Brookings: Където Вашингтон излиза, влиза Китай

Сега ще попитам отново, какво следва?

Не е ясно, но можем да говорим за начина, по който Китай преди е подхождал към региона, за да прогнозираме какво следва.

Ако питате какво следва за региона, Китай от десетилетия е потвърждавал ангажиментите си с ЮИ Азия. Усилията им са устойчиви и продължават. Било в дипломацията или в икономиката.

Смятам, че Китай има голям успех. Той е най-големия търговски партньор на всички страни от ЮИ Азия и голям инвеститор и партньор.

Забелязваме развитие на връзките в тази област. Предполагам, че ще продължават да се развиват след навлизането на американските мита в региона.

Освен това забелязваме, че Китай е ограничен по броя на страните, които могат стратегически да се обвържат с него. Заради проблемите в Южнокитайско море. Те остават трън в отношенията поне със страни като Филипините и Виетнам, които свидетелстват за увеличени китайски нахлувания в морските им територии в последната година и половина.

В това отношение Китай ще бъде възпрепятстван да развива отношенията в региона. Повечето страни са много внимателни и особено Филипините искат да осигурят спора в Южнокитайско море да не вреди на двустранните отношения с Китай. Това е само един проблем в многостранните им и задълбочаващи се връзки с него.

Самият Китай също има избор в това отношение – може да ескалира или успокои враждебните си действия в Южнокитайско море. И така ще може да изгради по-дълбоки връзки с региона, ако реши, че ще му е по-изгодно да реши споровете със съседите си. Поне морските спорове. Дори териториалните спорове да останат.