Прасад: И САЩ, и Китай искат да развиват същите индустрии

След края на първата фаза на преговорите през май в Женева САЩ даде сигнал за напредък. Но напреженията пак ескалираха и САЩ въведоха нови ограничения за продажба в Китай на чипове, софтуер и части за самолетни двигатели. Според вас какво става? Каква е основата на това неразбирателство и може ли да се повиши пак?

Вече чухме от Анмари колко кафе са изпили и как това няма да са лесни преговори.

От едва страна нещата изглеждат доста ясни: Китай иска чипове от САЩ, а САЩ искат от Китай редки минерали и по-голям достъп до пазарите.

Но ако говорим по индустрии, това са високотехнологичните. И точно тези, на които САЩ разчитат за съживяване на производството си. Наред с дребното производство, което Тръмп иска да съживи също.

Китай разчита на същите индустрии, за да разшири веригата на стойността и да увеличи производителността си.

Няма да е лесно да се постигне разбирателство между двете страни.

Има и леко нереалистични очаквания след последните преговори за реален пробив. Ще бъде дълго и бавно, но явно двете страни си говорят на високо ниво и на ниво лидери. Това е един от начините да напреднат и според мен ще успеят.

Опишете ни какви щети носи замразяването на търговията за икономиките на двете страни. Например китайският износ спря. Износът за САЩ – синята линия на графиката показва, че е замрял. Колко е важно това за желанието да се преговаря?

Бихме казали, че има голяма асиметрия между двете страни. Защото китайската икономика не върви особено добре. В последните няколко тримесечия кешовите нива се стабилизираха, но американската икономика се държи по-добре.

От друга страна обаче САЩ явно поема удар по финансовите пазар, макар че напоследък се възстановиха от търговските напрежения с Китай и въобще по света.

Явно обаче Китай развива огромен дисбаланс между производствената страна на икономиката си, която е горе-долу добре и потреблението, което е слабо. Затова на тях им трябва повече тази сделка, отколкото на САЩ. Но те защитиха гърба си в последните седмици. Явно показват, че няма да дадат на Тръмп това, което май иска – безусловна капитулация.

Смятам, че Китай вярва, че може да подкрепи ръста в частния сектор и в държавните компании.

Но колкото повече продължава това, толкова по-малка е вероятността за голяма сделка.

Всичко ще започне да се отразява силно и на двете икономики. Особено върху доверието на бизнеса и домакинствата. Ще засегне както потреблението, така и на инвестициите и в двете страни.