволствена сигурност, която Бразилия може да осигури.

Тази графика показва износа на Бразилия за САЩ. Сега добавяме износа за Китай. От 2009 г. Китай беше водещият партньор износител на Бразилия, а сега внася и повече.

Всичко е наред, нали? Е, има някои пречки. За Бразилия и други страни от БРИКС+, геополитиката на търговията е сложна.

Търговските отношения в рамките на БРИКС не са толкова развити, колкото, да речем, в рамките на ЕС. БРИКС не е търговски блок или група. Не е била предназначена да бъде такъв. Всяка страна се занимава с въпроса за митата поотделно.

Бразилия всъщност не иска да избира страна. Бразилия иска да има възможността да търгува със САЩ, с Китай, с Европейския съюз, с всички едновременно.

Различен тип напрежение между различните членове на БРИКС попречи на групата да формира единен фронт, но те успяха да се справят с Новата банка за развитие, която финансира проекти в целия Глобален Юг и предоставя заеми с по-малко икономически и политически условия в сравнение със Световната банка.

Тя не е фокусирана върху насърчаването на западните ценности и въпросите на човешките права по същия начин.

Малка в момента, но с потенциал за растеж.

Какво следва?

Дори когато САЩ се отдръпват от ролята си на световен лидер, разнородният характер на коалицията БРИКС+ е нейната слабост. Въпреки че размерът ѝ дава влияние, разделението на възможностите може да ѝ попречи да наклони глобалния ред към целите си.

Мисля, че е трудно за страните от БРИКС да следват общ път за нещата, които наистина имат значение за тях колективно, както и за света.

Тя е много ефективна като символично групиране, но как ще се развие това вероятно ще зависи до известна степен от това как ще се справят отделните им икономики, как възприемат икономическия и политически напредък на САЩ и колко сериозно самите те искат да се справят с големи глобални проблеми като изменението на климата, инфекциозните заболявания, световната търговия и т.н.