Нов удар за Стармър и Рийвз, британският ръст пак се сви

Разглеждаме икономиката на тримесечен растеж, да речем първите три месеца, вторите три месеца на годината и така нататък. Променили ли сме виждането си за това, което смятаме, че ще се случи през второто тримесечие на годината? Отговорът е не. Има няколко причини. Основната е, че месечният БВП е волатилен, но също така се ревизира. И ако погледнете изминалия път на ревизиите и вземете предвид това, което имахме днес, и както казвате, имаше разминаване спрямо нашата прогноза. Но крайният ефект от всички тези неща всъщност е да запази икономиката, поне спрямо нашата прогноза, на подобно ниво.

Нещо, което бих добавил към това е, че Банката на Англия смяташе, че икономиката ще нарасне с 0,3% през второто тримесечие. Това е, което каза в протокола си от юни. Така че има малка разлика в това очакване. Но според нас, спрямо очакванията ни за растеж от 0,1% за тримесечието, все още сме на същото място.

Другата голяма част от картината е, че това очевидно е огромно забавяне спрямо случилото се през първото тримесечие. Имахме растеж от 2,7%. Свързан е с изместване на активността. Имахме доста голяма активност през първото тримесечие на годината в очакване на митата. А сега виждаме ефекта от митата.

Ако ще го разглеждате в кръг, вероятно ще искате да осредните двете числа, за да добиете представа къде са основните темпове на растеж на икономиката.

Защото имаше толкова много несигурност около митата. Предполагам, че Великобритания се затруднява с нисък икономически растеж и ниска производителност. Дали сме в изгубено десетилетие? Как да обърнем това? Това е големият въпрос, нали, за правителството на Стармър? Дали имаме незадоволителни резултати и ще останем ли там?

Нашето мнение е, че скорошната история на икономическото представяне на Обединеното кралство и се връщам по-назад от пандемията, защото очевидно може да се вземе енергийната криза и имахме голямо покачване на лихвените проценти.

Но ако се върнете назад, ако помислите за периода от 2010 г. нататък и ако го сравните, да речем, с предходното десетилетие, някъде от 97 до 2007 г., има огромен спад в растежа. Ако се замислите кое е най-доброто предположение за това накъде ще тръгнат нещата оттук нататък, е по-скорошният период е по-добър показател.

Дали това е загубено десетилетие, бих казал, че звучи малко силно, но сме в свят, където растежът е много по-слаб.

Абсолютно прави сте да се съсредоточите върху растежа на производителността. Това е нещото, което липсва и се е променило от финансовата криза насам. Не е ново явление.

Става въпрос за това какво може да направи правителството и как са се променили нещата. Направило е някои добри неща по отношение на планирането на реформите, на стимулирането на публичните инвестиции. Предизвикателството с всичко това е, че тези неща отнемат време, за да се проявят и да окажат влияние.

А междувременно, сякаш всяка година получаваме нов краткосрочен шок. Така е от Брекзит насам. Имахме Брекзит и спекулациите около него. После пандемията, енергийната криза, покачването на лихвените проценти. Сега имаме мита. Истинското предизвикателство е да се премине от краткосрочен план към солидна основа, където настроенията са стабилни, което ни дава основата да продължим напред. Но просто продължаваме да бъдем блъскани назад с тези различни шокове. Както казах, на правителството трябва да се отдаде известно признание за политиките, които е въвело. То просто е ударено от тези краткосрочни икономически шокове. И предишното правителство е имало същото предизвикателство.